„за” и „против”, … или по-точно – „против” и „още по-против”!
Еманципация ли? Не, благодаря!
Но не са ме питали като са я измислили! От нея, еманципацията, тръгват половината проблеми на човечеството! Ако не и повече от половината! Това е най-страшната болест за човечеството в последните 1-2 века!
Еманципацията, която сами си измислихме, даде на жените всичко друго, но не и повече женственост, съпричастност, търпение, любов, разбирателство, спокойствие ….. Мога да продължавам да изброявам до безкрай загубеното, защото тя наистина нищо хубаво не ни даде.
Даде ни стреса, кариеризма, липсата на време за децата и семейството, липсата на време за себе си, пътуванията до близко и на далеч, унисекс модата, направи ни шофьорки, направи ни … повече мъже, отколкото жени.
Поне да ни беше отървала от чистенето, готвенето, гладенето, месечните неразположения, родителските срещи, отговорността за възпитанието на децата ни… Поне да ни беше дала мускули и здрав кръст… Поне да ни беше направила мъже, с всичките му там атрибути!
А то – нищо!
А какво направи на мъжете ни – направи им обратното! Докара ги до там да се чудят кой е по-мъж вкъщи! Почти ги е докарала до положението да се борят за равни права с жените. Малко остава. Скоро ще си стоят вкъщи и ще въртят домакинството… Апокалиптично, нали?
Не ми трябва еманципация!
Искам да си бъда само просто Жена – да си възпитавам децата, да обръщам внимание на мъжа си, да имам сили да дарявам на него, на децата си и на целия свят нежност и любов…
Всъщност, готова съм да върна всичките си „придобивки” от емаципацията, освен … 😉 … шофьорската си книжка! 🙂
П.П. Ако имате някое „за”, за което не съм се сетила – ще се радвам да го чуя!
Еманципацията наистина е интересен проблем и се радвам, че я засегна. Малко са истинските жени, но още по-малко са истинските мъже… Еманципацията е нож с две остриета ;-(
Да, и аз мисля, че има какво да се каже по темата, затова я повдигнах. Така че – чувствайте се свободни…
И, моля, наблягайте на “за” и на “против”, за да си попълня статистиката 😉
Аз ще наблегна на “въздържал се”. За мен еманципацията е една от онези празни думички, които човек може да запълни с каквото му е на ума. И обикновено – нещо, което му липсва.
Всъщност, познавате ли жена, която да се самоопределя, като “еманципирана”? Аз не се сещам.
Аз пък се сещам. В интерес на истината е една от най-прескрасните жени, които познавам, но е изключение в правилото по подразбиране… 😉
Иване, прости ми, но не разбрах това: “… но е изключение в правилото по подразбиране…” Кое правило? Обясни, моля!
Ийори, думичката “еманципация” изобщо не е празна, щом прави поразии и води до главоболия! А, че всеки си я разбира различно – то това се подразбира.
И, да, познавам такава жена, доколкото човек може да познава себе си 😉
Смятам себе си за еманципирана в горепосочения смисъл – през по-голямата част от деня съм мъж /имам собствена кола, от която почти не слизам, шофирам като мъж, държа се мъжки, не плача в работно време, …. /, едвам успявам да заприличам отново на Жена преди съпругът ми да се прибере у дома, нямам време за себе си, едва намирам време за децата си, а за него – … ;-), добре, че са измислени нощите!
Смятам се за еманципирана, да, но НЕ ми харесва!
Еманципираните жени по подразбиране не ми допадат. Точно поради тази причина тя е изключение от правилото. Май сбърках при избора на предлог… 🙂
Както ти обещах, а и защото и ти започваш да влизаш в този, макар и кратък, списък, този подарък е специално за теб… Скромен, но е от сърце. Редактираният и с най-добро качество файл пращам на пощата ти 😉
@ Иван:
Благодаря ти за подаръка! Прекрасен е!
..ама…, нали знаеш, че ще ми хареса и ще искам още! 🙂
Благодаря ти искрено и за мястото в списъка! Ще се постарая да си остане завинаги мое 😉
Еманципацията, както много други идеи, родена преди няколко века, с течение на времето се изражда до неузнаваемост.
