Както вече знаете, тазгодишната обиколка започна спонтанно, провокирана от един нищо и никакъв си дъжд, малко буря с гръмотевици и почти раннопролетни температури. Решихме, че седенето на едно и също място в това време няма да ни се отрази добре. По-добре да сме на път. Много хора се страхуват да пътуват, когато навън вали и трещи (което прави пътищата почти празни 😉 ) и си мислят, че нищо няма да видят. Това е така, защото не знаят на къде да гледат! Няма нищо по-красиво от лошото време!!! Има облаци, които не можеш да видиш при хубаво време през никой сезон!
И тръгнахме – посока с. Светлен. Село като всички други (?), може би…
Светлен е първото село след гр. Попово в посока Търговище. Минавала съм от там много пъти, но никога не бях спирала.
Всъщност, на външен вид селото наистина изглежда обикновено. Единственото по-различно в него са широките улици и големите къщи. Но далеч по-интересна ми се стори историята на селото, разказана ни от сладкодумната ми стринка.
Преди 1877 г. селото е било турско, населено с турци и черкези. Когато през 1877-78 г. руските войски влизат от север в България, те опожаряват селото и турците тръгват да бягат. След малко време обаче се връщат и отново се заселват в близост до предишните си къщи.
През това време българите от Беломорска Тракия – с. Янюрен (сега, а вероятно и тогава – в Гърция) подочуват за кланета в съседни на Янюрен села и гонени от турците поемат риска да тръгнат на път, с единственото желание да се заселят в свободна България. Тръгват буквално за няколко часа, без никаква подготовка и багаж. По пътя разбират за Аязлар (старото име на Светлен), и тръгват право към него, като очакват, че там вече няма турци.
Пристигайки обаче се оказва, че селото е все още действащо. Тогава водачът им Караиван Михов отива при местния турски кмет, за да му съобщи, че смята да се засели в селото, заедно с още 7-9 семейства. Турчинът категорично отхвърля възможността „гяури да живеят в Аязлар”, но нашите не се отказват. Караиван отива в Разград и успява по някакъв незнаен начин да извади разрешително за заселване и се връща победоносно в Аязлар. Турците, естествено, ги приемат без спорове и кръвопролития. (В последствие изчетох една цяла книга с историята на Светлен и никъде не намерих да се споменава за кървави конфликти между обикновените българи и турци).
Малко по-късно, притиснати от руската армия, турците сами си се изселват, бягайки на юг, а в техните къщи наготово идват още семейства от Янюрен (не знам как се казва сега) и постепенно селото си става българско. По някое време Караиван става Хаджииван, а новопристигащите българи наричат селото „Хаджиивановото село”. По-късно е прекръстено на „Светлен”, което е съвсем близо да старото му име Аязлар, което на турски значело „студен и светъл ден”.
Друго, което ми се строи интересно беше местният диалект, който е толкова местен, че само светленци си го разбират, защото е комбинация от български и стар гръцки – никакъв шанс за случайно подслушващите да разберат нещо 😉
А иначе – село като село – и кокошките им кокошки, и петелът им наперен и надут, и ястребите бързи като слънчев лъч, и водата – кладенчова, и пържолите – пържоли, а наденичките… ммм…
След ден и половина продължихме с пътешествието и ми се искаше да спрем във всяко село и да питаме всяка баба:
Бабо, бабо, я кажи,
откъде дошла си ти
и каква тайна си скрила
зад тез уморени очи?
На какъв ли език щяха да ми отговорят? 😉
Хихик! Пак аз първа кипра да коментирам. Но си имам оправдание – родителите ми са от Зараево, едно село съвсем близо да Светлен. Дори съм минавала от там. След няколко дни ще ходим натам и обещавам да спрем в Светлен и да питам местните нещо, само за да чуя как говорят.
хехе, те местните говорят български с другите хора. Странно говорят само помежду си 😉
А ти, по-скоро се хвани и напиши историята на Зараево – сигурна съм, че ако се разровиш, все ще се намери нещо интересно за споделяне 😉
i moj djdo e ot tam.angel georgiev valkanov.ima li njkoi s tazi familij.
