Паунова невеста

–  Адаш, хайде, ставай адаш… Паун се събуди сащисан от виковете, които изпълваха стаята. Изсули се от кревата яваш-яваш, омота се в чаршафа, та чак дюшека повлече, та да стигне бързо до прозореца и да надигне кепенците, за да види кой зорлем вдига джангър по това време. Тупурдията идеше от джамбазите, при които чиракуваше. Те бяха тръгнали към пазара да продават добитъка, та барем келепир някакъв да видят и го викаха с тях. Ама той не искаше да отиде – аджамия още беше и не искаше в целия калабалък кеф да прави на цяло село, сеира да му гледат и за будала да го вземат, че то човек за резил лесно става. Туй им рече на тях, но истината беше друга.   Паун зевзек малко си падаше,…

Continue reading

Облачето и тайнственият леден пух

В игри и забавления, вълнения и приключения, си замина и това Облачно лято. Облачето изобщо не усети как цветовете лека-полека един по един си взимат довиждане с планината. Усъмни се веднъж, когато му се счу, че едни светло шарени листа шепнат нещо на дървото, но не им обърна никакво внимание, защото бе твърде заето да прави щуротийки. Когато един ден за миг му доскуча и погледна към дървото се сети за тях, защото … тях вече ги нямаше. Облачето се натъжи малко. Това означаваше, че цветовете са си тръгнали и то ще трябва да търпи този скучен сив цвят чак до пролетта! Когато миналата година по това време цветовете си отидоха, то реши, че е станало някакво ужасно недоразумение и не разбра, че това се…

Continue reading

Принцесите и Змеят

🙂  Или по-скоро „Змеят и принцесите”, защото този отворко беше решил да се жени за принцеса! Но тъй като се оказа триглав, а на триглави змейове се полагат триглави принцеси, той горкинкият си остана ерген /поне до намирането на  триглава принцеса, де 😉 /   *** Възхищавам се на хората, които правят театър за деца! Първото важно, за да направиш качествен театър за деца /било то куклен или друг/ е самата история. Тя не трябва да е страшна. Освен това трябва да е „реалистична” според малчуганските представи за реалност. Например: Дядо Коледа идва с шейна, теглена от елени, но автомобилите не могат да летят, Принцеси и змейове има, но кучетата не могат да говорят 🙂/ И не на последно място – историята трябва да съдържа…

Continue reading

Черно и цвят

Ако добавиш малко черно към който-и-да-е цвят, от това цветът става по-силен, красив и богат.  Ако добавиш към черното точно толкова цвят, цветът си отива завинаги от пъстротата на този свят.

Continue reading

I believe I can fly

Летенето с парапланер за мен е нещо, което едва ли може да се вмести като многоцветност в простата дума „специално”. Но пък по-точна дума не можах да открия. За всеки, полетял веднъж, летенето се превръща в нещо специално – е, за някои е по-специално специално, за други е обикновено специално, но въпреки това емоцията, колкото и да си пестелив при показването й, си е в теб и за теб, завинаги. Вълнувам се винаги – когато летя аз, когато лети друг за първи път, или не за първи път, когато гледам крилата в небето, когато чувам мелодията им, когато кацат, когато ги докосвам, когато ги скатавам и прибирам в торбата, когато ги разкачам от сбруите им… Винаги. Тази година имах още повече поводи за вълнение, защото…

Continue reading

Етика и улици …

Това е кръстовището на улиците “граф Игнатиев”, “Солунска” и “дякон Игнатий”, точно пред бившето кино “Култура”, денят е сряда, а времето — малко след (или поне около) 18 часа. Заграденият знак е No В2 — “Забранено е влизането на пътни превозни средства в двете посоки”. Забележете — “в двете посоки“, което предполага наличието на същия този знак (В2) в другия край на улицата. И без повече коментар. Оставям ги на вас.

Continue reading

Как да решим проблемите на столицата? (2): Облекчаване на трафика.

След като принципно вече знаем как да се справим с дупките по улиците, кьопавите пешеходци и досадните детски площадки, е време да помислим и за облекчаване на трафика в столицата. Предлагам следния график за придвижване: Понеделник: Движат се само големи автомобили (джипове, лимузини, бусове, ванове…). Вторник: движат се само малки автомобили – такива, които не са големи. Сряда: движат се само нови автомобили (произведени след 2004 г.) Четвъртък: движат се само стари автомобили (произведени преди 2004 г.) Петък: движат се само автомобили, управлявани от шофьори. (Тук особеността е, че „шофьор” не значи „мъж”, а значи „адекватен участник в движението, без талант да свирка, рипа, рита, плюе и псува наред и навред, който знае правилото на десния, различава червен от зелен цвят и „ляво” от „дясно”,…

Continue reading

Само за парапланеристи

Моята молитва Ти парапланер мой, Който си в небето, Понякога на земята, както и в раницата. Да пребъде плата твой, както промазката, така и вървите ти. Ти, който ме крепиш в тоя несигурен свят и ми даваш опора във въздуха. Блажен да бъде създателят ти, както и шивачките ти, че ме правят трижди по-блажен, когато съм с теб. Да бъде атакуващият ти ръб твърд и да бъдеш изпълнен с въздух, както твърда е вярата ми в теб, която ме изпълва. Давам обет да те пазя от зли ултравиолетови лъчи и остри камъни. Излишно да не те мачкам и да не сядам отгоре ти. Само меки термики да ти намирам и повече от три же в акро да не ти причинявам. Чрез сбруята сме свързани и…

