Запален с лед!

Карането на кънки на лед е чудесно семейно разтоварващо мероприятие за нелетателния сезон. Особено, ако се има предвид натоварената работна и учебна програма през седмицата, то неделното раздвижване е повече от задължително.

Напоследък все по-често успяваме да си заведем и абсолютно начинаещи приятели, които се справят с новото си предизвикателство впечатляващо добре. Най-вероятно заради обясненията и показването. На последният ни „гост” толкова му хареса, че ми каза „Ти ме запали! С лед ме запали!” и вече не пропуска свободна пързалка.

В началото на всеки хлъзгав сезон се заричам да напиша едно бързо и кратко ръководство за първи стъпки с кънки на леда и всяка година отлагам докато свърши сезона… и така 2-3 години вече. Ама стига толкова мълчание!

Всъщност, пиша тази статия заради мъжете, запалени с лед, дръзнали да се качат за първи път на кънки и да се впуснат в ледено приключение. Защо за мъжете ли? По една основна причина. Ако сте дама и се качвате за пръв път на кънки, още след 10 мин. на леда ще се намери кой да ви обърне внимание – някой усмихнат батко, старо куче-фигурист, настоящ хокеист, или бивш… зависи… но ще се намери.

Ако си мъж – забрави – ще си се мъчиш сам. Никой не обръща внимание на начинаещите мъже. Факт. 🙂 На мен, от време на време, ми дожалява за някой, който се мъчи и давам по някой и друг съвет, ама ако спирам до всеки няма да има време да карам.

Затова, четете момчета 😉

Подготовката:
Шапка и яке не са задължителни, защото докато караш загряваш достатъчно. Шал – забранен! Има опасност някой да се хване за него и да паднете и двамата. Да си паднеш сам е ОК, ама като те бутнат и съборят е гадно. Ръкавиците са задължителни – и заради студения лед и като предпазно средство от ножовете на чужди кънки. Срязаните пръсти не са прецедент.

Кънките:
Кънките трябва да са с около един номер по-големи от номера, който носиш. Обуват се с дебели чорапи, по възможност високи. Кънките трябва да се стегнати добре, особено в глезена. Краката не трябва да се кривят настрани. Трябва да стоиш изправен и стабилен върху ножовете. Ако краката ти се кривят още на сухото… не си е работа – това не са твоя номер кънки – смени ги.

Краката (в стъпалата) се слагат плътно един до друг, след което леко разтваряш пръстите, така че разстоянието между тях да е колкото свития ти юмрук. Петите остават долепени. Начертаваш една мислена линия от петите си право напред и я следваш. Това е пътят ти по леда. Поразходи се малко с кънките на сухо, за да се увериш, че ги усещаш и че можеш да следваш тази линия стабилно.

Позата:
Кънките в описаното положение. Краката леко присвити в колената. Ръцете отпуснати. Тялото отпуснато и леко приведено напред. Центърът на тежестта трябва да е в кръста. Погледът напред – т.е. брадичката леко повдигната. Позата на тялото води погледа надолу, а това е грешно. Съзнателно вдигай главата и гледай далеч напред.

Придвижване по леда:
Движението става като пренасяш тежестта на тялото от единия на другия крак.

Не ръкомахай. Ръцете развалят баланса. Поклащай се като меца чула гъдулка и ще си най-близо до хокеисткото придвижване. Не се дръж за мантинелата или хората – те ти развалят баланса и ти пречат да пазиш равновесие.

Придвижването става като отделяш право нагоре цялата кънка, а не като се опитваш да се буташ или хлъзгаш. Вдигайте целия крак, а не пети-пръсти, защото зъбците закачат и се пада юнашки. Кънките трябва да се вдигат и слагат върху леда на малки еднакви крачки и все следвайки мислената линия. Не се опитвай да се возиш,  бутайки се само на единия си крак. Стреми се краката ти да си останат заедно до края на пързалката, не ги пускай да хващат кой накъдето види.

Първо се научи да ходиш по леда. Плъзгането идва от самосебе си.

