…разпилени диаманти…

Понякога си толкова тъжен, че ти се доплаква… А понякога си толкова тъжен, че единственото, което можеш да направиш, е да заплачеш с цяло гърло… Но понякога си тооооолкова тъжен, че дори не можеш да заплачеш, разделяйки се с нещо любимо… Снощи се разделихме с любимата си Хоротека. Смяхме се, забавлявахме се, танцувахме, прегръщахме се и сякаш внимавахме да не използваме словосъчетанието „като за последно”, макар че то бе заседнало в гърлата на всички ни… Неусетно, без дори да го съзнаваме, превърнахме свършващата приказка в легенда!     Легенда, която тепърва ще се предава от уста на уста, ще се разкрасява със спомени и емоции и колкото повече време минава, толкова по-цветна и по-колоритна ще става. А това им е хубавото на легендите – неподвластни са…

Continue reading

Принцесата, която вярвала в чудеса

Имало едно време една Принцеса, която освен че била очарователна, пленителна и омайна, вярвала в чудеса! Но не в обикновени чудеса, като идването на Пролетта, изгревът на Слънцето и добрината на хората, а в Рицарски чудеса! Принцесата вярвала, че красивите спомените живеят вечно в сърцата на хората, скрити прилежно в малки диамантени стъкленици и че Рицарите винаги изпълняват обещанията си. Изминали били десет години откакто Мрачният рицар поел по най-дългия път да търси Дървото на любовта и скритите в клоните му тайни, и макар и без думи, обещал на Принцесата да се върне, … някой ден… Времето минавало… Принцесата сменяла кули и дворци, прически и одежди, но въпреки това знаела, че Рицарят ще я намери, защото споменът за него проблясвал като звездица и осветявал пътя към…

Continue reading

Късчета щастие… (2)

Обичам да бягам внезапно встрани и да потъвам в моя таен свят, пълен с късчета щастие, разпилени като диаманти по поляна с бели маргаритки… …скъпоценности щастие от вчера, носещи смисъла на цветното утре… …спомени за вечно цъфнал люляк, аромат на бели акации, турско кафе и шипкова каша… …порутена църквичка, чиито стени се крепят единствено на божие благоволение и проклетията на вековен бръшлян… …метална камбанария от сребриста искряща ламарина, недокосната от бури и гръмотевици, нахално крещяща срещу целия свят, че единственото непреходно, движещо света напред, е искрената вяра… …и поляна бели маргаритки…  

Continue reading

Стъпките на душата

Човек възприема с всичките си сетива едновременно. Без дори да осъзнава, колкото по-широко разтваря сетивата си за нещата, които го радват и вълнуват, толкова повече положителна емоция и щастие е в състояние да побере в душата си и да отнесе със себе си. Душата, както знаете, е разтегателна и колкото повече радост, щастие и вълнение приема, толкова повече място има за още и толкова по-лека и по-летлива става… А колкото повече вълнение и вдъхновение носи човек със себе си, толкова по-малко са му необходими рационалности като памет и координация, особено що се отнася до танц… Душата има собствена памет, собствена координация и следва свои собствени стъпки… Когато засвири музика, танцът въвежда душата в полет, физическото спира да съществува и душата няма нужда да знае или…

Continue reading

42

  Завиждам на хората, които имат приятели на пет годинки, защото чудесата, изненадите, внезапният смях, спонтанната радост, искрените прегръдки, безкрайните простички въпроси с техните очаквано неочаквани очарователно очевидни отговори са постоянни спътници в живота им! Само този, който разбира петгодишните си приятели, само той е истински щастлив, защото само той разбира как работи цялата Вселена и само той може да разпознае щастливите необратимости, които носят смисъла, скрит зад 42 🙂  

Continue reading

Кралят на превъплъщенията

Има актьори, които като ги видиш в една роля и си казваш „Ролята сякаш е писана за него”… После, като видиш още 1-2 негови роли и вече си сигурен, че играе само роли, писани за него… И не очакваш изненади… Има актьори, обаче, които са толкова добри в превъплъщенията, че се случва от роля до роля да не можеш да ги познаеш. Когато това са актьори от голямото кино, преживяването наистина е впечатляващо. И очакваш следващата роля, следващото превъплъщение, следващото постижение на триото „актьорска игра, грим и специални ефекти”… Обаче… Аз и тук имам „обаче” 🙂 Има актьори, обаче, които са толкова добри в превъплъщенията, че се случва от роля до роля да не можеш да ги познаеш, при това без да ползват помощта на…

Continue reading

Честит празник, мечтатели!

