За загубите и печалбите…
Умее да печели само този, който умее да губи…
2 юни: Минути за размисъл…
Българийо, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях, и те за теб достойни, майко, бяха И твойто име само кат мълвяха, умираха без страх. Иван Вазов, из “Новото гробище над Сливница”
За деня на детето…
Едва ли ще ви изненадам, ако ви кажа, че не считам първи юни за празник, също както не считам и 8ми март за такъв. По-скоро, бих го възприела като ден за размисъл и равносметка. Причините са приблизително същите: ако липсваме на децата си цяла година, не се съобразяваме с тях, не разбираме истинските им нужди и скрити желания, не разбираме погледите и посланията им, не забелязваме талантите им, не им даваме възможност за творчество и изява, не внимаваме какво възпитание им причиняваме, дали първи юни ще е достатъчен, за да им се реваншираме? Не ми се вярва. Децата ни не заслужават втори шанс за внимание. Заслужават първия! Картинката е от ТУК.
Двама… (2)
Камъче #11: Живей с лекота!
Ако попитам когото и да е от вас, дали иска да е щастлив, вероятно всеки от вас ще ми отговори „Да”. Ако попитам дали иска винаги постигнатото да му носи удовлетворение, вероятно отново всеки ще каже „Да”. Ако попитам „Искате ли спокойствие?”, не очаквам отговор, различен от „Да”. А ако ви попитам „Бихте ли вложили цялата си воля в името на горните „постижения”?”, пак ли ще ми кажете „Да?” Вероятно. Но ще сгрешите. Тези, които влагат волята си за такива неща, те не ги постигат. За да бъде един човек спокоен, удовлетворен от постигнатото и щастлив, той трябва да постигне това с лекота, без да влага допълнителни и изключителни усилия и без да се налага да проявява воля. Нормалното състояние на духа е „безволевото” състояние….
Камъче #10: Не очаквай! (нито очакваното, нито неочакваното…)
Всеки от нас непрекъснато очаква нещо да се случи… Или да не се случи… Очаква да се случи по точно определен начин… Или, с други думи: всеки от нас непрекъснато формира очаквания. В това няма нищо лошо, особено в случаите, в които очакванията ни се оправдаят и сме доволни. Когато не сме – грешните очаквания ни водят до разочарования. Всеки от нас формира очакванията си несъзнателно. Съзнателно се опитва да не го прави, но на малко хора това (неформирането на очаквания) наистина се отдава. Научила съм се да избягвам формирането на очаквания, но до скоро не можех да го предам с думи. Вече мога и ще го споделя с вас. Хората формират очаквания, защото съдят за другите хора по себе си и забравят за Камъче…
Двама…
Сиртаки, узо, слънце и море…
Най-хубаво е когато успееш да съчетаеш полезното с приятното и работата с удоволствието. Е, ние съчетахме полезната работа с приятното удоволствие, хващайки автобуса за Халкидики. Хубавото беше, че автобусът беше служебен, пътуването и престоя там – също, така че не ме питайте за цени. Вместо с пари, си служех с жълтата лентичка, която ми сложиха на ръчичката при пристигането ни в хотела. За служебното – толкова. Продължавам с приятното 🙂 Пътуването до Халкидики отне около седем часа с автобус, включително яденето на пържоли, престой на границата и спазване на ограниченията по пътя. „Халкидики” се оказа разтегливо и разклонено понятие. Халкидики е полуостров в северна Гърция и според митологията, Гигантите живеели там. На Халкидики се е състояла митичната битка между гигантите и боговете, която боговете спечелили…
Правилните въпроси
Робърт Шекли Отговарящият бе създаден така, че да просъществува колкото е необходимо – което беше дълго, според начина, по който някои видове измерват времето, и кратко, според начина на други. За Отговарящия беше достатъчно дълго. На размери Отговарящият беше голям за едни и малък за други. Можеше да се каже, че е сложен, макар че на някои им се струваше елементарен. Отговарящият знаеше, че е такъв, какъвто трябва. Над и отвъд всичко останало – той беше Отговарящия, той Знаеше. Колкото по-малко се каже за съществата, които го бяха създали, толкова по-добре. Те също Знаеха и не бяха казали на никого, дали познанието е нещо приятно. Създадоха Отговарящия в помощ на по-неразвитите видове и се оттеглиха по свой неповторим начин. Само Отговарящият знае къде са. Защото…
Класиците на българския танц (2)
