Днес блогът ни стана на 9 години!
Първата мисъл, която ми мина през главата, когато Ники ме подсети, че имаме рожден ден, беше „Леле, наистина ли минаха 9 години!?“. Ами, да, наистина минаха!
После се замислих чий всъщност е поводът за празнуване – наш, че имаме блог; наш, че ви имаме вас, или ваш, че ни имате нас 
Скромността ми обаче реши, че празникът е общ и взаимен, защото ние/вие/блога, в това пространство, съществуваме в много тясна взаимна зависимост и нито едното без другите две, нямаше да е същото, ако въобще го имаше. Да не говорим пък, че без Григор, останалите три нямаше да са възможни и т.н., и т.н. 
По едно време много ме сърбяха пръстите да направя една хубава дълга равносметка от рода на „от къде тръгнахме, пък къде стигнахме“ или „каква я мислехме, пък тя каква стана“, но реших да я оставя за десетата годишнина (отсега си запазете 21.01.2016 г. за равносметки на живо и ядене на торта ).
Всъщност, аз си правя равносметка всеки ден и понякога отговорът на въпроса, който си задавам, ме спира да пиша… Въпросът е свързан с едно обещание, дадено в ден първи от съществуването на този блог – а именно – в блога да пиша само за красиви неща и той да пази само хубавите спомени, така че всеки да намира в него капчица розово, което да оцветява деня му…
Това намерение не се е променило и остава обещано за още една година. Пък, после – ще видим Ще се разбере на десетия рожден ден на LeeNeeAnn!
За много години, приятели!
За много години!
Да илядите!
Да ти се връща
)
(ама гледам, че и ти малко си се позанемарил
Искаме приказка…
Имаш я… До ден-два
Честито, пийпъл!
И аз като Божо – искаме приказка
Пече се
Честно, ще бъде абсолютна изненада – с очаквано неочакван край и нови герои
Чакам…
И предайте мойто ЧРД на Блога.
Предадохме го!
Той каза “ооо, gost, къде ходиш, не си се вясвал от 100 години насам!”
Позарязал съм го. Предпочитам да мълча, отколкото да ръся простотии.
Сложен въпрос, но и блогът има да отговаря на някои въпроси свързани с липсата на приказки, стихотворения и други такива хубавини… А на блога му кажете все пак, че от много четене не ми остава време за писане.
Е! Какво си чел, като липсват приказки, стихотворения и други такива хубавини?
Блогът каза да измислиш друго оправдание
Те другаде ме впрегнаха да чета, та се заех, а за тук, както е добродетелно, търпеливо зачаках.
Блогът те похвалва за добродетелта и ти прощава!