Как се разпространява книга в България

Книгоразпространение в България има. И книжарници има, и книжни борси има. И някаква концепция даже има. Ама аз нещо още не мога да я схвана съвсем. Както знаете, отскоро съм горд автор на издадена книжка. И понеже нито едно издателство не пое риска да ме издаде (май луксозна им се сторих), от това автоматически следва, че намирането на пътя до клиентите пак си е моя работа.  

Аз, естествено, бях попроучила туй-онуй преди да стигна до печат и бях подготвена. До известна степен. Психически бях подготвена, че ще е трудно и бавно, но че ще е абсурдно и смешно не очаквах.

Ако сте тръгнали да издавате книга, непременно трябва да имате предвид някои неща.

Задължително трябва да калкулирате цената за разпространение в цената на книгата. И въпреки това не сте застраховани от изненади, защото и тук условията се оказаха „динамични”.

Не очаквайте от търговец / разпространител да се поинтересува от съдържанието на книгата, така че да може да я предлага адекватно. Затова задължително си предвидете обръщения към читателя на последната корица. Ако някой го прочете – прочете!

Не правете луксозна книга.

От една страна, никой издател няма да я иска, защото хем си непознат автор, хем искаш луксозно издание – става много скъпо и никой не се наема да рискува, особено пък, ако знаеш как искаш да изглеждат нещата и не си готов на компромиси с визията и качеството. Тогава ще ти обяснят, че ако си познат автор всичко е ОК и те взимат заради името. Да, ама ти ако си познат автор и името ти работи за теб, няма да идеш при тях, нали?

От друга страна, луксозните книжки не могат да се продават (не вървят) на борсата, защото там пазаруват търговци, които после продават на сергийки и в невзрачни книжарнички. Те търсят евтинджоси, колкото да има с какво да си запълнят мястото. В този ред на мисли, тези търговци не купуват нищо, което има корична цена повече от 3-4 лв., независимо от качеството на текста и корицата. Не купуват скъпо, защото си подценяват клиентите и не очакват нещо различно и луксозно да се продаде. А клиентите им стават все по-бедни, защото те не предлагат нищо хубаво и стойностно. Така сами се завъртат в омагьосан кръг, но всеки си има собствена глава 🙂 , аз акъл не давам никому.

И още:   Когато избирате на кого да дадете книгата си за разпространение, особено ако това е борса, трябва да търсите тематично и ценово сходство. В моя случай, успешно ще се продава книжката на места, където продават малко по-скъпа детска и юношеска литература. Необходимостта от тематичното сходство е ясна. Ценовото сходство – важно е, защото всеки търговец си има редовни клиенти. Ако търговецът (на борсата) продава главно конфекция с корична цена до 4-5 лв, луксозна книжка с цена 10 лв. няма да върви. Хората отиват при него, защото продава евтини неща, а не защото продава хубави неща 🙂 – жалко, но факт! Но ако търговецът продава скъпи неща, книга за 10 лв. там си е съвсем на мястото.

Значи остава да се обърнеш към големите вериги книжарници или да си избираш книжарниците сам.

Това с големите вериги не ме привличаше, защото въпреки голямото име на веригата, служителите вътре само гледат някой нещо да не открадне и дума не може да става за истинско предлагане на новите заглавия. Освен това книгата ти потъва по рафтовете и само който я потърси специално ще я намери. Все пак, съветвана от приятели, които бяха категорични, че без „големите” няма да стане, реших да опитам. 

Как е при големите? „Големите” взимат големи проценти за разпространение. Колко и за какво, преценете сами:

Писмена в НДК. Би трябвало да имат няколко обекта, но не знам къде са. За един месец – нито една продадена книга. Взимат 42% Търговска Отстъпка от коричната цена.

Пингвините – 40% ТО от коричната цена. За една седмица придвижиха книги до повечето си обекти в страната, но, да речем в Русе, въпреки търсенето, не са закарали. Нямам наблюдение как върви, защото още е твърде рано – минали са само 10 дни откакто им я предложих. Организацията им е тромава.

Хеликон надминаха себе си. За нов автор – частно лице, искат 50% ТО от коричната цена. За автор, с който не са работили досега – още 120 лв. такса, „за да им се гарантира разпространението”. А кой ще гарантира на мен разпространението? – попитах веднага. – Как да съм сигурна, че няма да държите книгите в склада и след два месеца да ми ги върнете без стоте и двайсет лева? Никак, много ясно. Отказах се от Хеликон, защото не мога да си ги позволя. А и се усъмних в смисъла.

Остава вариантът с личния избор на книжарници – нещо не голямо, на хубаво място и симпатична собственичка/продавачка – това се оказа най-работещия оффлайн  вариант. В конкретния случай – книжарница „Интеркнига” на Шипка 6.

Най-удобен вариант за разпространение би трябвало да са онлайн книжарниците, стига да не отказват адресите, които са им далеч или някак не ги устройват с мотива „Няма наличност, обадете се другата седмица”, както направиха от Българска книга.

И въпреки това, нещата някак си вървят, стига да не очаквате това да стане бързо.

