Празник на хорото

София, 2 ноември 2007 г., централен Военен клуб, 19.00 ч. Всъщност всичко започна далеч преди 19.00 часа. Започна рано сутринта, даже дни преди това, може би по-точно месеци или дори година… Истината е, че не започна, защото не е свършвало. На 2 ноември бе кулминацията – ден, в който хората се събраха, за да кажат „Да, българи сме”.  Конкретният повод също е интересен – група, завладени от магията на танца хора, представиха на широката публика резултата от своя труд, всеотдайност и любов, записан в кръгче и сложен в кутийка, обвита в целофан, с картинка отпред. Като казах „картинка” – ще ви издам една тайна, но най-накрая. 2 ноември 2007 г. Спокойно и уверено мога да кажа, че това е най-българския ден в тази година. Година, в…

Continue reading

Празник на …

Днес е специален ден – от онези дни, в които като ме завладее вълнението и не знам къде се намирам, проговарям полски с арабски акцент (или поне така ме гледат хората като пърхам наоколо и им приказвам), не стъпвам по земята, душата ми е в облаците (че тя кога ли не е…)… Днес е празник. Тайнствен, магически, вълнуващ, български … 🙂 Няма да ви кажа нищо повече! Само ще ви насоча и ще ви оставя да се напрегнете малко сами. Добрите вести си заслужават усилията, повярвайте ми. За тези, които имат смелостта, ловкостта и търпението да следват подсказките ми и да отгатнат за какво говоря, обещавам автографи (… от … тях 😉 ) Подсказки: Днес е празник на ….. (довършете изречението) Днес съобщихме на света…

Continue reading