Как да се справим с малчуганите си?

Това е публикация, която замислям отдавна, но все не ми оставаше време да я започна.
Правя го специално заради Ани. Споделям личен опит и принципи.

Едва ли има майка, която да не си е задавала въпроса «Аз добра майка ли съм? Справям ли се?» и т.н. Всяка от нас се е измъчвала от подобни терзания и това е нормално. Няма еднозначен отговор. Отговорът идва след много години, когато видиш реализацията на децата си, предполагам.

Деца се отглеждат трудно и още по-трудно се възпитават.
А при четиригодишните, особено, нещата понякога изглеждат безнадеждни. Отделил си цялата си енергия време и любов да общуваш с детето си, да говориш /бебетата разбират всичко, просто не говорят. Трябва да им се говори. И аз съм била едва ли не обект на подигравки, че казвам на 6-месечната си дъщеря, че отивам за хляб, оставям я на баба за 5 минути и веднага се връщам. Бебетата разбират – ако не думите, то интонацията!/, а когато то стане на четири години, имаш чувството, че едва ли не си хвърлил четири години от живота си на вятъра. Знам, че звучи крайно и не много по майчински, но ми се е случвало да се чувствам така. Така се чувства и Ани в момента, доколкото усещам.

Всички деца са чувствителни и емоционални. Някои повече, други по-малко. Някои от тях си остават еднакво чувствителни и емоционални и на 4, 14, 24 или 34 години. Някои се разстройват лесно и плачат, за най-малкото на пръв поглед, нещо. Старай се да разбираш причината да плаче. Децата не са зли и не правят лошо на родителите си от злоба.
При различната чувствителност и подходът е различен.

При малката ми дъщеря нещата вървят само „с добро”. По никакъв друг начин не става. Тя се разстройва, разплаква се и повече не иска и да чуе.

При голямата ми дъщеря използвах тактиката „ИЛИ”. За всяко нещо, което исках от нея, формулирах и едно „или….”. Не помня вече конкретни ситуации, но ето един възможен пример:”Измий си зъбите или утре няма да играя с теб с топката”. Накрая тя сама ме питаше „или какво”, ако аз съм го забравила. Това не я тревожеше. Сякаш й харесваше да знае, че е имала избор и сама е взела по-доброто решение.
Това „или”, обаче, не бива да засяга храна, дрехи или обич. Ако ги засяга, се превръща в наказание. А дори наказанията не бива да посягат на насъщните нужди и на чувствата. Ако им кажеш „няма да те гушкам” или „няма да те обичам”, децата развиват чувство за вина, за непълноценност, което ще се задълбочава и ще им пречи в живота като пораснат. Въпросното „или” и наказанията трябва да опират само до лишаване до любими действия и забавления.

Подкупвай. Не се отказвай от подкупите, но те също трябва да засягат само обещания за любими действия и забавления, а не за лакомства и храна. Не знам как да го формулирам, но се страхувам, че ако трябва с послушание и угодничество да се борят за лакомство и/или храна, това подтиска индивидуалните им личностни качества и ги превръща в кученцата на Павлов. Насърчавай я и тя да те подкупва – с усмивка, целувка, рисунка, песничка, стихче …. – неща, които знаеш, че би направила с удоволствие.

Не се притеснявай за самостоятелността й. Щом детето се чувства добре в детската градина, значи е достатъчно самостоятелно. Самостоятелността не се изразява в това да се обслужва само в тоалетна и да си казва за нужди като жажда, глад и тоалетна, а готовността да се отдели от майка си. Не всяко дете свиква с детската градина, така че трябва да си доволна. Разговаряй с нея какво се случва там, за да свикне да споделя с теб, защото е момиче и това тепърва ще бъде полезно и на двете ви.

Не се тревожи за това, че на всяко нещо отговаря с „не”. Всички четиригодишни го правят. През целия си живот досега за чували повече „не”, отколкото „да”, и им е време да опитат как се прави. Колкото по-остро реагираш на това, толкова по-дълго тя ще се забавлява на твой гръб. Определи няколко правила, за които да си непоколебима и „не” винаги, без изключения, да значи „не”. Така ще научи смисъла на думата „не”.

Това, което правех аз, за да се боря с вечното отрицание: давах „командите” наобратно. Пада голямо забавление. Слагаш на масата обяд и й казваш с най-сериозния си тон: „Не яж това!”, или й даваш дрешки и казваш: „Не обличай това”, и т.н. Първо ще ти се чуди на акъла, после ще разбере и накрая ще спре да ползва „не” за отговор.

