Category: Приказка за Облаче

За първи път в живота си, Облачето изпита истинско удовлетворение като разбра, че е сгрешило… То бе допуснало грешка! Ужасна грешка, за която плати с част от увереността, надеждата и мечтите си! Облачето мислеше, че тези частички, които Вятърът отнесе при минаването си през него, са безвъзвратно загубени и никога, ама съвсем никога, няма да се върнат. Но грешеше! И колкото и да не му се искаше, трябваше да признае, поне пред себе си, че дори пухкавите всезнайковци понякога грешат! Хубавото беше, че не се наложи да се извинява за грешката, която всъщност се оказа най-обикновено недоразумение, защото дърдорковците, особено когато са розови, изобщо, ама никак, не обичат да се извиняват! И друго, което трябваше да признае пред себе си, беше, че грешките помагат да…

Continue reading

Много преди Облачето да срещне Вятъра, когато още беше малко дете, то растеше спокойно и щастливо, на едно прелестно и просторно място, в самото сърце на Балкана. Тогава то, с всеки нов ден, откриваше света, мамещ и любопитен, видян такъв, какъвто могат да го видят само очите на малките деца. И, както обикновено се случва с всички малки деца, докато растат, Облачето откриваше мечтите! Всяка сутрин, когато отвореше очички, то виждаше величествения Балкан, облечен в пъстроцветна дрешка, как гали простора и флиртува с Облаците. И не само с облаците, а и с едни особени горди птици, които не бяха като другите. А не бяха като другите, защото дори не бяха птици! Това бяха най-свободните, величествени и горди същества, от всички, които се рееха в Небето. Те…

Continue reading

Когато Вятърът се върна, Облачето все още беше там. То вече не плачеше, беше се успокоило, усмихваше се и дори играеше със Слънчицето на онази игра, която бе научило от малките пуйчета. Спомняте си я, нали? Вятърът научи какво бе сторил, но не го разбра… Или може би не искаше да го проумее! Не само, че не искаше да проумее, но дори говореше сърдито и надменно на Облачето. Обясни му, че той е един много важен Вятър и има стотици облачета, за които да се грижи и да люлее в Небето. Облачето се почувства така, сякаш бе спряло порива на Вятъра! Вятърът, по-студен и пронизващ от всякога, посъветва Облачето да потърси други Ветрове… Облачето се натъжи отново… То знаеше, че не е най-важното Облаче в…

Continue reading

Облакът, всъщност беше момиче, даже не точно момиче, а жена, но някак по момичешки непорастнала жена, така, че по-скоро беше момиче. Облакът, всъщност беше Облаче, пухкаво и щастливо, което имаше мечта. То искаше да намери Вятъра, или поне топлият въздух, който се издигаше от земята, и заедно с него да полети и да достигне другите облачета, които нежно плуват в небето. Облачето искаше да ги пипне и да надникне в тях, а даже му се искаше да погъделичка ангелчетата, които кротко спинкат там. Един ден Вятърът дойде при Облачето. Вятърът, всъщност беше мъж, пораснал и зает, който някак бе разбрал за мечтата на Облачето. Вятърът беше виждал много облачета преди и разказваше на малкото Облаче за тях. Вятърът беше летял насам, натам, наляво и надясно,…

Continue reading