@ galin valkanov
Да, поне двама души са с тази фамилия – ти и дядо ти 😉
шегувам се с теб.
Не, моята фамилия е друга и не познавам Вълканов, но пък ще попитам 🙂 – може и да се намери някой 🙂
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Шумен
Ех, какъв гръцки, тогава гърци по Янюрен не е имало. След ПСВ става гръцко там. Чист български си е, само дето е диалектен. Аз там не съм живял, но майка ми е оттам и съм ходил няколко пъти. Имат огромни пиперки, стават за спални чували! 🙂 Знам някои думи, ама сега се сещам само за варивце – картоф ли беше обаче или боб… Отнике – защо не… бре, нещо ми се губят…
Az: Ааа, аз не споря, вероятно си прав, моя разказ беше чисто емоционален и по спомени… 🙂
а с фамилия вълнев
@galin valkanov:
аз не познавам хора с такава фамилия, съжалявам 🙂
Случайно попаднах на пътеписа и ми беше много интересно да го прочета. Родът на баба ми е от там, но аз никога не съм стъпвала.
Разказът ти е много цветен и емоционален и смятам да го разпечатам и го дам на баба си да го прочете. Със сигурност ще се зарадва! 🙂
Anna, чудесна идея. Мойта стринка се казва Керана 🙂 – едва ли има друго такова име в селото, та може и да се познават 🙂
Баща ми е от с. Беломорци до гр. Омуртаг, и те са бежанци от с. Янурен. Вариво е боб, саксан е сврака.
еdia,
за “вариво” бих се сетила, защото съм го чувала, но “саксан” никога не бих свързала със “сврака” 🙂
Благодаря 🙂
нещо повече можете ли да кажете за янюрен
благодаря предварително
много живо се интересувам от въпроса-нашите също са преселници от там и се опитвам да открия възможно най-далечни корени
тони, за съжаление нищо повече не мога да кажа за Янюрен. Каквото знаех съм го написала 🙂
здравейте, с интерес прочетох всичко, моите прадеди са от Янюрен, заселили се в с.Здравец Търговишко, сегашното име на село Янюрен е Гянули (Giannuli) и се намира на 8-9 километъра от град Софлу-Гърция, не съм ходил там, но знам, че има стара българска църква, ако някои има интерес по темата може да се свърже с мен (z_v_k@abv.bg), планирам да посетя това място :)))относно говора в светлен и другите села, където живеят потомци на беломорци е български диалект, така нареченото говорене на сричката „ре“, имам цял речник със беломорски стари думи :)))
кумаров, здравейте 🙂
надявам се читателите, които са коментирали преди вас да се връщат от време на време и да се намерите 🙂
а това за речника с беломорски думи ме заинтригува. можете ли да ни напишете някои по-интересни и далечни от познатите ни думички? 🙂
здравейте, сега само няколко ще напиша, а обещавам да кача целия речник скоро, разбира се ако има интерес :)))
аратлик – приятел
бакна – целуна
въркулица – вилица
горест – породист
джинс – род,произход
емиш – плодове
желва – костенурка
зехир – лют
икендия – привечер
ихтибар – уважение
камътна – хубава
кърпуза – диня
каун – пъпеш
кокур – охлюв
лелек – щъркел
лехтер – ерген
мъртичка – малко
нажак – братва
ошаф – компот от сушени плодове
пъски – тиквени семки
папъци – домашни пантофи;
рапка – царевица
рука – вика
сой – произход
саат – час
скемня – стол
сокак-улица
синия – софра
сурат – лице
скокут – гъдел
талига – каруца
тюфек – пушка
такърдък – малък званец
угурт – кисело мляко
ушники – обеци
хър – обор
хнетре – вътре
цинка ми ногата – премръзнаха ми краката
чаир – ливада
чурек – геврек
шайка – гвоздей
шъмърък – палав
ъкъллия – умен
юлчек – дървен съд
ярдъм да му дадем – да му окажем помощ
приветствам идеята да се намерим всички, свързани с Енюврен, ако някой има идеи да ми пише!!!
