Отчаянието е седнало на пейка

Аз съм престъпник, защото да се превежда Превер е престъпление. При цялото ми уважение към всички големи български поети, мисля, че това въздействие, което Превер постига, не би могло да се внуши на друг език. Затова отново моля за снизхождението ви към преводача. Той не е виновен. Толкова може. Той дори не е поет. Просто обича Превер.


Le désespoir est assis sur un banc
/
Jacques Prevert/

Dans un square sur un banc
Il y a un homme qui vous appelle quand on passe
Il a des binocles un vieux costumes gris
Il fume un petit ninas il est assis
Et il vous appelle quand on passe
Ou simplement il vous fait signe
Il ne faut pas le regarder
Il ne faut pas l‘écouter
Il faut passer
Faire comme si on ne le voyais pas
Comme si on ne lentendais pas
Il faut passer presser le pas
Si vous le regardez
Si vous l‘écoutez
Il vous fait signe et rien ni personne
Ne peut vous empêcher daller vous asseoir près de lui
Alors il vous regarde et sourit
Et vous souffrez attrocement
Et lhomme continue de sourire
Et vous souriez du même sourire
Exactement
Plus vous souriez plus vous souffrez
Atrocement
Plus vous souffrez plus vous souriez
Irrémédiablement
Et vous restez là
Assis figé
Souriant sur le banc
Des enfants jouent tout près de vous
Des passants passent
Tranquillement
Des oiseaux senvolent
Quittant un arbre
Pour un autre
Et vous restez là
Sur le banc
Et vous savez vous savez
Que jamais plus vous ne jouerez
Comme ces enfants
Vous savez que jamais plus vous ne passerez
Tranquillement
Comme ces passants
Que jamais plus vous ne vous envolerez
Quittant un arbre pour un autre
Comme ces oiseaux.

Отчаянието е седнало на пейка
/Превод: LeeAnn/

В карето на квартала,
на пейка стара
Мъж седи, минувачите вика
С очила и дреха сива
Пуши фас, на пейка стара
Вика те като минаваш
Или просто прави знак
Не го поглеждай
Не го слушай
Просто отмини
Престори се, че не виждаш
Престори се, че не чуваш
Забързай крачка и отмини
Ако го гледаш
Ако го слушаш
Той ти прави знак и нищо и никой
Не може да ти попречи да седнеш и ти
Тогава той те гледа и се усмихва
И ти страдаш ужасно
А мъжът продължава да се усмихва
И ти се усмихваш, със същата усмивка
Точно
Повече се усмихваш и повече страдаш
Ужасно
Повече страдаш и все повече се усмихваш
Безнадеждно
И оставаш там
Седнал скован
Усмихвайки се от пейката
Деца играят съвсем наблизо
Минувачи преминават
Спокойно
Птици отлитат
Сменяйки едно дърво
За друго
Но ти оставаш там
На пейката
И знаеш
Че никога вече няма да играеш
Като тези деца
Оставаш на пейката и знаеш
Че вече няма да минаваш
Спокойно
Като тези минувачи
Оставаш на пейката и знаеш

Че никога вече няма да замениш
Това дърво за друго.
Като тези птици.

3 Comments

  1. в гимназията четях превер … на български 🙂

  2. Еее, Лид, едва ли можеш да ги сравняваш с моите жалки любителски опити…
    Особено, ако си чела преводи на Валери Петров. Този е любимия ми: http://www.leeneeann.info/wordpress/?p=37

  3. Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Жак Превер: избрано за „Литературен свят”

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.