Уроците на историята

Напоследък много се говори за Европейския съюз, за нашето влизане в него, за перспективите, за предимствата и недостатъците, които ще ни донесе. Хората си блъскат главите с неща, които няма как да знаят. Да, това е нормално. Все пак остават някакви си двайсетина дни до паметното събитие.

Мисля си, обаче, че част от бъдещето ни и огромна част от настоящето ни е кодирано в нашата история. Затова взех произволен учебник по история за еди-кой-си клас и прочетох нещо… СТРАШНО в него.

За вас ще препиша това, което ми направи най-силно впечатление. Умишлено ще пропускам имената на историческите личности и годините, като накрая ще ви помоля вие да ги допишете. Ще се старая да се придържам максимално до контекста на епоха, за която се отнася написаното.
А най-трудното, свързано с тази статия бе изборът на категория, в която да я публикувам, защото тя е нейде между “Реалността” и “Абсурдизми”, което е показателно, май (?!).

Преписвам дословно, с малки пропуски:

Цитирам:

Кои са характерните белези на политически живот в България в периода …. до ….. г.?

Многобройните партии се вплитат в остра борба с всички средства. Бедността (…) превръща властта в примамлива цел за бързо забогатяване.

Главната грижа на всяка партия на власт е да облагодетелства собствените си поддръжници. Това неписано правило поражда вътрешнопартийни боричкания, завист и корупция. От друга страна, между властващите и опозиционните партии се разменят нападки, цари отмъстителност, кипят подмолни и открити съперничества.

Безогледният стремеж на властващите да се задържат по-дълго по върховете на управлението ги кара да търсят подкрепа от (…х…). Неговото – на (…х…) – благоволение, се оказва необходимо и поради слабостта на раздробените партии. Те не могат да си осигурят трайно влияние сред избирателите и поддръжка в Народното събрание. Депутатите често се вплитат в неплодотворни за държавното благо препирни. Така правителствата неусетно започват да направляват дейността на парламента, а конституцията изисква тъкмо обратното – правителствата да бъдат отговорни пред Народното събрание.

Край на цитата.

Можех да преписвам още дълго, но не мисля, че има смисъл.

Можете ли да прецените към кой етап от развитието на българската държава може да се отнесе този откъс?

Ако е валиден сега, както преди 50, 100 или 150 години, какво ни дава оптимизъм и ни кара да си мислим, че нещо ще се промени скоро?

Не ме разбирайте погрешно. Аз искам да се промени. Но се питам ДАЛИ и най-вече КАК?

Случайно ли се използва терминът “Колелото на историята” или ни чака поредното робство?

Не ме разбирайте погрешно. Не съм против Европейския съюз. Напротив. Искрено вярвам, че този път най-сетне нещо ще се промени и че хубавото ще бъде повече от лошото. Но се питам ДАЛИ и най-вече КАК?

3 Comments

  1. Още едно доказателство, че историята не се ползва по предназначение. В смисъл, че не се вадят поуки от чуждите грешки. За съжаление торбата с късмета е мнооого по голяма при държавите ,в сравнение с тази при парапланеристите.

    Откъса по спомени май е след стамболов. И по-точно между двете световни войни.

  2. Браво, Ясен, впечатлена съм. Явно си внимавал в час по история в 6-ти клас 😉

    Ама защо намесваш парапланеристите? Те какво общо имат!? И защо “за съжаление”?!

  3. Общото е, че и при двете, парапланеристите и управлението, се допускат грешки, от които трябва да се учиш.

    За “съжаление” защото при планеризма, ако не се учиш от грешките си, страдаш сам, а при управлението – някой друг сърба твоята попара. И в общия случай не им пука кой и какво ще сърба.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.