кумаров, много благодаря!
интересното е, че има думи, които оприличавам на турски (или поне съм си мислила, че са турски). А също така, има и думи, които човек може да срещне в литературата, при Вазов например.
все по-интересно започва да ми става. въпросът е, че ми е съвестно да ви карам да преписвате цял речник…
колкото до идеята да намерим всички свързани с Янюрен – разбира се – ще помагам с каквото мога 🙂
Здравейте, аз също съм от Беломорци – и то двойно – и от страна на мама, и на татко. Името Керана е типично. Аз имам такава роднина. За съжаление в селото има само 1-2 българи останали. Нека заедно да намерим корените си!
Между другото, интересувам се от посещението около Софлу.
Очаквам коментарите ви!
mimi, току-що писах на кумаров 🙂 Надявам се скоро да ти отговори лично – навъртай се наоколо. 🙂
Изпращам ви линкове, където има информация за преселниците от Янюрен. Особено е интересен първият линк, едно изследване за съседно на Янюрен село, но със сходни условия.
http://www.promacedonia.org/giliev/bk/bk_iz_minaloto.html
http://liternet.bg/folklor/sbornici/bnt/6/338.htm
Ботева-Владикова 1995: И. Ботева-Владикова. Говорът на с.Янюрен, Димотишко. Автореферат на кандидат. дис., С. 1995.
http://www.popovo.bg/pdf/2007/2.pdf – стр.8
http://www.popovo.bg/pdf/2006/9.pdf – стр.7
http://www.popovo.bg/pdf/2006/19.pdf – стр.7
http://www.popovo.bg/pdf/2007/9.pdf – стр.8
@кумаров
интересно, много от посочените думи ги знам — аратлик, горест, джинс, сой, икиндия, каун, карпуза, камътна, тукат, сурата и още доста от тях 🙂
явно са характерни изобщо за този край на българия — югоизточна българия, защото и двамата ми родители произхождат от източните родопи.
@leeann
някои от думите наистина са от турски произход — например ихтибар 🙂
но ще е любопитно да се види този речник какво представлява. даже може да се намери място за него и в българската wikipedia (примерно) 😀
zdraveite kazvam se kaloqn i rodat na maikami e ot selo nadarevo targovi6te. a vsa6tnost roda e ot Qnuren kakto se kazva po nagore izbqgali ot razbesnelite se turci da tarsqt spasenie v svobodna ve4e balgariq.rodat se vodi 6arabovi po kasno ve4e vinarovi. qsno ot kade 6ara na belomorski e vino.i taka radvam se da nau4a i za drugi potomci na koito roda i m po4va ot qnuren 4akam komentar
kaloqn: единственото, което мога да напиша като коментар е: Напиши си коментара на български и ще го прочета целия.
Впрочем аз за пиперките имах предвид Светлен, към Янюрен не съм ходил, макар че много искам, но пътуванията са ми много трудни, а и не знам как бих изтърпял толкоз гърци…
За Светлен има две книги, но не се сещам имената на автора или авторите, а и не са ми подръка тука.
Хубаво е да се запази тоя диалект. Дядо ми отрано е напуснал селото, та връзката ми с него е много далечна, ходили сме май 2 пъти.
Така като гледам, янюренци са се пръснали на много повече места, отколкото предполагах. Близо до селото още се виждат следи от руските окопи и има останали пострадали дървета, доколкото помня, ама съм бил малък, може нещо да съм се объркал да дърветата. В Светлен после са се заселили и македонци, пък май и други.
