Search Results for: Барселона

Изгубени в превода

Барселона. Посещение трето, ден втори. По цял ден на крак, разходки по улуците с фотоапарат и зяпнали усти, въздишки и възклицания и никакво, ама никакво време за губене! Ако можех да издържа без храна и сън, с удоволствие щях да го направя, за да не губя време. Поглъщам всичко, което виждам, попивам всичко, което чувам. Не съм учила испански, но покрай френския разбирам какво ми говорят. Е, не всичко, но в общи линии се справям. Повечето неща не успявам да повторя правилно и си ги чувам и произнасям, както аз си знам, ама какво пък, те и толкова български не знаят… Само пустите им цифри не свикнах да разпознавам, но има време. Другия път. Разхождаме се по улицата с папагалите и аз имам нужда от…

Continue reading

До Сопот и нагоре

Отварям си пощата и що да видя?! Вътре се мъдри следната подкана: Кога ще пишеш пак пътепис? Не само Барселона е на тоя свят… Сопот – също е на картата 🙂 Без майтап – напиши за Сопот 🙂 Прав си човече, и Сопот е на картата, взимам си бележка и се захващам с пътеписа веднага. Ама, то какъв ли път-е-пис ще излезе, като аз из Сопот не ходя по пътя, там посоката е нагоре. Но да видим… Сопот се намира на около 130 км от София, ако тръгнете на изток по подбалканския път. В момента пътят е с качество, приемливо за служебни автомобили и джипове. Ако имате лична градска кола, по-добре хванете магистралата за Пловдив и оттам – още 60 км на север, посока Карлово….

Continue reading

Седем албума, които бих взела на необитаем остров

Ех, не ме подмина тази мода. Сави е виновна. Ама как да й откаже човек 🙂 Правила: Правилата са прости – (1) всеки участник цитира тези правила, (2) цитира този пост, (3) цитира този, който го е посочил, (4) изброява 7-те си любими албума (може повече или по-малко), като споделя и нещо повече за тях или за избора си и (5) посочва (предизвиква) поне трима други блогъри да направят същото. Естествено, ако някой не е посочен, а иска да се включи в играта, е добре дошъл. Започвам изброяването, като придавам на думата „албум” малко по-широк смисъл 🙂 1. Queen и дуетите на Фреди – особено „Барселона” с Монсерат Кабайе. 2. Диск с подбрана от мен българска народна музика – защото тя пали огън в душата…

Continue reading

Завръщане в Цветния град

Миналата година по приблизително същото време, след като си тръгнах от Барселона, оставяйки част от пулса си там, си пожелах да се върна отново. Е, желанията се сбъдват, ако много слушкаш, папкаш и спинкаш… Та и аз така – цяла година слушках, папках и спинках и ето ме отново на път към Барселона. Този път за три дни и половина, уж знаеща къде отива и какво иска да види, заредена с истински фотоапарат, две карти и осем комплекта батерии, зарядно за тях, карта на града /за какво ли ми е ;)/, карта на метрото, огромен ентусиазъм и твърдата увереност, че този път ще видя всичко. Дали успях ще разберете от следващите няколко публикации. Тази е първата, която съм замислила и ще е посветена на самото…

Continue reading

За клишетата, работата и глътката въздух

„Първо работата, после удоволствието”. Как да опишеш клише с друго такова – ами като кажеш: Клише, та дрънка! Не обичам клишетата, но случайно попаднах на блога на Влади Великов, където той се е заел да ги систематизира, организира, персонализира, анализира и т.н. …-зира. Похвална инициатива. Той ме замисли и ме подсети за ето това с работата – „Първо работата, после удоволствието” – не го харесвам, защото в момента точно работата ми е в повечко и ми пречи на писането ;). За жалост не мога да постъпя според онази руска поговорка „Эсли водка мешает работе, то бросай работу” и да зарежа работата 🙂 „Да съчетаем полезното с приятното”. Това определено ми допада повече, особено, ако полезното е за един, а приятното за някой друг… Знам, че…

Continue reading

Бай Ганьо още броди из Европата

“Помогнаха на бай Ганя да смъкне от плещите си агарянския ямурлук, наметна си той една белгийска мантия – и всички рекоха, че бай Ганьо е вече цял европеец”… Щастливецът го срещнал из Европата в далечния 19 век и въпреки твърденията му, че се върнал вече оттам, аз също го срещнах. Пак там! Само дето вече не гони тренове, а самолети. И дето не къта в пояса си гюлово масло, а алкохол от безмитна зона. И само дето не си носи хляб и лучец от къщи, ами плюска на аванта в самолета, “щот нали му влиза в билета”. И само дето… вече сме 21 век. Та, да ви разправям за бай ви Ганя, този модерният, от 21 век. Качихме се, значи, в бусчето на аерогара София…

Continue reading