Филип Тотю – неуловимият хайдутин – е роден в днешното село Вонеща вода, което и досега е разхвърляно на махали по баирите и трудно може да се каже дали и колко е голямо. Отклонението за къщата-музей е обозначено с табела, предшествана от билборд в стил „ретро кръчма”, та ако не сте гладни като нищо ще го пропуснете. Табелата е на входа на селото, на идване от южната страна на прохода на републиката. Или, с други думи, ако пътувате към В. Търново през Хаинбоаз – на входа на селото – в ляво. 
До къщата може да се стигне с кола. Тя е най-последната възможно в селото и затова се намира лесно – следвате табелите и асфалта и се стремите само нагоре. Ние тръгнахме натам пеша, но в жегата това се оказа лоша идея. Не че не стигнахме, де, ама…
Къщата е миниатюрна, паянтова (от дъски и кирпич), с покрив от цигли и веранда. Ниски врати, ниски тавани, малки стаички…
До преди години, Филип Тотю беше един от най-изтъкнатите български хайдут-революционер, известен с това, че все се изплъзвал на турските потери и те го обявили за „неуловим” – „куршум не го стига и сабя не го сече”…
До тук, добре. Но ако се заслушате внимателно в 15минутния документален филм, част от беседата, ще ви направи впечатление, че Филип Тотю всъщност е бил в затвора, откъдето е избягал направо в Румъния и там посреща освобождението, като междувременно прокламира борба за свобода.
Другото, на което никога не съм обръщала внимание, но сега и се наби в очи (уши) е, че Филип Тотю се е женил три пъти, като първата си жена е зарязал с новородения си син и е хванал гората, после отишъл в Румъния и се оженил. След освобождението се прибрал в България (Две могили) и пак се оженил – тогава е бил приблизително 50 годишен.
Не ме разбирайте погрешно, не искам да омаловажавам приноса на човека (какъвто и да е той), но напоследък все по-често се питам кои са примерите ни за подражание и имаме ли стойностни герои или всички са били буйни младежи, привлечени от приключенския хайдутски живот, които след първата поразия са хващали гората…
Та, местенцето е красиво и спокойно, живописно и много тихо. Работи всеки ден от 9 до 17 ч. (поне лятото) и входа е 2 лв., а филмчето 10, без значение колко хора го гледат.
Отпред има хубава полянка за отдих от път и преосмисляне на ценностите.
Поставяш много важен въпрос, над който наскоро се бях умислила след едно посещение в Копривщица. Там, разхожайки се из къщите на възрожденци и бунтовници, забелязах, че хората или имат откровено психопатни черти (напр. Бенковски) или бащите им са били данъчни служители по турско време. Беше потискащо, но отрезвяващо наблюдение.
Да, отрезвяващо… Май порасваме
ама по-добре късно, отколкото никога
Единственото лошо е, че няма приемливи примери за подражание на хоризонта, а каквото и да си говорим, колкото и да сме различни и свободолюбиви, сме си хора, а хората са стадо и следват нечий пример
)
(някакви такива разсъждения ми се блъскат из главата
Всъщност през 1876 Ботев ходил в Одеса да кани Филип Тотю да оглави още-не-Ботевата чета, но не могъл да плати искания аванс, поради което му се наложило да се прави на войвода, за кратко.
хм, интересни неща знаеш, Спас
Аз писах статията емоционално, повече базирана на усещане, отколкото на факти, но явно не съм се излъгала…
Войвода на заплата… Не знаех, че е имало и такова нещо
Хм, чак ме изненада…
Но обаче аз, все пак съм израснала в града на стоте воеводи и поради това още от ранно детство знам, че са “хванали гората” по причини, които не са пряко свързани с родолюбието. 
Обаче…, от друга страна…, какво значение има причината, ако си направил нещо макар и малко; ако си проявил смелост, макар и малко…?
За да се превърнеш в легенда или пример за подражание не са от значение причините, а последствията…
И да ме прощава дядо Вазов, че го намесвам, но това е написал в “Чичовци” и “Хъшове”.
Рали, за мен въпросът за смелостта звучи по друг начин… За мен е по-смело да се грижиш за семейство, по-лесно е да хванеш гората
Това ми прикова вниманието.
Вероятно на други беседи не съм внимавала толкова, но не помня друг войвода да е бягал така от жените си и да се е женил три пъти.
Обикновено проявят смелост и влизат в центъра на потерите само и само да зърнат милото либе…
Не знам… Някакво смесено чувство ме смути като слушах за Филип Тотю и реших да го споделя с вас
Знам си, че ще го намеря някъде вкъщи: “Макар че Ботев накупил неща, искани от Ф. Тотя и Кекерова, щом комитетът отказал на Ф. Тотя да му броят 1000 наполеона, после по-малко – 200 наполеона, той изчезнал заедно с писаря си, офицер от румънската жандармерия, българин, родом от Сопот. Тогава Ботйов се възмутил от Ф. Тотя и казал на момчетата (че той ще ги води).”
Това е от спомените на Никола Обретенов.
През цената на златото един наполеон е към 200 лева сегашни пари.
Отзад напред – Благодаря, че си го споделила!
“В центъра на потерите влизат” по Йовков. (И от там е романтичната представа за тях, така си мисля.) В момента не мога да цитирам точно кой-кога и защо е хванал хайдутски гората, но никой от тези, за които си спомням не го е направил, за да изрази свободната си воля.
Не знам, кое е по-лесното… А не знам, защото все още не смея “да хвана гората”…
Спас, това обяснява (в моята глава) някои неща, които съм си мислила (усещала) за Ботев.
Винаги съм се чудила защо е тръгнал (като цяло) неподготвен, но сега вече добивам представа…
Стана ми любопитно
Разкажи (ми) още нещо интересно