Чанове ООД и Хоро БГ ЕООД представиха на 14 май 2009 г. втория спектакъл от поредицата «Класиците на българския танц», под режисурата на Андрей Баташов, като част от 14ти Салон на изкуствата. Зала 1 на НДК стана свидетел на най-добрите сценични композиции от репертоара на ТРАКИЯ (Пловдив), СЕВЕРНЯШКИ АНСАМБЪЛ (Плевен), Ансамбъл СЛИВЕН, Ансамбъл ПАЗАРДЖИК. Спектакълът е втори по ред и очакванията към него не бяха малки. Поне моите. Все пак миналогодишният спектакъл ме остави без звук и земя под краката, а след това взе специалната награда на Салона на изкуствата, което автоматично постави очакванията ми на едно съвсем различно ниво. Месеци преди спектакъла се питах дали ще има нещо, което да ме изненада… Чудех се дали е възможно… Спрях да си задавам този въпрос миг…
deep space nine …
flowers 01 …
Децата и парите
Къде е мястото на парите при възпитанието на децата ни? Каква е ролята им? Тази тема е много „хлъзгава” и много трудна за описване с малко думи, защото е част от цялостния процес на възпитанието и е чисто концептуална. „Парите” не са тема, по която можем да си променяме мнението според-както-дойде. Това е тема, подобно на всички други, отнасящи се до възпитанието на децата ни, по която трябва да имаме ясно изградено виждане и мнение и да следваме принципите си с възможно най-малко отклонения. Темата „децата и парите” е изключително съществена и всеобхватна и доказателството за това е просто: Ако от следващия текст, премахнете думата „пари” и я замените, с която и да е друга от контекста на възпитанието, текстът ще продължи да бъде смислен….
tulips 01 …
От сърце…
Съзнавам, че да подариш снимка на фотограф, е като да подариш на краставичар краставици 🙂 Затова аз ти подарявам само една част от снимка. Съществената част. Когато преди толкова (много) време ме накара да направим този блог, не си представях, че той ще се превърне в това, което е сега: мечтано местенце за бягство, и то не само за мен. Пожелавам си и в идната година, да си наоколо, защото къщата няма да е същата без теб. Честит рожден ден, Ники!
Хасково и неговата Южна пролет
Във всяка от последните 37 години, в Хасково се провежда Национален конкурс за дебютна литература, с топлото заглавие „Южна пролет”. Конкурсът се организира от община Хасково и пак общината е тази, която раздава четири бронзови Пегаса, комплект с парична награда, в размер на 1000 лв. За организацията няма да говоря, защото когато се говори за организация, винаги може да се желае повече, освен това, организацията не зависи само от организаторите, а и от участниците. Тази година имах удоволствието да бъда там с моята „Пухкава приказка“. И понеже знам, че сте любопитни, бързам да ви кажа: не взех награда. Поне не тази, която общината дава 🙂 На наградените можете да се порадвате в информационния портал на Хасково, а аз ще споделя с вас малко по-други впечатления….
urban morning …
На рожден ден като на рожден ден!
Без какво не може един рожден ден? Един рожден ден не може без … гости. Към 185 от различни краища на България обикновено са достатъчни. Един рожден ден не може без … цветя, балони и подаръци. По много от всичко! В момента и най-богатия цветарски магазин може да завиди на Миленка 🙂 за цветната колекция. Един рожден ден не може без изненади и добри новини! Догодина по същото време, на рождения ден на Чанове, определено ще тича следващото поколение чанчета, начело с новородената Божидара! (Честито на мама Нина и татко Добри!). Ще я следва наследникът на Василена и Ванката, а Петя и Калоян (които на миналия купон ни зарадваха с новина за скорошна сватба) и Дари и Нено (които на този купон ни зарадваха с новина…
Жак Превер: Биография
Едно от най-трудните неща, с които съм се захващала, когато става дума за писане, безспорно е написването на биография на Превер за списание „Литературен свят“. Превер не е като другите писатели. За него не можеш просто да изброиш малко дати и малко творби и да си сигурен, че това е достатъчно. Мисля, че каквото и да се напише за Превер, няма да бъде достатъчно. Той е толкова жив, шарен и подвижен, че все едно да искаш от морската вълна да спре, за да я нарисуваш. А дори и да спре, ще можеш ли да я нарисуваш? Търсейки материали за Превер, установих, че подобна биография на български не е писана досега, или поне тя не е общодостъпна. Изчетох повечето френски сайтове, които съдържат информация за Превер,…
Трафик
“Трафик” е името на един разказ, който се състои от две, добре познати ви, части: Част 1 и Част 2. Обединяването се наложи заради вестникът на Бизнес Парк София, който обяви един конкурс, който обединеният под името “Трафик” разказ спечели. А тези три котки, спечелиха мен. 🙂 Да им е честито 🙂 (Две от тях са габровски 😉 )