Чанове на 8 години!

На 11 април 2013 г., Клуб по народни танци Чанове навърши осем години!      За много хора осмицата е символ на безкрайност. Аз обаче, бих казала, че за Чанове тя е едно добро начало. Това им е интересното на рождените дни – хем винаги са символ на начало, хем се празнуват… в края. Миналата събота (13.04.2013 г.), празнувахме 8я рожден ден, който постави началото на 9тата година от Чановското летоброене… А числото девет носи истински динамичен заряд: трудностите на осмата година са отминали и настъпва година на активност, инициативност, решителност и брилянтни успехи. Така премина и празненството: с подобаваща динамика и емоции, които можете да усетите само на такъв празник, в тази компания!

Continue reading

Чанове България на 7 години!

7 години! Ако помолите едно дете на 7 години да ви разкаже за себе си, то със сигурност ще започне така: „Аз като бях малък…”, и вероятно ще успее да ви разкаже целия си живот с малко думи. Хората пък казват, че първите седем са най-важните – за възпитанието на децата, за зрелостта на връзката, за изграждането на навиците, за свикването с темперамента и особеностите на партньорите / съмишлениците… Хората обаче не казват как да разкажеш с малко думи „първите седем” на институция като Чанове – клуб, не само със собствена история, но и със собствен стил, език и вътрешен фолклор 😉 🙂 От първите седем обикновено става ясно какви ще са следващите 70 🙂 А като гледам тези първи седем, с нетърпение очаквам следващите 70…

Continue reading

Шест години по-късно

Би трябвало да е сутрин, защото наоколо е светло. Вероятно спя, защото се чувствам като човек, когото се опитват да събудят – някъде в дълбочината на главата си чувам звуци, които приличат на нещо, което познавам… Колкото повече се опитвам да не се събудя, толкова по-ясни, отчетливи и познати стават звуците. И толкова по-близки… И по-ритмични. Този ритъм ми е познат. Сигурна съм… Правя усилия да размърдам краката и главата си и да ги накарам да последват душата ми, която подтичква и подлитва наоколо в онзи ритъм. Какво ли ми се е случило предната вечер… Чувствам се като дрогирана, ама още не мога да се сетя с какво… Звукът се приближава и лека полека започвам да се сещам на какво ми прилича… Спомних си! Скарпините…

Continue reading

Аз (сърце) ЧАНОВЕ

За да разкажеш, трябва да почувстваш. За да почувстваш, трябва да усетиш. За да усетиш, трябва да опиташ. За да опиташ, трябва да ти дадат. За да ти дадат, трябва да го направят. За да го направят, трябва да искат. И да могат! А аз сега мога да разказвам, защото те винаги са можели да го правят! И го правят! Вече 6 години! И ще го правят. Още поне 56 🙂 А, „който го може – го може!” 😉 Нали! Чанове днес стават на 6 години! Честит ни рожден ден! Миленка, Коце, благодаря ви за: … (думи в сто реда) … Вие си знаете 🙂

Continue reading

ЧАНОВЕ на пет години!

17 април 2010 г. 10.30 ч. сутринта. Събота е! Най-после! От кога го чакам този ден! Днес е тържеството по повод 5-я рожден ден на Чанове. „Официално” ЧАНОВЕ са се родили на 11 април, но тази година купонът се падна на 17-ти, в събота. … 18.00 ч. Някой репетира – последна настройка на микрофони, защото залата започва да се пълни… 19.00 ч. Зазвучава химна на България. 360 човека стават на крака. Част от тях запяват. Тръпки ме побиват. Има нещо много магично-специфично в тази мелодия… Партито по случай 5-я рожден ден на клуб по български народни танци „Чанове” започва. Тази година годишнината е кръгла и специална и партито също е специално – пълно е с изненади за гостите. Изненади, които тайно, старателно и много предварително…