А в Янюрен наистина е хубаво да се отиде, може да се е запазило нещо оттогава. Ще бъде доста потресаващо да се види де…
@Аз
кумаров събира “бойна” група за Янюрен, така че, ако те интересува, драсни му един мейл – дал го е в коментар #16
Като се коментира посещение в Янюрен, искам да споделя, че през 70-те години мой роднина (чичо на майка ми), който тогава е бил 50 и няколко годишен, реши да отиде с кола със синовете си и да открие родата в Янюрен. Представяте ли си през социализма неорганизирано пътуване, и то с кола в капиталистическа страна! Чичото се върна разочарован – обикалял там и никой не помнел да е имало българи. Защото след войната (ама не помня 1-вата или 2-рата световна), гръцките власти са изселили българите от Янюрен някъде (никой не знае къде) и там са населили гърци. От къщите на нашите прародители също е нямало следа, всъщност са били изминали почти 100 години, откакто са напуснали тези места.
Друг спомен ми се натрапва в момента – моята прабаба, която е била малко дете, когато са се изселили и бягали на север, е разказвала, че от река Марица са си наливали котлите с вода, значи са живеели на самия бряг.
Архитектурата, характерна за Янюрен, е била пренесена и в България. Къщата на моя дядо (още не е паднала), макар строена през 30-те години, е пълно копие на тамошните къщи.
mimi, струва ми се, че можеш да разкажеш много спомени (от разказани спомени).
Ако ти се иска да го направиш систематизирано, можеш да ми го изпратиш на мейла на приказката и ще го публикувам в категория “Гости” като самостоятелна статия. Мисля, че за всички ще е интересно.
Каня те за гост-автор 🙂 Помисли си 🙂
(не е първоаприлска шега!)
Видях аз за бойната група, но от пътуване ми прилошава и съм много тежък случай, само с влак чат-пат мога да пътувам, от смяната на климата ми призлява и изобщо цирк. Трябва да ходя с каравана и да спирам на 100 километра за по ден-два 🙂
Впрочем от Янюрен са се изселили под заплахата на прииждащия башибозук, били са предупредени от изстрел от съседното село и кой квото можал, натоварил. Така че къщите са останали тогава, но вероятно са разрушени после. А може би са използвани. Гърците понеже много обичат да шмекеросват и фалшифицират, съвсем ще да са омаскарили работата, ама все пак е хубаво да се види. Все някога ще отида. А дотогаз барем снимки 🙂 Имах един съученик, на който майка му беше от Светлен – Чанкови. А от ОДС имаше една депутатка, Кина Андреева, на която има снимка в едната от книгите за Светлен, май от Страхил Христов беше. Там са снимки на известни личности от селото, но за нея абсолютно нищо не пише, само снимка. Друго интересно не се сещам.
И все пак пиперките 🙂 Какви чушки има в Светлен, мхъм – огромни са наистина. Това ме впечатли най-много.
А, ето я книгата:
http://www.hralupa.com/index.php?act=viewProd&productId=3932
А за другата не се сещам.
Точно тази книга имам и аз 🙂
Другата книга за Светлен, която притежавам аз, се казва “Село Светлен”, автор Груди Атанасов, издателство на Отечествения фронт, 1979 г., 110 стр. За съжаление никой не е писал за останалите преселници, които са се населили по други села. Аз едва сега разбрах, че има такива села, защото винаги ми е внушавано, че преселниците са само в с. Беломорци и затова селото се нарича така. В тази книга пише, че в Светлен са се заселили одрински българи от селата Янурен и Кутруджа. После дошли и преселници от с. Батенберг (сега Благоево), Разградско.
Още от книгата: “Янурен било голямо село, с около 300 къщи, близо до гр. Димотика”. Тази книга цитира една по-стара книга от родолюбив българин – Марчо х.Иванов: “История по заселването ба с. Аязлар с българи” (Попово, печ. Просвета, 1931).
Аязлар = Светлен. Авторът изписва село Янюрен като Янурен.
И в книгата за Светлен пише, че Аязлар означава „студен и светъл ден”, та оттам и Светлен. 🙂
Да, през 1932 г. се сменя името на селото.
mimi, помисли ли върху предложението ми? (виж коментар 30).