Голямата грешка на повечето привърженички на еманципацията и феминизма е, че искат да бъдат мъже (imho). Искат да доминират, а някой от тях и да дискриминират. А не са наясно, че целият чар на този свят, в който живеем, не е в доминацията, а се крие в различията между хората, в това всеки ден да откриваш нещо ново — дали в някой друг човек, или в човека, с когото живееш, не е от голямо значение. От значение е да го търсиш и когато го намериш да можеш да го оцениш. А това все още го могат твърде малко хора на земята :о(
@LeeAnn: Напълно съм съгласен с теб. Жената е създадена уникална и не й е работа да се прави на мъж, така както и аз никога не мога (а и не искам) да се правя на жена. Но според мен всички подобни движения тръгват от пренебрегвани хора. И когато аз поема мъжката си отговорност да се грижа за жена си и да я карам да се чувства жена, а не да се притеснява само за това колко работи и колко пари носи в къщи, тя няма желания да се еманципира. И хич не й е зле да се чувства като принцеса!
Да, Влади, така е! Жените обожават да ги глезят и да се чувстват като принцеси, без това да има нищо общо, всъщност, с лигавенето!
Понякога, обаче им се налага да се правят и на силни, просто защото живот извън дома ги принуждава.
Затова е прекрасно, ако поне вкъщи се чувстват истински жени. Поздравявам те за разбиранията ти, защото съвпадат с моите ;-).
Сега се сещам за нещо, което един познат написа за отношенията мъже-жени и за мястото на всеки от нас в тях. Казва се Вальо Кърцов и ми е позволил да го цитирам, затова ще го направя с чиста съвест и благодарност. Мисля, че казаното от него изчерпва всичко, което ние се мъчим да обясним с много думи ;-):
****
Мъжът е горд, защото трябва да защитава крепостта, жената е нежна, защото трябва да топли крепостта.
Докато крепостта е здрава отвън, жената е топла отвътре.
Докато крепостта е топла отвътре, мъжът е силен отвън.
*****
А всъщност някой даде ли ни избор какви да бъдем? Играем по свирката на обществото. Пък и равенството между половете на теория поне изглежда добра идея. Стоенето в къщи, и топленето на крепостта е като изгубения Рай – прекрасна илюзия, която бързо омръзва, когато се окажеш вързана в къщи, с интереси, ограничени от бебешкото креватче до мивката. Връщане назад няма, няма да върнем и шофьорските книжки, просто отговорностите и задълженията в семейството ще трябва да се преразпределят. Вярно, че често ни идва нанагорно да играем “на мъже”, но и на мъжете, които познавам, също им идва нанагорно понякога, а те, горките, си нямат изгубен Рай, за който да мечтаят. Просто животът дотежава понякога, и е хубаво да имаш на кого да се опреш. Независимо какъв. Защото всички можем и да сме слаби, и да сме силни, защо пък да не се редуваме?
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » “Слабият” пол: Мултифункционално устройство от ново поколение
Много черно-бял подход ми се струва това.
Еманципацията е произлязла от желанието за независимост. Представете си жена (домакиня) след 10, 15 години стаж във въртенето на черпака и бърсането на мръсни дупета. И съпруга й, който ежедневно се заглежда по дългокраката и издокарана секретарка. Кръшкането, пред което Жената няма начин да не си затвори очите. Защото изхода е развод и на 35, 40 да започне да гради кариера. И тогава седиш и си скубеш косите, кой те насади на тез пачи яйца.
А и съм забелязала една зависимост, колкото по-деспотична е една жена в работата, толкова по-мила и нежна съпруга е. И обратното: скромните и невинни девойки, са истински чудовища вкъщи 😉
А как ми се иска да съм глезена и да чуствам опората до себе си! Да сваля мъжките доспехи и да си спомня за принцесешката рокля, прашасала в гардероба.
Еманципацията е породена още и от нуждата да се развиваш, да следваш мечтите си, да се чувстваш пълноценен, жив и необходим не само у дома. Не бих си останала само в къщи, бих полудяла без ежедневната динамика, колкото и да е изнурителна на моменти.
А балансът между майка, съпруга, еманципирана жена и просто ЖЕНА, не се постига лесно и непрекъснато се измества (в зависимост от моментния приоритет :)). Но повечето от нас го постигат – какво да се прави, нали сме (не)очаквано добра комбинация 😉
Еличка, тази зависимост:
е весела, но не съм съгласна, че е точно зависимост.
По-скоро е индивидуална особеност, която често се повтаря, но не може да се нарече зависимост 😉 т.е. не препоръчвам на мъжете да вземат за съпруга най-деспотичната си колежка 😉
Според мен, “чудовищата” просто се изморяват вечер и денем в работата събират сили и затова изглеждат милички 😉 А пък “деспотичните” дами… не мога да ги коментирам много-много, но си мисля, че ако ти иде отвътре да командваш, то не си отива като стане тъмно навън 😉
Много ми се иска да чуя едно мъжко мнение по този въпрос 🙂 , моля.