Четири капи-та и една Джангурица

Това, скъпи подскачковци, е новата формула на ентусиазма!

Когато я чух за първи път преди няколко дни, бях в колебание дали да пиша за купона, който току-що бе свършил (временно) или този път да си запазя емоциите за себе си. Това  изречение обаче ми подейства освен танцувално-вдъхновяващо, и някак… споделящо-вдъхновяващо. Може би защото скарпините ми още подскачаха в ритъма на Самоковската ръченица, която играха няколко поредни пъти, благодарение на един къдрав господин… Но, това е друга тема 😉

Всъщност, историята около това изречение е колкото обикновена, толкова и специална.

Това изречение събира в себе си състояния и емоции, които ако не си изпитал, едва ли можеш да разбереш.

Всъщност, изречението описва случка.

Влиза един господин в новия ни Клуб на Хорото и си поръчва 4 броя капи, изпива си ги, изиграва си сам една Джангурица и си тръгва! Толкоз. Съвсем простичко.

Когато Миленка ми го разказа, си казах: това е! Ето така се описва с пет думи това великолепно място! Денонощно е – влизаш когато си искаш (топката на вратата се върти на дясно 😉 ), танцуваш каквото и колкото си искаш и когато прецениш, че си в комфорт със себе си – продължаваш си по пътя! Толкова просто!

И купонът винаги се получава! Няма нужда да се уговаряш с някого специално или да се чудиш къде да потропкаш – то вече е ясно е къде 😉  Впрочем, в събота (10.12.11) вечерта, обстановката беше изумителна – хората влизаха на тумби чак до към 4.00 часа. Когато ние отидохме към 1.00, нямаше къде да се седне (то, не че някой е отишъл, за да седи 😉 ) и хората продължаваха да идват. И ако някъде изразът „От вратата – за краката” е в сила, то това е в хоротеката – от вратата – обуваш скарпините и беж на дансинга 😉

Интересното е, че дори когато е празно и няма тълпи танцуващи, мястото не губи очарованието и уюта си. Влизаш си, сядаш си, пиеш си питието, подставаш за малко, изтанцуваш си нещо любимо и пак си продължаваш с питието… Така мога да живея сто години, честно!

И още нещо: Ако по някаква случайност този господин прочете това писание и се познае – нека да ми напише на мейла на приказката – лично ще го почерпя още поне 4 капита и ще изиграя с него не само една Джангурица!

 

 

5 Comments

  1. Пуши ли се вътре?

  2. О, не, Дончо, няма начин.
    Където се танцува, не може да се пуши 😉
    Пуши се отвън, отпред.

  3. Браво! Значи, има място и за мен в това заведение! Дано остане така!

  4. Със сигурност ще остане! 🙂
    Не само защото самите собственици пушат отпред, а и защото дори пушачите не обичат да танцуват на цигарен дим.

  5. Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » …разпилени диаманти…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.