Continue reading

Още 360 градуса

Човек се пристрастява, към нещо, което:  му харесва;  го кара да се чувства добре;  му дава всеки път нови отговори на стари въпроси;  го зарежда с енергия И аз съм пристрастена. Към 360 градуса. Действа ми тонизиращо, активизиращо, енергизиращо и т.н. –зиращо 🙂. Не знам как го правят. Обикновено като гледаш нещо за втори път, изненадите са почти изключени. А аз стоях в салона и преоткривах света. Кажете ми, как го правят?! А и „Танц със саби” на Хачатурян, изпълнен на ударни и … някакви свирки, дето приличат на детски, не е за изпускане! И на бис си го поръчах. И ако не ме беше срам, щях на още един бис да си го поръчам.  Не си бях тръгнала още и си обещах да го…

Continue reading

Ода за първото Глози, което решило на трамфлай да се повози

Какво става като се съберат двама, единият от които е болен, а на другият му е скучно?  Не знам защо Никсо ми се върза на акъла, но съм доволна, че го направи.  Вижте и вие Никсо какво сътвори: Ода за първото Глози, което решило на трамфлай да се повози  Решило едно Глози на трамфлай да се повози. Купило си то билет, седнало на първи ред и загледало с почуда как трамфлаят фръкнал лудо.  Полетели над рекички, пълни със игриви цвички, над полета и океани, пълни със добри банани, минали над сто вулкана, дето бълват сладка пяна.  “Дестинация – Земята” изписало се на таблата и за час и нула време стигнали там без проблеми.  Спрял трамфлаят в Каспичан, Глози пийнало айрян и със нови свежи сили във…

Continue reading

Забраните и наказанията

Писала съм много за различните подходи при възпитанието, за правилата, за забраните и наказанията, но като част от предишни статии, никога събрано и синтезирано в самостоятелна статия. Затова тази статия ще е по-скоро обобщителна и ще съдържа по-малко примери, а повече заключения. Колкото и да съм привърженичка на свободното отглеждане и развиването на индивидуалните качества на децата, не мога да не си призная, че и без правила не може. Думата „правила” обаче води след себе си асоциации. Подосаждах на хората около себе си с тази игра. Възрастните изброиха следните думи: задължения, ред, коректност, спазване, списък, скука… Децата /попитах деца под 15 годинки/ обаче изброиха: забрана, караница, наказание… Нито едно не каза нещо приятно. Мисля, че това е много показателно и е редно да ни накара…

Continue reading

Приказка за пътя… (3)

Тя се носеше плавно напред, сияеща и усмихната. Тя вървеше, но почти не стъпваше по земята, по-скоро летеше. Ниско. Почти докосваше земята. Оглеждаше се на всички страни, целуваше и прегръщаше всички, които срещаше по пътя си. За някои се отклоняваше даже. Те я гледаха странно. Ако изобщо я забележеха. Тогава се опитваха да я изгонят, да я изритат, цупеха се, мусеха се, забили погледи в земята, обиждаха я дори, сякаш иска да им стори зло, а не добро. Това я натъжаваше и отнемаше от светлината и вдъхновението, които й даваха сили да лети и тя стъпваше на земята. Но продължаваше да се усмихва и това възвръщаше силите й и тя отново се отделяше от земята. Лекичко. За щастие, защото в противен случай имаше опасност да…

Continue reading

Плашенето на децата като “метод” за възпитание

Плашенето на децата е проява на малоумие от страна на родителите! Точка! Спокойно бих могла с толкова да приключа, защото смятам, че то е повече от очевидно и едва ли ще съумея да напиша нещо ново и различно, но се опасявам, че ще ми се разсърдите. Затова продължавам: Някои родители твърдят, че плашат децата си с нещо – баба Яга, Торбалан и т.н. – защото по друг начин не могат да ги накарат да стоят мирно. Глупости! Те не са опитали да намерят друг начин да ги накарат да стоят мирно! Нито да ги накарат да си играят на нещо кротко. Лист от тефтера на мама и нейната химикалка правят чудеса! Просто трябва да си бръкнеш в дамската чанта и да се лишиш от нещо…

Continue reading

Игра в Рая

Автор: Lynn Приказка една красива зная, но дали тъй красив и бе и края? За момиче малко и момче прекрасно всичко туй оказа се ужасно. Случи се за тях мечтаното чудо и влюбиха се двама лудо, душите си в едно те сляха и заедно за всичко си мечтаха. Но проклятие злокобно над тях надвисна и лоши чувства помежду им плисна, той остави я плачеща в гората и скърши и на две душата. Като цвете еднодневно сърцето и увехна без неговите ласки и обичта им тяхна. И той не бе щастлив така, не виждаше в мрака никаква зора. Обещаха си двама нивга да не се делят и че приятели вечно ще стоят. Един ден вест нещастна получи той и сърцето му угасна. Тя пострадала е в…

Continue reading

Възпитаване на децата с мисъл в главата

От това какво възпитание ще дадем на децата си, силно зависи тяхното бъдеще. Не говоря за възпитание само в значението на култура – култура на хранене, движение, а в смисъл на общуване, комуникация и лично самочувствие (без да подценявам другия вид култура, много ясно!).  Нерешителността на възрастните е само една от последиците от потъпкването на детското самосъзнание и самочувствие. Неподходящото отношение към детето може да доведе след себе си много и неприятни последици. Умишлено пиша „неподходящо”, а не „неправилно”, защото правилно/неправилно е твърде относително като понятие и твърде глобално, докато подходящ/неподходящ може да се отнесе по-конкретно към всяко отделно дете, в зависимост от моментната ситуация, среда и т.н. обстоятелства.  Разни умни хора казват, че „можем да дадем толкова възпитание, колкото имаме ние самите”. Това принципно…

Continue reading