Люде, на които не им се отваря парашутът

Това е книга – истинско предизвикателство – предизвикателство е да я прочетеш /особено, ако ТОВА не е твоят стил на писане и говорене/, предизвикателство е и да я разбереш.

Книгата е предизвикателство за четене, защото е странна. Писана е от македонец, младо момче, на име Алекс. Ако махнете ругатните, откровените псувни и вулгарностите, от съдържанието като текст ще отпадне 1/3, но като смисъл ще отпаднат 2/3. Невероятно е, как е възможно по такъв невъзможен начин да се каже толкова много. Потресена съм не от псувните, както очакваше Комитата, а от „художественото” им приложение. Не мога да го разкажа, повярвайте ми.

Книгата е предизвикателство и като послание. Разказва се за едни хора, на които не им се отваря парашутът. Не се отваря, не защото не може да се отвори, а защото никой не му дръпва връзчицата. А не я дръпва никой, защото няма кой. Всички отдавна са мъртви и парашут вече не им трябва.

Това е символика, естествено. И това е част от предизвикателството. Щеше да е лесно за преразказване, ако се говореше за физически мъртви хора. Но книга за духовно мъртвите хора трудно се преразказва. Тя трябва да се прочете.

13 Comments

  1. Заинтригува ме много!
    Търча да си я купя!:)))

  2. Мда, аз пък ще очаквам да споделиш мнение тук после 🙂

  3. Забележителното на книгата е, че различните хора намират различни неща в нея – наистина е интересно да се прочете дамското мнение за нея

  4. Стойчо,
    хе-хе, и какво ти “проговори” моето дамско мнение за нея? 😉

  5. Ти сега искаш от мен да правя анализ на анализа;-) – пък аз на обикновения литературен въпрос „Защо Моканина лъже“ не можех да отговоря;-)

  6. хехе, добре 🙂 Пускам те да се измъкнеш… този път 🙂

  7. Дачи, все пак не забравяй с какво си изкарвам хляба;-)
    Без майтап – наистина дамското мнение за тази книга ми е много интересно. Майка ми!!! беше възхитена от книгата:-)

  8. Јас не знам како Коце планира да ја продава книгата, кога на секој што сака да ја купи и прочита му дава список сугестии дека можеби ќе му се види многу вулгарна и слично =)

    Ја напишав кога имав 19 години. Сега имам 23 и кога би ја пишувал не би ја напишал како што е напишана. Има многу инфантилност во неа, признавам, но и тоа е составен дел од мојата личност низ годините на растење.

    Тоа е детска и младешка книга истовремено и под силно влијание на мојата омилена книга во детството “Децата од Павловата Улица“ на Ференц Молнар.

    Дадовте несомнено најдобар, најкрасив опис на книгата откако излезе во печат бугарското издание.

    Благодарам. Поздрав.

  9. @Алекс Букарски,

    Инфантилността не пречи на книгата, напротив, придава й някакъв особен чар, който задържа вниманието на читателя до края. Поне задържа моето. А това е добра оценка за книгата.

    Аз знам Коце как планира да продава книгата 😉 и знам, че ще се продава. Просто трябва време – знаеш – в България нещата стават бавно. 🙂

  10. Алекс си е направил труда да преведе за македонските си читатели мнението ми за книгата му 🙂 Ако сте се чудили как звучи горният текст на македонски, това е мястото: http://bukarski.blog.com.mk/node/166661

  11. Любомир

    Изключително интервю на Алекс Букарски с Јурак от Петроф:
    http://mymacedoniaonline.com/viewtopic.php?t=9428&start=0

  12. @Любомир, благодаря 🙂

  13. Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Голямото четене

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.