…разпилени диаманти…

Понякога си толкова тъжен, че ти се доплаква… А понякога си толкова тъжен, че единственото, което можеш да направиш, е да заплачеш с цяло гърло… Но понякога си тооооолкова тъжен, че дори не можеш да заплачеш, разделяйки се с нещо любимо… Снощи се разделихме с любимата си Хоротека. Смяхме се, забавлявахме се, танцувахме, прегръщахме се и сякаш внимавахме да не използваме словосъчетанието „като за последно”, макар че то бе заседнало в гърлата на всички ни… Неусетно, без дори да го съзнаваме, превърнахме свършващата приказка в легенда!     Легенда, която тепърва ще се предава от уста на уста, ще се разкрасява със спомени и емоции и колкото повече време минава, толкова по-цветна и по-колоритна ще става. А това им е хубавото на легендите – неподвластни са…

Continue reading

Четири капи-та и една Джангурица

Това, скъпи подскачковци, е новата формула на ентусиазма! Когато я чух за първи път преди няколко дни, бях в колебание дали да пиша за купона, който току-що бе свършил (временно) или този път да си запазя емоциите за себе си. Това  изречение обаче ми подейства освен танцувално-вдъхновяващо, и някак… споделящо-вдъхновяващо. Може би защото скарпините ми още подскачаха в ритъма на Самоковската ръченица, която играха няколко поредни пъти, благодарение на един къдрав господин… Но, това е друга тема 😉 Всъщност, историята около това изречение е колкото обикновена, толкова и специална. Това изречение събира в себе си състояния и емоции, които ако не си изпитал, едва ли можеш да разбереш. Всъщност, изречението описва случка. Влиза един господин в новия ни Клуб на Хорото и си поръчва 4…

Continue reading

Клуб на Хорото!

На 29 ноември 2011 в София отвори врати първата уникална и единствена… Всъщност, редно е да започна от доста по-далеч, защото новината сама по себе си, първо: вече не е нова, защото както знаем, добрите вести идват бързо и второ, защото новината нямаше да съществува, ако не съществуваха редица други предпоставки и събития. Мина ми през ум да си поиграя с търпението ви и да започна разказа си някъде от около 1980-81 г., когато на бял свят са започнали да се появяват част от предпоставките, но ще бъда милостива и ще започна от преди някъде 4-5 години и ще се постарая да бъда доста по-конкретна. 🙂 Идеята не е нова. Преди 4-5 години вече съществуваше в главите на Миленка и Коце. Вероятно някъде в пространството винаги…

Continue reading