Кралят на превъплъщенията

Има актьори, които като ги видиш в една роля и си казваш „Ролята сякаш е писана за него”… После, като видиш още 1-2 негови роли и вече си сигурен, че играе само роли, писани за него… И не очакваш изненади…

Има актьори, обаче, които са толкова добри в превъплъщенията, че се случва от роля до роля да не можеш да ги познаеш. Когато това са актьори от голямото кино, преживяването наистина е впечатляващо. И очакваш следващата роля, следващото превъплъщение, следващото постижение на триото „актьорска игра, грим и специални ефекти”…

Обаче… Аз и тук имам „обаче” 🙂

Има актьори, обаче, които са толкова добри в превъплъщенията, че се случва от роля до роля да не можеш да ги познаеш, при това без да ползват помощта на холивудския грим и специални ефекти… За мен това е великолепието на театъра!

А когато имаш честта да познаваш такъв актьор лично, тогава Великолепието по някакъв странен начин ти носи и лично удовлетворение – не, че ти си направил от този човек този актьор, но някак се отъждествяваш с неговото постижение и черпиш от обкръжаващото го възхищение.

Аз познавам такъв актьор и винаги когато пиша за него, не пропускам да кажа, че съм силно пристрастна! Той се казва Божидар Попчев и след последната му постановка с чиста съвет вече го наричам „Кралят на превъплъщенията”.

Ако мислите, че това е преувеличено, ще ви подсетя за „Пропукване”, където Божидар в една постановка  изигра  задръстен консуматор, тъп американски тийнейджър, нагло бизнесменче, хавайско „гуру“, изперкало от работа кариеристче и не само…

Сигурна съм, че поне още един човек мисли като мен, и това е режисьорът на „Пропукване” Веселин Димов, който този път постави Божидар пред следващите три превъплъщения в „Задникът на майка ти”. Текстът на постановката е на известния холивудски сценарист Алън Бол, автор на сценариите на „Американски прелести”, „Истинска кръв” и „Два метра под земята ООД”. 

Постановката представлява съвкупност от три едноактни пиеси, които пускат таланта на Божидар на свобода. Пиесите са по-скоро забавни и разтоварващи, тип „нещата от живота, без подсладители”, не съдържат някаква невиждана житейска мъдрост, но въпреки това, когато се познаеш – боли.

В спектакъла, Божидар си партнира със Силвия Станоева, която признавам си гледам за първи път, но с този спектакъл тя спечели специално място в театралната част на душата ми и се бори за короната на кралицата на превъплъщенията. Няма да издавам нищо за спектакъла, само ще кажа, че обожавам превъплъщението й в психясала психиатърка.

Но, както казах – аз съм пристрастна, не ми вярвайте – отидете и вижте с очите си 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.