Category: Истории за истински човеци

Въпреки, че словосъчетанието Random Station навява случайност и разбърканост, в действията на членовете на групата има повече последователност, упоритост и подреденост отколкото сте готови да очаквате от тийнейджъри. Да, тийнейджъри. Random Station е името на група приятели, които свирят рок. Лично им се възхищавам за таланта, който притежават и начина, по който го управляват, за усърдието да се събират и репетират, да се развиват и усъвършенстват, въпреки натоварената програма в СМГ. Изумителното в тези деца (дано ми простят, че ги наричам така, но те са съученици на дъщеря ми) е, че за разлика от масата тийнейджъри знаят какво искат и се борят, за да го постигнат. А това, което най-много искат сега, е да се класират за финала на „Голямото междучасие 3”. „Голямото междучасие 3”…

Continue reading

С облекчение мога да заявя: Дени победи! И съвсем съзнателно, ще повторя нещо, което вече съм казвала: Дени е боец! Дени победи левкемията, като през това време успя да даде няколко ценни урока на дебелите ни глави. Дени ни научи, че състраданието и съпричастността помагат на лекарствата да лекуват. Дени ни научи, че малката помощ е голяма, когато е от сърце! Дени ни научи, че ИМА СМИСЪЛ! Дени ни даде Нова надежда. Показа ни, че за да бъдем наистина хора, ни трябва съъъввсеееммм мъничко! Възхищавам се на самообладанието и смелостта на Люба (мама на Дени)! Възхищавам се на енергията на Дени! Сега, когато вече официално е обявено: „Край на лекарствата”! всякакви думи са излишни. Това, което трябваше да бъде казано – беше. По-важното е обаче,…

Continue reading

Започвах предисловието към тази история повече от пет пъти и все го изтривах. Историята е толкова силна, толкова впечатляваща, толкова човешка, че каквото и да напиша, ще е слабо и безизразно. Затова – няма да пиша. След миг ще ви оставя насаме с историята на Камен. Защо тази история получава място в „Истинските истории”? Защото това е история за силата на духа, за безкрайните възможности на човешките същества в борбата им за живот. Това е история за силата на съпричастността и приятелството. За силата на енергията, която мислите ни изпращат в такива моменти. Това е история, която показва, че когато всеки помогне, макар и със съвсем малко, то нещата завършват благополучно. Възхищавам се на самообладанието на Камен, на трезвата му преценка, на стабилната му психика…

Continue reading

Колко е нужно на човек, за да е щастлив? Малко? Много? Зависи от човека… Какво е нужно, за да се промени коренно един човешки живот? Малко? Много? Зависи от живота… При всички линии на разсъждение обаче, за да промениш ТИ нечий живот към добро са нужни усилия. Много усилия. И постоянство, и желание. И подкрепа от приятели… Днес изгря една нова звезда, един живот започна отново! И аз като известна фея-орисница, няма как да задържа пожеланията в себе си: Мила моя малка звездичке, нека животът ти бъде песен – птиците да те следват, гласчето ти да люлее клонките,  а те да отварят пътища пред теб – прави или криви, но верни и истински! Мила моя малка звездичке, нека животът ти бъде приказка – достатъчно вълшебен…

Continue reading

Преди две години, след покана (която считам за почитна) да участвам в „Приказка без край”  за децата от SOS Детски селища България, взех решение да стана SOS семеен спонсор за неопределено време напред. През тези две години редовно получавам новини от SOS Детски селища България, за това как растат децата, как се развива средата, къде отиват парите ми… През тези две години разни хора редовно ми задават въпроси: „Защо продължаваш да го правиш?”, „Защо си мислиш, че твоите 10 лв./месец са от значение?”, „Пак ли ще висиш на опашка в банката – ти за електронно банкиране не си ли чувала?” и т.н. въпроси, част от които директно ми застават на гърлото и ми правят топка в стомаха. В началото се впусках да обяснявам, че за…

Continue reading

След хиляда статии за облаци, принцеси и какви ли още не розови неща, хиляда и първата изобщо няма да е приказна. Изморих се! От сутринта топка на разочарование е заседнала в гърлото ми, стомаха ме свива и очите ми са пълни със сълзи… Винаги съм била непоправим оптимист – винаги съм вярвала, че всичко ще се оправи, че държавата ще влезе в час, ще се пребори с безотговорността и безхаберието, хората ще се освестят и ще започнат да уважават поне себе си и името си. Напоследък обаче взех да ставам поправим оптимист. Нещата ще се оправят, но не сега. И може би не тук. Изморих се да плащам здравни осигуровки за заплати на лекари, които не лекуват болните, а се отървават от тях, докато все…

Continue reading

Малко след като излезе „Пухкава приказка”, ви разказах как се разпространява книга в България. Сега, година и половина по-късно, мога да кажа, че нещата не са се променили към по-добро, дори напротив. В тази статия обаче ще се върна още по-назад във времето, когато Облачето все още беше само една мечта. Пиша тази статия, за да се опитам да помогна на тези, които се колебаят и не искат да се разделят с колебанията си. Пиша я и като опит да им помогна да погледнат на книгата си с малко по-други очи. Издаването на книга има две страни: Техническа и емоционална. Техническата опира да оформлението на книгата, текст, корици, хартия и други подобни лесни решения.   Емоционалната опира до трудните решения: решението да издадеш книга, да се покажеш…

Continue reading

Да си родител е отговорност и предизвикателство и едва ли има много хора, които да оспорят този факт. Някои хора стават родители внезапно, преди да са се осъзнали, че го искат и се учат на това ново поведение „в движение”. Други пък искат да станат родители, но се оказва, че не са си представяли родителството точно така, а именно – едно парченце месенце да те командва денонощно. Трети са доволни от това, което се случва, защото е близо до очакванията им. Четвърти не искат да стават родители, но като станат, толкова им харесва, че чак се пристрастяват и искат още. Пети пък категорично отказват да създадат семейство. Живеят си на „семейни начала”, заблуждавайки себе си, че относително постоянния партньор и приблизително сериозната връзка значи „семейство”….

Continue reading

Книгоразпространение в България има. И книжарници има, и книжни борси има. И някаква концепция даже има. Ама аз нещо още не мога да я схвана съвсем. Както знаете, отскоро съм горд автор на издадена книжка. И понеже нито едно издателство не пое риска да ме издаде (май луксозна им се сторих), от това автоматически следва, че намирането на пътя до клиентите пак си е моя работа.   Аз, естествено, бях попроучила туй-онуй преди да стигна до печат и бях подготвена. До известна степен. Психически бях подготвена, че ще е трудно и бавно, но че ще е абсурдно и смешно не очаквах. Ако сте тръгнали да издавате книга, непременно трябва да имате предвид някои неща. Задължително трябва да калкулирате цената за разпространение в цената на книгата….

Continue reading