Уточнение от читател:  “Здравей, описанието ти е доста прилично за начинаещи ентусиасти, но си забравила да споменеш, че стойката върху кънки за фигурно пързаляне и върху хокейни, е съвсем различна. при фигурните стойката е с леко присвити колене като глезените, дупето ти, гърба и главата трябва да са горе долу на една линия. Единствено коленете ти правят изключение от нея, както е важно да се знае също, че при фигурните кънки тежестта трябва да пада в средата на ходилото, а не на пети или пръсти. при хокейните кънки не е съвсем така. Там тялото е изнесено напред както и тежеста в ходилото е отново по- скоро в предната част. Без да се знае това се пада доста лесно и болезнено. Извинявай за поправката, но наистина е важно!”

Завиване и спиране:
Завиването става като пренесеш тежестта на тялото на вътрешния крак, а с външния натиснеш кънката в леда малко по-силно.

На първо време завиването не е проблем, защото мястото е достатъчно. Ако ходиш/пързаляш се на малки стъпки, завиването става естествено.

В първите няколко урока по пързаляне изобщо не се говори за спиране. Мантинелите са достатъчно здрави и са видяли какво ли не 😉 Освен това, ако спреш да се движиш, кънките също спират.

Следващите пъти опитвай да вдигаш от леда единия крак за по-дълго време и да се возиш само на един крак. Като успееш да направиш това, идва време да се учиш да спираш. Най-лесният начин за спиране е да се возиш на единия крак, а с другия да загребеш сняг под ъгъл 90 градуса спрямо водещия. Звучи сложно, но не е. Загледай се в позата на каране и начина на спиране на по-добрите и ще се научиш и ти.

Другото спиране, което аз не владея, е тип „рало” като скиорите – с двете кънки едновременно закопаваш настрани в леда. Така се пада супер лесно 🙂

Падане и ставане:
Падането не е проблем – само да си го помислиш и си долу 😉 Ставането е проблем. Когато паднеш, колкото и абсурдна да е позата, веднага се извърти и застани на колене. Първо, за да дадеш знак, че си добре, второ, за да ти подаде някой ръка. Не се опитвай да ставаш по друг начин. Всяко ставане, което не минава през колене е опасно. Някой може да те бутне или ти да се олюлееш и да паднеш назад – на гръб или на глава. Не подценявай ставането – то може да се окаже по-опасно от падането!

Ако спазваш предписаната поза, най-често ще падаш напред. Това е най-добрият вариант, защото посягайки с ръце се плъзваш по леда. Така запазваш таза и гръбнака. Докато караш, не се изправяй, особено пък рязко, за да не вирнеш краката и да си паднеш на таза. Това може да нарани гръбнака.

Когато си почиваш, не сядай на мантинелата, а излез отвън. Като седнеш на мантинелата, кънките ти застават на ниво, на което могат да наранят някого – има и достатъчно малки деца на пързалката.

Как да си запазим баланса и да не падаме:
Ако се придвижвате леко приклекнал и ви се струва, че ще паднете, приклекнете още малко и протегнете ръце напред – ще се изненадате колко стабилно заставате на леда. Ако все пак паднете – не забравяйте правилата за ставане!

Шашкането:
Има много бързаци и екстремисти по пързалката – бивши и настоящи хокеисти. Не им се шашкай – ако си продължиш по започнатата вече траектория на движение и не се опитваш да правиш каквото и да било, те няма да те бутнат – ще завият в последния момент, но няма да пострадаш. Това са хора, родени на кънки и единственото, което се опитват да ти направят е … впечатление 😉 Просто не им обръщай внимание. Особено, ако си мъж. Те налитат главно на жени ;).

…

Пързалянето с кънки на лед не е екстремен спорт, но може да стане. Карането на кънки не е опасно и рядко води до повече от някоя и друга синка, освен ако не си повярваш твърде бързо.

Пързалянето по лед е забавление, удоволствие и разтоварващ спорт. Ако нещо не ти доставя удоволствие, значи нещо не е наред и изисква повече внимание.

Приятно пързаляне!