Уроците на историята

Напоследък много се говори за Европейския съюз, за нашето влизане в него, за перспективите, за предимствата и недостатъците, които ще ни донесе. Хората си блъскат главите с неща, които няма как да знаят. Да, това е нормално. Все пак остават някакви си двайсетина дни до паметното събитие.

Мисля си, обаче, че част от бъдещето ни и огромна част от настоящето ни е кодирано в нашата история. Затова взех произволен учебник по история за еди-кой-си клас и прочетох нещо… СТРАШНО в него.

За вас ще препиша това, което ми направи най-силно впечатление. Умишлено ще пропускам имената на историческите личности и годините, като накрая ще ви помоля вие да ги допишете. Ще се старая да се придържам максимално до контекста на епоха, за която се отнася написаното.
А най-трудното, свързано с тази статия бе изборът на категория, в която да я публикувам, защото тя е нейде между “Реалността” и “Абсурдизми”, което е показателно, май (?!).

Преписвам дословно, с малки пропуски:

Цитирам:

Кои са характерните белези на политически живот в България в периода …. до ….. г.?

Многобройните партии се вплитат в остра борба с всички средства. Бедността (…) превръща властта в примамлива цел за бързо забогатяване.

Главната грижа на всяка партия на власт е да облагодетелства собствените си поддръжници. Това неписано правило поражда вътрешнопартийни боричкания, завист и корупция. От друга страна, между властващите и опозиционните партии се разменят нападки, цари отмъстителност, кипят подмолни и открити съперничества.

Безогледният стремеж на властващите да се задържат по-дълго по върховете на управлението ги кара да търсят подкрепа от (…х…). Неговото – на (…х…) – благоволение, се оказва необходимо и поради слабостта на раздробените партии. Те не могат да си осигурят трайно влияние сред избирателите и поддръжка в Народното събрание. Депутатите често се вплитат в неплодотворни за държавното благо препирни. Така правителствата неусетно започват да направляват дейността на парламента, а конституцията изисква тъкмо обратното – правителствата да бъдат отговорни пред Народното събрание.
…

Край на цитата.

Можех да преписвам още дълго, но не мисля, че има смисъл.

Можете ли да прецените към кой етап от развитието на българската държава може да се отнесе този откъс?

Ако е валиден сега, както преди 50, 100 или 150 години, какво ни дава оптимизъм и ни кара да си мислим, че нещо ще се промени скоро?

Не ме разбирайте погрешно. Аз искам да се промени. Но се питам ДАЛИ и най-вече КАК?

Случайно ли се използва терминът “Колелото на историята” или ни чака поредното робство?

Не ме разбирайте погрешно. Не съм против Европейския съюз. Напротив. Искрено вярвам, че този път най-сетне нещо ще се промени и че хубавото ще бъде повече от лошото. Но се питам ДАЛИ и най-вече КАК?