Tag: Чанове

Вчера се състоя дългоочакваната първа репетиция на новата група „Напреднали”  на клуба ни по народни танци. На последните 3-4 репетиции на нас, средните Чанове, ни се „наложи” скоростно да научим 4-5 нови хорà, за да настигнем „големите” и да направим обща група. „Наложи” е в кавички, защото ученето на нови хорà е огромно удоволствие – и колкото са по-сложни, толкова повече удовлетворение ми носят 🙂 Не само на мен – на  всички танцуващи. Вече минахме фазата, в която заучаването на нови стъпки беше проблем, настъпвахме се сами себе си и не можехме да се прескокнем 😉  Та, събрахме се за тази първа репетиция. Физкултурният салон на 11СОУ се оказа малък – не ни събра в общ кръг, при това плътно наредени един до друг. Не съм броила,…

Continue reading

                                          На 01 февруари 2008 си направихме традиционната вече сбирка на клуба, или както аз ги наричам – поредното Чановско сборище на трите групи. Винаги съм се питала, защо в повечето случаи като си харесаме ресторант за купона и той се оказва вкопан в земята. Последният път разбрах – няма ресторант, който да издържи под набиването на 160 танцуващи Чана, ако не е под земята. Не че на този не му изпопадаха параваните от зор, ама това е една друга тема. Важното е, че няма човешки жертви 🙂 Много трудно се разказва за Чановски купон. На тези, които са запалени по народните танци е излишно да обяснявам какво значи да танцуваш хорà шест часа без да спреш, без да ти се тръгва накрая, въпреки…

Continue reading

През изминалия уикенд, на 17 и 18 ноември 2007 г., се състоя поредното, станало вече традиционно, Чановско сборище на трите групи от клуба. Този път „жертва” на стълпотворението бе град Смолян. Няма да ви разказвам каква веселба става като се съберат над сто Чана на едно място – който е бил знае, който не е бил – да си завижда кротко и да му мисли за следващия път. Това събиране обаче не беше като другите. Този път, освен всичко друго, „Чанове”-те бяхме поканени на гости от един специален човек, на едно много специално място. Този специален човек се казва Русанка Бодурова – хореограф и създател на клуб „Хоро”, град Смолян. А специалното място е Танцовата зала на клуба в читалище “Орфееви гори”. Пристигнахме навреме и…

Continue reading

София, 2 ноември 2007 г., централен Военен клуб, 19.00 ч. Всъщност всичко започна далеч преди 19.00 часа. Започна рано сутринта, даже дни преди това, може би по-точно месеци или дори година… Истината е, че не започна, защото не е свършвало. На 2 ноември бе кулминацията – ден, в който хората се събраха, за да кажат „Да, българи сме”.  Конкретният повод също е интересен – група, завладени от магията на танца хора, представиха на широката публика резултата от своя труд, всеотдайност и любов, записан в кръгче и сложен в кутийка, обвита в целофан, с картинка отпред. Като казах „картинка” – ще ви издам една тайна, но най-накрая. 2 ноември 2007 г. Спокойно и уверено мога да кажа, че това е най-българския ден в тази година. Година, в…

Continue reading

Днес е специален ден – от онези дни, в които като ме завладее вълнението и не знам къде се намирам, проговарям полски с арабски акцент (или поне така ме гледат хората като пърхам наоколо и им приказвам), не стъпвам по земята, душата ми е в облаците (че тя кога ли не е…)… Днес е празник. Тайнствен, магически, вълнуващ, български … 🙂 Няма да ви кажа нищо повече! Само ще ви насоча и ще ви оставя да се напрегнете малко сами. Добрите вести си заслужават усилията, повярвайте ми. За тези, които имат смелостта, ловкостта и търпението да следват подсказките ми и да отгатнат за какво говоря, обещавам автографи (… от … тях 😉 ) Подсказки: Днес е празник на ….. (довършете изречението) Днес съобщихме на света…

Continue reading