Не веднъж приятели и роднини са ме упреквали доста остро, с изрази от рода на: „Твоето дете не знае какво е „не”!” по повод на нещо скъсано или счупено. Децата се учат като изследват. Щом на тях нищо им няма – всичко е ок. Не ме боли за счупено и скъсано. Давах им да режат списания, да лепят картинки и пишат с маркери, където си поискат. И те никога не пишеха по стените, защото всички средства за писане бяха достъпни за тях, те бяха свободни да копират моите занимания и не чувстваха нужда да се крият, за да пишат. А като се скриеш, къде пишеш – ами на стената, естествено. Нали се криеш в ъгъла, обикновено. По-късно, приятелите с тази реплика осъзнаха ценноста на възпитаването на децата в свободно държание и неподтискане на индивидуализма им. Така децата се учат да взимат решения. Така, че не мисля, е това е свободия.
Друга реплика, от която ме заболя и още не съм забравила, е следната, изречена от единия дядо, когато голямата ми дъщеря беше на 4 годинки, т.е. преди 8 години е: „Дъщеря ти е толкова невъзпитана, че трябва да я взема аз да я гледам и възпитавам още 4 години оттук на сетне, за да стане човек от нея!” Преглътнах го някакси. Само, че нямаше нищо подобно. Тя си беше едно средностатистическо нормално 4-годишно момиче, точно като твоето. Е, аз всеки път, когато някой каже, че децата ми са възпитани, тайничко злорадствам, ама и това е нормално. На майките им е простен този егоцентризъм 😉
В момента дъщеря ми е на 12 години и се справя с многото си задължения с лекота. Понякога й се чудя как точно го прави, защото нейният ден, често е по-натоварен от моя – бреме, което ние не сме имали (и за това си имам обосновка, но за нея – друг път).
Възхищавам й се и й го казвам! Общуването, на което толкова много държа, засега върви гладко, по начин, който ме устройва напълно.

Същият този дядо сега е ангажиран с помощ в отглеждането на малката ми дъщеря. Тя не свикна с детската градина и я отглеждаме в домашни условия, с помощта на институцията „баба+дядо”. Според мен, тя е много по-разлигавена от кака си, защото получава внимание от всички. Но, този дядо, за нея не прави такива изказвания, защото част от вината за нейното разлигавяне носи той. И въпреки това, когато аз съм с нея, не позволявам лигавене. Едно е глезене – и ние сме големи, пък обичаме да ни гушкат и да се поглезваме – друго е лигавене. Лигавене не търпя и е обявено като закон у дома!

Тук стигаме до авторитета.
Убедена съм, че и двамата имате авторитет. Просто не го показвате и тя не се съобразява с него ;-). Тя ви пробва. Нормално е. Как да разбере къде минава границата, ако не опита? Не бива да реагираш остро на капризите й. Реагирай с усмивка, каквото й да става. Твоята реакция спрямо нея, изгражда нейното разбиране за реакция спрямо света. Спокойно казвай „НЕ” и го отстоявай. Възможните й реакции са няколко:

Плач – не се плаши, когато плаче. И моите деца бяха ревливи, а и сега са си. При мен помагаше следната тактика: „Мога да те изтърпя да се наплачеш, за мен не е проблем. Поплачи си, щом ти харесва, но няма да променя мнението си. Плаченето не помага. Искаш ли да те погушкам да си поплачеш хубавичко?” Обикновено след това изявление спираха с безмисления рев. Децата на 4 години са достатъчно големи и разумни, за да разберат това обяснение.

Тръшкане – реагирах по същия начин като при плаченето, с цел „изнудване”.

Беля в знак на протест – спокойно обясняваш, че това е беля и нищо не я оправдава. Майките, когато са сърдити не правят бели, нали? И повеждаш разговора към смяна на ролите. При моите момичета помагаше. Питам: „Ти, ако беше майка, а аз дете, и бях направила такава беля, щеше ли да ми са караш?”. Възможните отговори са два – „да” и „не” /по тях ще си „свериш часовника” – ако отговорите те устройват, значи си обяснявала добре, а ако не те устройват – значи си сгрешила някъде в подхода. Няма верни и грешни отовори. Има приемливи и неприемливи отговори/.