Хрумва ми да те питам: Имаш ли стари готварски уникални рецепти? Това също би било интересно 🙂
Мерси за предложението. Засега се въздържам от обещание от страх, че няма да мога да го изпълня, поради огромната ми заетост в момента. За съжаление аз никога не съм гледана от баба и дядо и всъщност не зная техните характерни гозби. Единствено помня, че готвеха пиле с картофи.
mimi, предложението няма краен срок :), така че, ако решиш, ще бъде добре прието. 🙂
Здравейте на всички
Преди няколко дни разбрах, че един от клоновете в моя род също произлиза от с. Янурен. Прадядо ми е бил от там, казва се Никола Радев Барозов и се заселва в с. Мокрен Сливенско, а прабаба ми – Чана от с. Дервен. За съжаление всички по-възрастни хора вече не са живи и не мога да науча други подробности
Zdraveite
Az sum ot grad Soflu. Bashta mi e ot gr.Soflu (Soufli e istinskoto ime) i maika mi ot seloto koeto nari4ate Ianuren. Ianuli dneska ima niqkolko Rusnaci, i niqkolko Karakacansko naselenie, Karakacanite v Ianuli sa mnogo stari, i bulgarite kogato doidoxa da jiveqt v Ianuli, Karakacanite ve4e ziveeli tam
4el sum knigata na Razorenieto na Trakiiskite Bulgari, no neshtata ne sa to4no kakto sa pi6ani tam. Spored mene Miletic a malko propagandist. Pradiqdo mi mi razkazvashe za neshtata kak biqxa v Ianuren, toi ot purvite vleznal v seloto kogato bulgarite se trugnali ot tam. No triqbva da vidite neshtata i ot drugata strana. Vsi4kite stari Sofliiski Gurci (kato pradiqdo mi ot stranata na bashta mi) govorixa za jestokost na seliqnite ot Ianuren, koito idvaxa v grad Soufli za da vzimat Gruckite kushti…
Към Agathon: Вероятно става дума за пълно объркване на историята, предполагам, че си учил история след демокрацията. След Ньойския договор (прочети коя година е бил сключен) се изселва голямо количество тракийски българи към България. Нещата, за които става дума в твоето съобщение, съвпадат с този период. А всички ние говорим за изселилите се от Тракия наши роднини през 1877 година! Не е възможно този прадядо да ти е разказвал за тази година!
Освен това след 1878 г. (за твое сведение това е годината на освобождение от турско робство) гърците са изселили янюренските българи във вътрешността на страната.
Вероятно през следващите 50 години в селото са се заселили и други българи, като каракачаните, за които става дума. Но това не са нашите деди.
А кой е бил жесток и кой не – това историята казва. Моля прочети линковете, които съм дала по-горе и ще разбереш от исторически летописец, а не от легенди за изнасилените бременни жени и закланите девойки.
Vij sega, dobre za teb shte e da ne nari4a6 Karakacanite kato “Bulgari” zashtoto ako te slu6at da im opredeli6 taka shte stane golqma orujie….
V grad Soufli sa zapajeni niqkoi stari kalendari kadeto edin dqdo pi6al vsi4ko koeto se slu4ilo prez bulgarskata okupaciq na Belomorskata Trakia, tazi drebna Grucka zemia. Toi opi6a vsi4kite jestokosti ot seliqnite na Ianuren i Kutrudja sreshtu Gurcite na Soufli. Komitite im izpolzvali sreshtu normalnite hora.
Sushto ima text v Nacionalen Trakiiski Arxiv, kadeto pi6e za bulgarite okupatori, i kak opitalinaro4no prez 1913 godina da vzemat 4urkvite na Sv.Georgi i Sv.Atanas v Soufli. Oba4e za tezi jestokosti ne kazvate nishto, samo govorite za tozi bokluk Miletic. I za da si vurnem v istinata, dneska niqma nito edin kamuk ot tezi sela za koito govorite (nie Sofliicite otivame tam za razxodka), samo Ianuren (Ianuli) ima, i tam jiveqt Rusnaci koito doidoxa prez 1992 godina, Karakacani, i malko broi Izto4no-Trakiiski Gurci ot okolnostta na Odrin i Luleburgaz….nishto bulgarsko niqma v tova selo….