Continue reading

Казват, че без любовта…

Казват, че без любовта прозаичен бил света. Но нали гори без пламък любовта дори. Нека просто две следи да оставим аз и ти! Интересното е, че тази песен продължава да кънти из главата ми вече трети ден, въпреки че поводът, по който я слушах и танцувах, не беше сбирка на випуска от началното училище 🙂 Интересно е и друго – тази песен вече доби съвсем нова символика… Любов… Следи… И тъй като знам, че плавно въвличам фантазията ви в непредвидени приключения, бързам да ви кажа – не е това, което си мислите!   Казват, че без любовта прозаичен бил света… ла-ла-ла Казват, ама не уточняват за коя любов става дума. Защото, ако е за тази, за която аз искам да ви разкажа, са съвсем прави,…

Continue reading

DVD Самоучител по български народни танци (втора поредица)

Има човешки качества, на които едва ли скоро ще спра да се възхищавам. Такива са постоянството, професионализмът и последователността, особено когато са съчетани в едно и са насочени към нещо градивно и положително. Няма да спра да се възхищавам и на хората, които ги притежават. И определено няма да спра да се фукам с това, че познавам хората, на които се възхищавам, че ги притежават 😉 Вероятно вече сте се досетили, че хората за които говоря са Милена и Костадин Господинови, а „нещото”, резултат от качествата им, е „DVD Самоучител по български народни танци”.   Новината е, че това е втората поредица дискове – новина, която танцуващите хора в България чакат отдавна. Вярвам, че втората поредица ще бъде по-успешна и от първата и въпреки, че дисковете излизат…

Continue reading

Тъпан бие!

Тъпан бие! Аз го чух и набързо се обух. Вънка ще се завтека, на хорото ще се завъртя! Мили Чанчета и хлопки, тук елате с бързи стъпки, на хорцето на полето, край рекичка, на тревичка! Кой какво в торбичка сложи, това и на коремче ще подложи, Който носи си месце – огън ще си накладе! Че и мечката в гората знае – на гладен стомах хоро да не играе! Хайде, с края на сезона, идва време за купона! На небето слънцето припече и Земята тръпне вече. А Витоша приготвя сянка, където сред полянка Чановете да празнуват, и до зори да полудуват! Всеки месец септември се откриват нови групи за начинаещи в клуб “Чанове” – просто следете сайта.  Да не кажете после, че не съм ви…

Continue reading

На рожден ден като на рожден ден!

Без какво не може един рожден ден? Един рожден ден не може без … гости. Към 185 от различни краища на България обикновено са достатъчни. Един рожден ден не може без … цветя, балони и подаръци. По много от всичко! В момента и най-богатия цветарски магазин може да завиди на Миленка 🙂 за цветната колекция. Един рожден ден не може без изненади и добри новини! Догодина по същото време, на рождения ден на Чанове, определено ще тича следващото поколение чанчета, начело с новородената Божидара! (Честито на мама Нина и татко Добри!). Ще я следва наследникът на Василена и Ванката, а Петя и Калоян (които на миналия купон ни зарадваха с новина за скорошна сватба) и Дари и Нено (които на този купон ни зарадваха с новина…

Continue reading

Формулата на ….

{[(07÷08.03.09)-(19.00÷01.30)/(230±20+1N+1W+1ID+1RD)+(10-12)]х50÷55=>÷4.44/10±5} А, сега, де!  Опа-а! А така! Шашнах ли ви! Който познае какво е това, печели награда! Е, сега! Не знам каква награда. Ще се договорим! Да, формула е – всеки вижда. Но, каква? Добре, де, просто е, но няма да ви мъча. Това е формулата на последния Чановски купон! Ее, сега и да я разказвам ли ще ме карате! Айде, от мен да мине 😉   {[(07÷08.03.09)-(19.00÷01.30)/(230±20+1N+1W+1ID+1RD)+(10-12)]х50÷55=>÷4.44/10±5}  На 7 март, някъде към 18.30 ч., тълпи от обезумели хора започнали да се стичат към НДК. Към 19.00 обаче засвирила музика и тълпите се оказали безопасни… Е, почти. Към края на купона на НДК му скърцала арматурата, но това е друга тема 😉   (не му търсете края – няма го 😉 )  Та, да не…