Книгата, която ще се продава лесно: не е със скъпа и хубава корица, няма илюстрации, камо ли пък цветни, тялото е на още по-евтина хартия, с меки корици е и сте калкулирали 100% печалба за себе си и още 100% за разпространителя и въпреки това книгата струва най-много 6 лв. за поне 250 страници 🙂

Ако обаче искате луксозна на вид книжка, различна от конфекцията по книжарниците, с авторски илюстрации, ще трябва да разчитате на ценителите. Така се случва и при мен. От продадените досега книги, има много малко, продадени на случайни клиенти. Естествено, тези които поръчват на мейла, посочен в блога, не са случайни, дори когато са непознати, защото обикновено се оказват постоянни отдавнашни читатели, а след поръчката спират да са и непознати.

Тази практика: поръчка на мейл, плащане с пощенски запис, изпращане с препоръчано писмо е времеемка, но ми доставя най-голямо удоволствие, защото не ме лишава от контакта с читателите, а напротив – задълбочава го. 🙂

——–

П.П. Дано тази статия да е полезна на всички, които ми задавате въпроси относно издаването и разпространението на книгата и най-вече на тези, на които им предстои подобна борба или пък се чудят, но не смеят. 🙂

81 Comments

  1. А мислила ли си за разпространение в електронен вариант – .pdf примерно, на цена, която ще е разумна – 1 или 2 лв. примерно. Paypal работят в България вече, имаш блог, какво ти пречи да го направиш?
    Естествено, има и друг тип електронна търговия – Print On Demand, но това май само Amazon могат да си го позволят – да отпечатват книгата, СЛЕД като е била вече поръчана.

    Но една е-книга удря разпространителите и издателите точно там, където най-много ги боли – в джоба.
    Премахваш посредника и разходите за него, получаваш честна цена за книгата и я предоставяш на читателите на по-разумна цена. В крайна сметка, 2 лв струва една бутилка кока-кола.

  2. Не ти е било леко с книгоразпространителите, но вече се радваш на книгата си. Сетих се, че и Елисавета Багряна така е разпространявала книгата си “Вечната и святата” – оставили са книгите в къщата й и тя самата ги е опаковала и изпращала. И за пътуванията из страната – в читалищата, където тя е чела стиховете си – от град на град, по хотели и на път.

  3. Между другото, електронните публикации са добър вариант, но погубват удоволствието от четенето. Неудобни са.

  4. Пробвай при мобилис.бг, примерно. Продават доста, с около 15% отстъпка, значи не би трябвало да ти искат повече от 30, да речем.
    Както и другите по-известни онлайн търгаши 🙂

  5. Мда, занимавал съм се малко с издателски бизнес, с разпространението също съм имал вземане-даване и е точно така, както казваш.

    Един приятел се принуди сам да си направи издателство, за да си издава книгите – никой не искаше да се наеме. До сега вече 7 години бизнесът му е успешен, издава под псевдоним главно собствените си книги (фентъзи), книгите му се купуват. Как се е справил с разпространителите в началото докато набере скорост обаче не знам…

  6. Ако се свържете с книжарница “Книжен ъгъл”, Оборище 117, на този e-mail, с удоволствие бихме помогнали.

  7. Lee, няма как, с толкова натрупан опит вече трябва да помислиш за втора книга. Тогава ще използваш изградените вече канали :).

  8. @cid
    За платено разпространение в електронен вариант честно казано не съм мислила. По-точно, не е като да не ми е минавало през ума, но зарязах идеята, защото текстовете ги има в блога. Вярно, не са редактирани, не са странирани и са без илюстрации, но все пак ги има.

    Не искам да обидя никого, но ми се струва, че ако книгата се продава в .pdf, тя много бързо ще се появи цялата някъде. Дори и само 50 стотинки да струва. Мисля, че хората още не са се научили да ценят и уважават чуждия труд.
    Може би за следващата книга ще опитам и този вариант.

    За Print On Demand и дума не може да става, защото не мога да постигна това качество с единични бройки. А ако го направя, екземплярите ще имат едва ли не нумизматична цена.

    @Бенихил
    И моите книги са у дома и с огромно удоволствие ги надписвам и изпращам, но и през ум не ми минава да се сравнявам с Елисавета Багряна 🙂

    @alvin
    мобилис.бг ги има в списъка с електронните книжарници, като ти в последствие забеляза 😉
    Знаеш ли кое също ме изненада? Аз се свързах само с две онлайн книжарници – с Българска книга и с Книготека. Всички останали сами са открили линка и са го добавили. Това не е лошо, разбира се, но не очаквах такава активност. Иначе да – всички „по-известни онлайн търгаши” взимат 30%

    @Longanlon
    А можеш ли да го попиташ? Мисля, че би било интересно за всички. Макар че щом е стигнал да идеята да си направи издателство мога да предположа какъв ще е отговора. Аз не случайно си издадох книгата сама.

