един път, един селски път, тръгнал на път …
приказка за фенери, принцеси и други ужасни неща …
Имало едно време едно приказно Царство. Високи били замъците му, с островърхи кули, на които облаците си закачали елеченцата, когато си играели на “прескочи дъга”. С прекрасни, древни дървета, китни поляни, синеоки езера и бързоструйни реки. В това чудно Царство, най-чудното нещо била неговата Принцеса – очарователна, пленителна и омайна, остроумна и сладкодумна. В нейното Царство всяка работа се превръщала в удоволствие, защото за всяко нещо, за всеки занаят, Принцесата си имала отлично подготвени придворни Майстори. Освен придворните шивач, готвач, фризьор, учител по танци, пекар, сладкар, поет, портретист, чистач на полилеите, дресьор на соколи и музикант,.. в това царство имало и една много специална длъжност – придворен Фенерджия. В края на всеки ден, когато слънцето отивало към заник и огрявало прозорчето на една от по-ниските…