Continue reading

Звънтяща равносметка

Обичам равносметките. Но не толкова, защото показват истинското ни място като човеци и истинското значение на дребни неща като взаимопомощ, толерантност и разбирателство, на които хората обикновено забравят да отдават внимание, а заради нещо друго. Равносметките се правят в най-хубавото време в годината – когато наближи Коледа! Какво по-хубаво от това да правиш равносметка, докато танцуваш. Ти и още 220 души около теб. И не само те. А и още малко във Варна. Това е времето, в което спирам да се чудя откъде извира енергията, с която Милена и Коце ни захранват цяла година. Това е и времето, в което благородната ми завист обува скарпини и се смесва с танцуващата тълпа Чанове, за да срещне щастливите погледи на Милена и Коце, когато целият им труд…

Continue reading

Старо Банско в Бъндеришка Бъчва

Чудите се какво е това ли? Не се чудете, ще ви кажа. Това е изречение-обобщение на съботния купон на Чанове в Банско. Как така ли? Обяснявам: Когато си в Банско, правиш като банскалии – танцуваш Старо Банско до откат 😉 Танцуваш го в механа „Бъчвата” в хотел Бъндерица. Така и не разбрах какво значи „Бъндерица”, но каквото и да е значело досега, вече не значи същото. „Бъндерица” вече е кодово название за весел Чановски купон. Сигурна съм, че и за собствените на хотела, думата „Чанове” вече не значи само „хлопки”. Въпреки, че традиционните Чанови събирания следват свой си, неписан сценарий, всяко събиране е уникално и неповторимо и оставя много и специални спомени. Както обикновено се събрахме над 100 човека от всички групи на клуба. Приятно изненадана…

Continue reading

„Класиците на българския танц” с награда за култура и изкуство

И тази година „Салон на изкуствата” мина и замина. Той е ежегоден и по традиция се провежда през месец май. Въпреки че бе 13-ти по ред, този номер беше фатален само за някои. На други донесе късмет. На „Класиците на българския танц” например, на който бе присъдена Специална годишна награда за култура и изкуство. „Класиците на българския танц” се състоя на 21 май в зала 1 на НДК и бе уникален като замисъл и реализация спектакъл: най-добрите ансамбли на България на една сцена – нещо, което не знам да е правено в последните 15 години! Разбира се, няма как да не кажа, че общият „късмет” на спектакъла бе роден от други по-малки, но много на брой и прекрасно съчетани късметчета, като това, че сценарист и…

Continue reading

Класиците на българския танц

Чанове ООД и Хоро БГ ЕООД представиха на 21 май 2008 г. в Зала 1 на НДК най-добрите сценични композиции от репертоара на най-добрите български професионални ансамбли: ФИЛИП КУТЕВ (София), ПИРИН (Благоевград), ТРАКИЯ (Пловдив) и СЕВЕРНЯШКИ АНСАМБЪЛ (Плевен). Такова нещо не може да се разкаже и аз няма и да се опитвам – който го пропусна, може да започва да си скубе косите от яд 😉 Ако кажа, че там видях Неповторима комбинация от звук, ритъм, движение и светлина, ще ви излъжа, защото комбинацията си е съвсем повторима – с просто око се вижда, че хората на сцената танцуват от преди съзнателния си живот. И го правят с такава лекота, че и пеперудите могат да им завидят! В народните танци има фигура, наречена „набиване” –…

Continue reading

„Чанове” в Американското посолство

Има дни в месеца, в които служителите в Американското посолство в София свършват работа един час по-рано, но не си тръгват, а се събират всички заедно на едно място. Това е т.нар. Happy hour, предоставен им за взаимно опознаване и сближаване, който обикновено минава в хапване, пийване и сладки приказки. Но имаше един различен  Happy hour – този, в който на гости им бяха танцьори (не всички, защото щеше да заприлича на нашествие 😉 ) от клуб по народни танци „Чанове” – ден, който ще се помни дълго. Гостуването бе замислено, измислено и организирано от нашата Цвети, която работи там. Идеята, както самата тя я описа, беше „да видят американците как се веселим ние, българите”. Българският фолклор отдавна не е тайна за света като цяло…

Continue reading

Клуб „Чанове” на 3 годинки!