Сбъднатите мечти са отплатата на Вселената за малките добрини, очарователните грижовности и незначителни жестове, които правим всеки ден! Понякога получаваме отплатата си в аванс, понякога тя закъснява, но винаги идва при нас в правилния момент – тогава когато сме готови, дори да не го съзнаваме. Само трябва да разпознаем сбъднатата си мечта и да я задържим. Мечтай сега! Мечтите ни са нашите най-добри приятели. Само когато мечтаем, можем да бъдем част от нечия чужда мечта. Честит празник, мечтатели!  

Continue reading

17 мига от пролетта…

…уловени и преживени в Пловдив… #1 Покана за рожден ден… Чанове Пловдив на 6 години… Дори Луната е нетърпелива да види кои са тези, дето ги пишат по вестниците, още преди да са пристигнали в града… #2 Събота 08.04., сутринта, на точното място, в точното време… #3 Разходка… и то каква… С гайда, която те отнася далеч, високо, там, където душата ти се отделя и полита, и тъпан, който държи здрава тънката нишка, по която душата ти намира пътя обратно… И така, по Главната, та чак до площада… #4/5 …глъч, смях, настроение, щуращи се уж хаотично жълтурковци… …подреждане, последни приготовления и разяснения, последно преброяване на тактове, наместване на колани, нагласяване на цветя в косите… …любопитни погледи на случайни и не толкова случайни минувачи, които при вида…

Continue reading

Благовещенско п(р)очистване

Да се разочароваш или обидиш, или и двете, е въпрос на избор, който сами правим за себе си. Имам приятел, който във всеки подходящ момент ми повтаря, че ситуациите идват при нас такива, каквито са, а ние сме тези, които избираме как да ги възприемаме, как да реагираме и какво да отнесем със себе си. Затова, днес измивам душата си от натрупаните напоследък разочарования с дебела струя благовещенско настроение и на тяхно място пускам в душата си пролет…

Continue reading

Честит 7-ми рожден ден, Чанове Стара Загора и Чирпан!

Има толкова много начини да кажеш „Честит Рожден ден”! Можеш да подготвиш подарък, да напишеш стих, да изпееш песен… Има толкова много начини да кажеш „Благодаря”! Можеш да подариш цвете, да направиш изненада, да бъдеш там и да споделяш смях и танц… Но когато намираш вдъхновение, насърчение и посока, когато си добре дошъл и нямаш нужда от покана, когато душата ти намира болест и лекарство едновременно, това единствено казва „Обичам те!”. А след „Обичам”, всички думи са излишни! Единствено са позволени една-две снимки за разкош 🙂 Честит празник, Танче и Киро, благодарим ви и ви изпращаме Обич!

Continue reading

Прошка

Способността ни да прощаваме е най-гениалният дар от Природата – по-ценен и стойностен дори от способността ни да плачем. Да прощаваш означава да ставаш по-добър и да правиш света около себе си малко по-приветлив. Способността ни да прощаваме прави възможно съществуването на Смеха, Надеждата и Любовта, заради които казват, светът бил оцелял. Да прощаваш не означава да забравяш – забравата не носи умиротворение и утеха – прошката го прави. Прошката и даденият втори шанс. Прощавайте и гледайте на света с очите на пет годишни деца – само така чудесата, изненадите, внезапният смях и плач, безбройните простички въпроси с техните шарени отговори, ще бъдат неизменна част от живота ви и ще го изпълват с Радост!

Continue reading