Я вас любил: любовь еще, быть может,
В душе моей угасла не совсем;
Но пусть она вас больше не тревожит;
Я не хочу печалить вас ничем.
Я вас любил безмолвно, безнадежно,
То робостью, то ревностью томим;
Я вас любил так искренно, так нежно,
Как дай вам бог любимой быть другим.
П.П. Стихотворението намерих на страниците на Руска Виртуална Библиотека и го публикувам с любезното разрешение на Игорь Пильщиков
Ха! Дали не нарушаваш нечий авторски права?
Там, откъдето го взех /Руска Виртуална Библиотека/, не видях да пише нещо такова… ама знам ли… ще разберем
Със сигурност нарушаваш правата на някой от българските издатели
Дали? Ами, ако от Руската Виртуална библиотека ми разрешат да го публикувам? Тогава?
Хихихихи – искаш да дойде руския ГДБОП ли?
Стихи Пушкина – общественное достояние, читайте на здоровье, цитируйте сколько хочется. :))
@В.Л.
Спасибо, СПАСИБО, БОЛЬШО-О-ОЕ СПАСИБО!!!
Малко пояснение:
Докато публикувах стихотворението на Пушкин, написах и мейл на научния редактор на Руската Виртуална Библиотека с питането имат ли нещо против публикуването. Отговорът е ясен.
Браво, че си го направила, но да те светна на нещо друго – авторските права имат действие 30 (трийсет) години, така че не е било нужно да го правиш:-), така че отговорът на РВБ е абсолютно резоннен “Стихи Пушкина – общественное достояние”.
Представи си на кого трябва да се плащат права за музиката на Моцарт, да речем? ако не беше така.
@Стойчо
Не тридесет, а седемдесет години е в момента срока на действие на авторските права. Не само в България, а и в глобален мащаб.
е, значи откак учихме някакви основи на патентното право в МЕИ-то, са настъпили промени в тази сфера.
Но все пак Пушкин е от преди тези 70 години:-)
Да, и поради тази причина смятам Пушкин да ни бъде чест гост от сега нататък