Какво е нужно на човек, за да е щастлив на рождения си ден? Малко приятели и техните усмивки! Дори подаръците не са важни, нито са задължителни! Достатъчно е усещането, че си обичан и че цялата вселена се върти около теб! А какво е нужно на двама души, за да са щастливи на рождения ден на една своя рожба? Много много приятели и техните усмивки! А усещането, че си център на една вселена и си ограден от обич в този ден е само един малък, финален щрих на всекидневното общуване със същите тези хора – хората, които са ти се доверили, които са приели със сетивата си това, което си им подал с поглед, с движение на тялото, с мимика и жест, хората, които са омагьосани…

Continue reading

4та степен по скалата на Рихтер

Вчера се състоя дългоочакваната първа репетиция на новата група „Напреднали”  на клуба ни по народни танци. На последните 3-4 репетиции на нас, средните Чанове, ни се „наложи” скоростно да научим 4-5 нови хорà, за да настигнем „големите” и да направим обща група. „Наложи” е в кавички, защото ученето на нови хорà е огромно удоволствие – и колкото са по-сложни, толкова повече удовлетворение ми носят 🙂 Не само на мен – на  всички танцуващи. Вече минахме фазата, в която заучаването на нови стъпки беше проблем, настъпвахме се сами себе си и не можехме да се прескокнем 😉  Та, събрахме се за тази първа репетиция. Физкултурният салон на 11СОУ се оказа малък – не ни събра в общ кръг, при това плътно наредени един до друг. Не съм броила,…

Continue reading

Ето това е хоро!

                                          На 01 февруари 2008 си направихме традиционната вече сбирка на клуба, или както аз ги наричам – поредното Чановско сборище на трите групи. Винаги съм се питала, защо в повечето случаи като си харесаме ресторант за купона и той се оказва вкопан в земята. Последният път разбрах – няма ресторант, който да издържи под набиването на 160 танцуващи Чана, ако не е под земята. Не че на този не му изпопадаха параваните от зор, ама това е една друга тема. Важното е, че няма човешки жертви 🙂 Много трудно се разказва за Чановски купон. На тези, които са запалени по народните танци е излишно да обяснявам какво значи да танцуваш хорà шест часа без да спреш, без да ти се тръгва накрая, въпреки…

Continue reading

„Чанове” на гости в Смолян

През изминалия уикенд, на 17 и 18 ноември 2007 г., се състоя поредното, станало вече традиционно, Чановско сборище на трите групи от клуба. Този път „жертва” на стълпотворението бе град Смолян. Няма да ви разказвам каква веселба става като се съберат над сто Чана на едно място – който е бил знае, който не е бил – да си завижда кротко и да му мисли за следващия път. Това събиране обаче не беше като другите. Този път, освен всичко друго, „Чанове”-те бяхме поканени на гости от един специален човек, на едно много специално място. Този специален човек се казва Русанка Бодурова – хореограф и създател на клуб „Хоро”, град Смолян. А специалното място е Танцовата зала на клуба в читалище “Орфееви гори”. Пристигнахме навреме и…

Continue reading

Празник на хорото

София, 2 ноември 2007 г., централен Военен клуб, 19.00 ч. Всъщност всичко започна далеч преди 19.00 часа. Започна рано сутринта, даже дни преди това, може би по-точно месеци или дори година… Истината е, че не започна, защото не е свършвало. На 2 ноември бе кулминацията – ден, в който хората се събраха, за да кажат „Да, българи сме”.  Конкретният повод също е интересен – група, завладени от магията на танца хора, представиха на широката публика резултата от своя труд, всеотдайност и любов, записан в кръгче и сложен в кутийка, обвита в целофан, с картинка отпред. Като казах „картинка” – ще ви издам една тайна, но най-накрая. 2 ноември 2007 г. Спокойно и уверено мога да кажа, че това е най-българския ден в тази година. Година, в…

Continue reading