Categories
- L`афоризми
- Вашето мнение за "Пухкава приказка"
- Децата ни и ние!
- Емоции в проза
- Емоции в рими
- Истории за истински човеци
- Култура
- Летене (от всякакъв вид)
- Народни танци
- Облаци
- Патилата на порасналите
- ППНК*
- Приказка за Жожо
- Приказка за Облаче
- Приказка за Паун
- Приказка за пътя
- Приказки за разни неща…
- Приказки за Рицари и още нещо
- Приятелите на LeeNeeAnn творят
- ПРОЗОРЕЦ НА 6-я ЕТАЖ
- Пътеписи
- Разни-безобразни
- Реалността
- Физкултура за мозъка
- Философските ми Камъчета
- Фотодневник
Recent Comments
Тъкмо щях да кажа, че ми прилича на 94, но видях на снимката, че си е точно 94…
Толкова близка я чувствам тази линия. Пък през пиковите часове и хората вътре са особено сближени…
🙂
eee, през осемдесетте години май бяхме по-сближени (макар, че моите спомени са основно от линиите 80 и 280) 🙂
признавам, че не ми се е случвало скоро да пътувам в препълнен автобус 94, а 280 не съм ползвал май от онези години.
Късметлия 😉
И в 280 е същото положението, особено откакто откриха метрото.
😉
Само бих изрязал табелата вдясно. Иначе много точно пресъздава атмосферата.
Много добро
хей, благодаря и на трима ви 🙂