Интересно ми е какви ли асоциации плъзват из главите ви като прочетете подобно заглавие? Вероятно по никакъв начин не намирате връзка между уроците по грим и горчивия шоколад. Може би, защото във вашия живот такава връзка няма. В нечий чужд, обаче, тя съществува. И не само съществува, а на моменти е удушаващо стегната.
Няма да ви мъча повече…
Това е заглавие на роман: втората книга на младата дама Красимира Стоева.
Трябва да призная, че бях силно любопитна каква ще бъде тази книга – дали пак ще е пълна с разкази-фантастика като първата или този път ще намеря вътре нещо различно (за никого не е тайна, че не си „падам” по фантастиката).
Тази книга ме изненада приятно. Не само защото не е фантастика ;), а защото е истинска. В книгата се говори за неща, за които повечето хора, особено засегнатите, избягват дори да споменават. В книгата се разказва за две момичета, болни от анорексия и булимия, и за опитите на хората около тях да им помогнат. Особено за опитите на студентка по психология, мечтаеща да работи с „истински клиничен случай”, без всъщност да е наясно с какво се захваща.
Историите са поднесени интересно и интригуващо, и книгата не ви дава да я оставите. Разказът върви гладко, истината не се премълчава, но и не се драматизира излишно. Повествованието е съсредоточено върху мислите и преживяванията на трите момичета, като тактично се загатва за безпомощността на родителите на болните две да се справят със ситуацията. Успоредно с това, авторката разказва приказка за принцеси. Е, какво повече може да иска човек от един роман 
Това, което лично на мен ми липсва в тази книга, е мнението на родителите за причините децата им да стигнат до болестта, защото те (причините) обикновено са скрити в семейството (като начин на живот, ценности, взаимоотношения, възпитание…), но съзнавам, че това все пак е роман.
Преди не бях чела книга с подобен сюжет. Учебници и „научни трудове” за анорексия и булимия има много, защото тези болести са „модерни”, но в тях липсва емоционалната част на разказа. Във всеки случай, романите имат по-силно въздействие върху читателя, в сравнение с учебниците. В това отношение, книгата освен интересна, е и полезна и аз искрено ви я препоръчвам.
Поздравления, Краси!
ЧНГ
Преди време си купих сборник с разкази от Красимира Стоева, ама още не съм го прочела. И това представяне ме заинтригува.
ЧНГ и на теб, Танче
Тази книга ще ти хареса. Краси е извървяла много път от първата си книга до тук.
звучи…особено, като за четиво. Не е точно от романите, които предпочитам, но заради твоята оценка си струва да направим още малко място в семейната библиотека:)
Благодаря за доверието, Пиеро,
вярвам, че няма да съжаляваш
Ще ми е интересно после да споделиш мнение.
П.П. Вероятно мнението ми ти звучи особено, защото през цялото време се опитвах да прикрия личното си отношение към проблема. Познавам такива момичета/жени. Чувството да гледаш как някой изчезва пред очите ти, а ти не можеш да направиш нищо, е меко казано задушаващо.
Този задух е поднесен в романа по доста тактичен и ненатрапчив начин.
Книгата е страхотна, прочетох я на един дъх както се казва. Даже на една спирка стоях права и си четях книжката, защото ме грабна.
Освен че поставя такива сериозни проблеми, тя също така се допира и до много други такива в днешното ни общество – за приятелите, за истината, за значението на външния вид, за подигравките в училище, за модата и прочие.
А embed-натата приказка е изпълнена с толкова мъдрост, че чак не повярвах, че толкова млад човек може да я напише. Това ми вдъхна доста надежда
Pingback: K.I.S.S. » Уроци по грим и горчив шоколад
Благодаря ти, Танче! (и от името на Краси).
Сигурна бях, че ще ти хареса
Дано повече се хора се престрашат да посегнат към книгата
А вплетената приказка си е _чиста_ фантастика…
*хихи*К
така е, Кал, но е от този тип фантастика, който харесвам. (знам, че знаеш, че казвам, че не си падам по фантастиката)
Прочетох книгата, впечатлена съм. Много истина са написани… браво на авторката… само се чудя какво е станало с Деси?
@Моника,
предполагам, че авторката е решила да остави съдбата на Деси на въображението и благоволението на всеки от нас.
Според теб, какво е станало с Деси?
Едва ли се е излекувала.Според мен просто авторката ни е спестила описанието на фаталния край на Деси,а може би го е направила и за да остави у читателя надежда за хепи енд :))
Възможно е, Моника
Но, всъщност Краси е постигнала нещо много важно: накара ни да се замислим