Цветя и Корони

Fleurs et Couronnes
Jacques Prévert

Homme
Tu as regardé la plus triste la plus morne de toutes les fleurs de la terre
Et comme aux autres fleurs tu lui as donné un nom
Tu l’as appelée Pensée.
Pensée
C’était comme on dit bien observé
Bien pensé
Et ces sales fleurs qui ne vivent ni ne se fanent jamais
Tu les as appelées immortelles…
C’était bien fait pour elles…
Mais le lilas tu l’as appelé Lilas
Lilas c’était tout à fait ça
Lilas…Lilas…
Aux marguerites tu as donné un nom de femme
Ou bien aux femmes tu as donné un nom de fleur
C’est pareil.
L’essentiel c’était que ce soit joli
Que ça fasse plaisir…
Enfin tu as donné les noms les plus simples à toutes les fleurs simples
Et la plus grande la plus belle
Celle qui pousse toute droite sur le fumier de la misère
Celle qui se dresse à côté des vieux ressorts rouillés
A côté des vieux chiens mouillés
A côté des vieux matelas éventrés
A côté des baraques de planches où vivent les sous-alimentés
Cette fleur tellement vivante
Toute jaune toute brillante
Celle que les savants appellent Hélianthe
Toi tu l’as appelée soleil
…Soleil…
Hélas! hélas! hélas et beaucoup de fois hélas!
Qui regarde le soleil hein ?
Qui regarde le soleil ?
Personne ne regarde plus le soleil
Les hommes sont devenus ce qu’ils sont devenus
Des hommes intelligents…
Une fleur cancéreuse tubéreuse et méticuleuse à leur boutonnière
Ils se promènent en regardant par terre
Et ils pensent au ciel
Ils pensent… ils pensent…ils n’arrètent pas de penser…
Ils ne peuvent plus aimer les véritables fleurs vivantes
Ils aiment les fleurs fanées les fleurs séchées
Les immortelles et les pensées
Et ils marchent dans la boue des souvenirs dans la boue des regrets
Ils se traînent
A grand-peine
Dans les marécages du passé
Et ils traînent…ils traînent leurs chaînes
Et ils traînent les pieds au pas cadencé…
Ils avancent à grand-peine
Enlisés dans leurs champs-élysées
Et ils chantent à tue-tête la chanson mortuaire
Oui ils chantent
A tue-tête
Mais tout ce qui est mort dans leur tête
Pour rien au monde ils ne voudraient l’enlever
Parce que
Dans leur tête
Pousse la fleur sacrée
La sale maigre petite fleur
La fleur malade
La fleur aigre
La fleur toujours fanée
La fleur personnelle…
…La pensée…

Цветя и Корони
Превод: LeeAnn

Човече
Ти гледаше най-тъжното и бледо от всички цветя на земята
и както на другите цветя, даде име и на това –
нарече го «Мисълта»
Мисъл.
Това беше, както казват, добре проучено
и добре обмислено.
И тези мръсни цветя, които не се раждат и не умират никога
нарече вечни…
Това бе добре за тях…
Но люлякът нарече Люляк,
Люляците са наистина това
Люляци… Люляци…
На Маргаритките даде име на жена
или на жените даде имена на цветя.
Няма значение,
Важното бе да е красиво,
за да носи забавление.
Накрая даде най-обикновени имена и на най-обикновените цветя
Но най-голямото, най-красивото
Това, което порасва направо върху калта на мизерията
Това, което се изправя до старите ръждясали железа
До старите мършави кучешки тела
До старите изтърбушени дюшеци
До дървените бараки, където живеят недохранени човеци
Това цвете, толкова живо
Толкова жълто и така блестящо красиво
Това, което учените наричат Слънчоглед
Ти нарече Слънце
…Слънце…
Уви! Уви! Уви и много пъти пак Уви!
Кой гледа слънцето, а?
Кой гледа слънцето?
Никой вече не поглежда слънцето
Хората станаха каквито станаха
Интелигентни хора…
Носят педантично тубероза на ревера си
Разхождат се, гледайки в земята
И мислейки си за небето
Те мислят… мислят… не спират да мислят…
Те не могат вече да обичат истинските живите цветя
Те обичат мъртвите, сушените цветя
Безсмъртните измислени цветя…
И вървят сред тиня от спомени и съжаления
Влачат се
С голяма мъка
В блатото на миналото
Влачат се… Тътрят веригите си
Тътрят краката си с отмерени движения…
И напредват трудно
Заседнали на техния си Шан`з`Елизе
И пеят погребална песен с цяло гърло
Да, пеят
С цяло гърло
Но това, което е мъртво в главите им
за нищо на света не иска да се надигне
Защото
В главите им
Расте проклето цвете
Мръсното слабо малко цвете
Болното цвете
Злобното цвете
Вечно увехналото цвете
Личното им цвете…
…Мисълта…