Ако каже „да”, продължаваш да настъпваш: „Добре, тогава, ти как щеше да ме накажеш, ако аз бях дете?” Помоли я, тя да си избере наказание. Ефектът е поразителен. Децата имат толкова силно развито чувство за справедливост, че често избират за себе си по-сурово наказание от това, което ние сме имали на ум. И го спазват много трогателно упорито. Нещата при 4-годишните все още са на двата полюса – „черно” или „бяло”. „Сива” уклончивост все още не съществува. Ние поставяме параметрите й, когато започнем да нарушаваме принципите си и допускаме правилата да важат за тях, а да са изключение за нас.

Ако каже „не” – нищо страшно. Сменяш тактиката. Аз обикновено казвах така: „Не? Значи няма да ми са караш, ако направя…” и описвам някаква беля, адекватна по сила на нейната, но засягаща нейните вещи. И според нейната реакция – говорите и анализирате.
Само при смяна на ролите тя може да разбере как се чувстваш ти. Но винаги, абсолютно винаги, обяснявай – какво правиш, защо го правиш, как се чувстваш, карай я тя да обяснява как се чувства и т.н.
Важното при тактиките е да се редуват, за да не ставаме лесно предвидими 😉 Защото, като по-пораснат, заедно с белята си намислят и наказанието, което са готови да понесат, ако очакват реакцията ти да бъде в стил „Измисли си наказание”.

Облеклото. Случвало ми се е да ми се плаче като я видя как се е облякла с най-вехтите си дрешки. Но те са й ЛЮБИМИ и нищо не може да я накара да ги съблече. А да излезеш „на глава” за облекло с 4-годишна госпожица си е „мисията невъзможна”. А и безсмислена! Това, че нас ни е срам да ходим с вехти дрешки, не значи, че на тях им пречи. Винаги оставям децата си да се обличат сами. Само контролирам броя и дебелината на дрехите. Лесно е. В студено време, в гардероба просто липсват тънки дрехи…. 😉 И обратното.

И накрая ми хрумва да напиша нещо за детския егоизъм.
Децата не обичат да дават от пликчето с бонбони, снакс, от шоколада, не обичат да дават играчките си. Това, че ние се чувстваме неудобно, че другите деца гледат в пакетчето си е наш проблем. Ако на нас ни е неудобно, е редно или да купим още едно пакетче и за другите деца, или просто да не ходим при тях точно сега. В никакъв случай не бива, против желанието на детето, да взимаме от пакетчето му, играчката му и т.н. Детето не разбира нашето притеснение. То разсъждава така: „Мама обича това дете повече от мен,щом взима от мен и дава на него”. И е възможно да развие агресия към другите деца и да започне да се държи с нас „на пук”.

Друга, много обширна тема, е детската ревност. Ще се опитам скоро да напиша нещо и по нея.

Ани, това изрових набързо от главата си специално за теб. Искрено се надявам да намериш нещо полезно, което да ти помогне да продължиш спокойно напред.
Защото спокойствието на майката е от решаващо значение за климата в семейството!!!

8 Comments

  1. благодаря 🙂

  2. Ами да, така е, ама не е лесно да се направи. Майките трябва да минават курсове по йога и лежане кротко върху пирони, преди да си родят дечицата.:-)

  3. И не само тези, Itilien, не само тези… 😉 😉 😉

  4. БЛАГОДАРЯ ти LeeANN за това, че отдели време за обърканите майка, каквато съм в момента и аз .Това,което написа важи стопроцентово в нашия случай и нашите взаимоотношения въобще. Трудно намирам майчета, които да са толкова чувствителни към своите деца, които така да се стремят да вникват в проблемите свързани с децата си, че нямах с кого да споделя и обменя някакъв опит. Имах идея да потърся детски психолог или консултант на родители, но такъв в нашия град май че няма. Ти ме успокояваш с факта, че при теб нещата се развиват по подобен начин. Ще изпробвам малките трикове свързани с подкупване, което до сега считах за абсолютно погрешно. Също така ще включа момента с обратните команди и всички останали твои хрумвания. При нас е много силно изразена ревноста към другите деца, абсолютно нищо нейно не се дава на деца, това доста ме претеснява защото никъде не съм го виждала, явно твоето момиченце реагира както моето, когато трябва нещо свое да даде. Не мога да накарам детето ми да сподели играчка с друго дете, за това вече и не правя опити, но приятелките ми ме гледат странно и аз потъвам в земята от срам. Дрехите и изобщо обличането е голям проблем, това по скоро е борба, защото още с връщането от градина се започва преобличане поне 3 пъти до вечерта и естествено има някои зимни поли, които са предпочитани, но не винаги са подходящи. Авторитета, да може би го има, но както казваш ние сме постоянно изпробвани и трябва да се стремим да не променяме позициите си в сходни ситуации. Още веднъж ти благодаря за съветите и проблемите които споделяш с нас. Ще се радвам да видя повече майчета които реагират тук в този сайт на проблемите с децата. С уважение Ани