Agathon,
Историята е нещо субективно. Общо взето, всеки народ е написал това, което му харесва. Гърците и българите не правят изключение. Нито аз, нито ти обаче, сме виновни за това, което е станало преди нас.
Виждам, че при теб темата “история” бързо прераства в тема за политика и лозунги кое на кого е и на кого ще бъде. Този блог не е нито исторически, нито политически и скоро няма да стане такъв. Затова изтрих втория ти коментар.
Освен това, няма да позволя да превърнете блога ми в бойно поле, затова тази тема ще бъде заключена за коментари за неизвестно дълго време.
Ако искате да ми напишете нещо – използвайте мейла.
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Едно историческо лято
сой – произход папъци – домашни пантофи . Te sa 4isto grucki dumi. 🙂 Dneska v selo Ianuli, ve4e niqma nishto bulgarsko (i nikoga niqma da ima). Xorata koito se izseleli ot tam, bili vinovni za niqkolko jestkoki akti sreshtu Gurcite prez perioda 1913-1918. Trakiiskite Istori4eksi Arxivi v Gurciq, pi6a6 za kakvo e stanalo. Bulgarskite okupacionni vlasti, izpolzvali selqnite ot Ianuli i drugi blizki sela, za da izselqt Gurcite ot Soufli. Sushto se pi6e 4e prez 1913 bulgarite vzeli s podkup 4urkvata Sveti Georgi v Soufli, a s kakuv podkup? Nqkoi selqni ot Ianuli doshli v 4urkvata s pishtofi, a bulgarskata okupacionna policia subrala Gruckite sveshtenici i im dal 3 dena svobodno vreme za da si trugnat kum “Svobodna Gurciq”, zna4i Grucka Egeiska Makedonia. ot 8.000 Gurci v grad soufli, do 1915 ostanali samo 300. Zna4i nqma lo6o 4e selqnite ot Ianuli se izsleleli ot tam za vinagi, zashtoto bili vinovni za takiva lo6i akti. Po sushtiq na4in “izpratixme” v bulgariq i bulgarite koito se sutrudnqvali s okupacionnite sili prez vremeto 1941-1944. Pojelavam vi da imate mnogo godini, i da razkazvate za selo Ianuren i za belomorska trakia….no da idvate i da gi poseshtavate, za da ni ostavate i pari 🙂
Здравей, Agathon! Много мило от твоя страна, че следиш блога и изчака почти една година да отключа статията, за пишеш в нея. Това ме радва!
Това, което ме натъжава обаче е, че ти за една година изобщо не си схванал защо заключих статията и кое в поведението ти не ми допада.
Другото, което е още по-тъжно е, че се опитваш да се държиш като гръцки шовинист, а всъщност пишеш от Пловдив.
Та, вместо да ми обясняваш какво е било `13та година, когато не си бил роден, защо не ни разкажеш нещо интересно за Пловдив 🙂
Чакам статията ти за Пловдив с интерес 🙂
П.П. виж значението на думата шовинист тук: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC
Честит празник на всички българи, на всички тракийци и на потомците им, живеещи далеч от зeмите на дедите си в „гръцка и турска“ Тракия!
Както казва Тодор Бояджиев – зам. председател на Съюза на тракийските дружества в България –
„…
че където е имало българи, има българи днес и има български дух, е България… Не трябва да забравяме предците си, това, което сме и което искаме да бъдем”
По повод Деня на Тракия 26 март!!!
Здравейте!
Април ходих в Янурен и Александруполис. Селцето е малко, къщите са едноетажни. На покривите им има монтирани слънчеви колектори. Почвата в гората към Софлу е червена. Публикувал съм снимки в snimka.bg.
Направи ми впечатление, че е чисто, не видях разхвърляни боклуци. Влязох в една църква, нищо общо с нашите. Свещите се палят в предверието, а вътре всичко блести от чистота. Няма джамии, покрай пътя има много параклиси.
Ето го Янурен http://www.panoramio.com/photo/34264494