  5. Ани, радвам се, че съм успяла да те успокоя поне малко. Ще ми бъде приятно, ако споделяш с мен как вървят нещата.

    Още няколко неща:
    И двете ми дъщери не си даваха играчките, не само едната. За мен това е нормално и няма нищо лошо. Твоята дъщеря е твоята най-добра приятелка, така че, остави останалите да гледат както си искат. 😉 Ако не разбират – губят те, не ти.
    Не се оставяй срама, който изпитваш заради околните, да влияе на преценката в отношенията с дъщеря ти! Имам такава майка и не е приятно, уверявам те. Цял живот /преди да се омъжа/ живеех според това “какво ще кажат хората”, а не според това каква съм аз и какво искам аз. Може би точно заради това имам такива разбирания, не знам. Но знам, че нашите отношения не са добри и знам точно защо не са. Причините се коренят в подобни неща.
    Това, че не дава на другите не е страшно. За да не стане егоист в тежка форма ;-), я учи да споделя храна и играчки с теб и баща си. Като ядях нещо вкусно, им казвах: “Ммм, колко ми харесва това, но много те обичам и искам да ти дам половината. Моля те, вземи го.”

    Ти казваш ревност към другите деца. Не, Ани, това е ревност към теб. Тя ревнува теб от другите деца, вероятно и от баща си даже. Ревността от баща си ще я преодолее, ако той обръща повече внимание на нея, отколкото на теб ;-), в което изобщо не се съмнявам.
    Не допускай обаче да те ревнува от другите деца. Хвали я пред други хора, никога не я засрамвай или прекъсвай пред други хора и не й се карай пред други хора. Проблемите и караниците са си за вкъщи. /Може тези други хора да те нарекат мекушава и каква ли не, но това не бива да те притеснява. Те не са важни, важно е детето./ По този начин и тя ще се научи да те уважава и няма да те излага. Ще го оцениш като стане на 12 години, вярвай ми ;-). Това, че оставяш неприятните разговори за вкъщи изобщо не подронва авторитета ти, дори напротив.
    Друго важно за авторитета е, със съпруга ти да не си отменяте взаимно наказанията и изискванията. Дори да не си съгласна, разбери се с него насаме, не пред детето!
    Ани, това, че те ревнува от другите деца, за мен е малко притеснително. Говори с нея, като с голям човек. Кажи й направо: “Обичам само теб и нито едно друго дете от градинката!” Тя ще го разбере. Но трябва да го чуе от теб, в прав текст. Защото главите на малките деца са пълни с всевъзможни неща.

    За обличането ми е ясно, знам за какво говориш! 😉 Преобличането е цяла одисея. Не я спирай. Тя е момиче, нека се преоблича. Ще й мине след 1-2 години. Когато полите бяха тънки за излизане навън, през зимата отдолу им обувах грейка, само за да се придвижат и като стигнехме крайната цел им я събувах. Обикновено децата се съгласяват на такава сделка. Ле-ле, като се сетя ;-), приличаха на циганета, но бяха щастливи и ЗДРАВИ. Важното е, детето да е доволно!

    И най-важното:
    Ти си най-добрият психолог за твоето дете. Никой не познава теб и детето ти по-добре, така че консултацията с психолог само би травмирало малката. Според мен.

  6. ъъъ, само още едно малко допълнение, което би било чудесно, ако се има предвид.

    съдейки по един коментар на нашата дъщеря, допълнението е, че децата не трябва да разбират, че са ‘възпитавани’.

  7. Абсолютно прав си Nick, т.е. дъщеря ти е абсолютно права. Затова към курсовете по йога и лежане кротко върху пирони, които Itilien предложи, май трябва да добавим и нещо за дипломация или изкуството да водим война… ;-), или знам ли още какво 😉

  8. Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Човешките ни граници

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.