    @agala: Имате поща 🙂

    @CTEHATA: Какво те кара да мислиш, че с Дени не работим по следваща книга вече 😉

  9. Много полезно за четене. Ние имахме идея за разпространение на картички по книжарниците, та това е доста ценен споделен опит, мерси. А иначе като те чета и направо ми звучи непосилно разпространението. Явно трябва да се маркетираш много добре (Като “Коледните истории” на Георги Господинов) 🙂

  10. @Lee: Какво те кара да мислиш, че в петък следобед аз мисля? 🙂
    Шегата настрана – подозирах го, ама да подпитам.

  11. @pippi
    Вярвам, че с картичките ще е доста по-лесно, защото те са много по-евтини. Те и на борсите ще вървят, защото ако търговецът е отишъл там (условно говоря) с едни 10 лв., вместо моята книга знаеш ли колко много картички може да си купи 😉
    Така че, огледайте добре нещата и по-добре първо атакувайте борсите, а после книжарниците 🙂 според мен 🙂

  12. @LeeAnn: Мерси за съвета. Все още не се знае дали ще се осъществи тази идея, аз много се надявам 🙂

  13. POD не се прави от Amazon – има издателства, които се занимават точно с такъв вид издания. Вече го бях описала някъде в коментар, но ще си позволя да го повторя:
    Преди време “присъствах” на виртуална беседа, в която британски писател разказваше как е постъпил в подобна на LeeAnn ситуация. Освен че е написал книгата си, той сам е направил предпечатната подготовка. С помощта на приятели сам(на практика) е направил корицата, дори сам е генерирал бар-кода ))
    След като е изработил всичко това, той търси издателство, което всъщност само отпечатва книгата. Критерий – да има договор с Amazon. Написва САМ нещо като бизнес-план, който издателството представя пред е-книжарницата, без което няма да има разпространение. От Amazon одобряват, но защо? Защото това не е първа книга, а първата се е продавала добре, вкл. през Amazon. Amazon дават добро, договорът с издателството е сключен и нещата тръгват: корична цена – $15(без 5 цента), от които авторът получава $2 (два долара). Останалите си поделят “издателят” и разпространителят. Отнело му е две години.
    Това е тъжната картинка. Издателският бизнес все повече заприличва не на Холивуд, а на Боливуд.

  14. @pippi
    Пожелавам ти успех. Ако мога да ти помогна някак ми напиши. Имам приятели, които продават канцелария, сувенири и картички на борсата и ако искаш мога да те свържа с тях. Ироничното е, че не продават книги, но това е друга тема 😉

    @illa
    И при мен сценарият е същия (всичко си направих сама – разбирай – с приятели), с малката разлика, че в коричната цена са калкулирани само разходи и никаква печалба. Бях подготвена от преди, че при първа книга, ако се върне инвестицията, ще е истинска победа. 🙂

  15. Значи ти си в по-добра позиция от англичанина – той не е имал думата при определяне на цената 🙂 (черен хумор)
    Стискам палци инвестицията да се върне! Предполагам, главното удовлетворение ще дойде от това, че хората са харесали книгата и заради това я купуват. Желая успех!
    P.S. От доста време следя блога, та “ти” ми изглежда естествена форма… Или?

  16. @illa
    Аз също вярвам, че инвестицията ще се върне, въпреки че съм подготвена и за обратното. 🙂 Но да, главното удовлетворение идва от усмивките на хората. 🙂
    P.S. Ама мното ясно, че на “ти”! Как изобщо ти хрумна да ми задаваш такива въпроси 🙂

  17. А би ли споделила къде я печата? И какви горе-долу са цените?

  18. LadyRyder,
    Печатах я в печатница “Симолини” и съм много доволна от качеството, което е видно всъщност.
    Цените са зависещи от много неща – хартия за корица, хартия за тяло, цветност, съответно на корица и тяло, брой страници, тираж и т.н. Цената за моята книга е цена само за нея и не е показателна като информация 🙂
    Важното е, че препоръчвам Симолини като качествена печатница с чисто сърце 🙂

  19. Pingback: обезценяване на книгата « Eдин аматьор пише

  20. Имам въпрос към LeeAnn и нека и другите с опит в книгоразпространението си кажат мнението. Как да разпространявам чрез книгоразпространителски фирми без да съм фирма, тоест юридическо лице.Книгите са хубави – вписват се в представата за евтина и качествена книга за българския читател.

  21. Todor,
    няма универсална рецепта, но все пак:

    Първото и най-важно нещо: отдели много енергия, много търпение, много самочувствие и достойнство за убиване и чак тогава мини към следващите стъпки. Трябва да знаеш, че като тръгнеш да си предлагаш книгата, повечето търговци ще те гледат като полезно изкопаемо, което им създава работа и им пречи да си живеят мизерния живот. Има и изключения, разбира се. Пожелавам ти да попадаш все на изключенията 🙂

    Второ – трябва да определиш стила и жанра на книгата си – това определя аудиторията, към която е насочена и респективно разпространителите, които ти търсиш. Трябва да попадне на място, където се продават сходни книги.

    Трето – добре е книгата да се продава на книжните борси. Най-общо казано, в София те са две – борсата на Полиграфическия и борсата на София прес. Разхождаш се, оглеждаш и решаваш на кого да ги предложиш. Договаряте процента, оставяш книги и започваш да чакаш. Те не ти се обаждат, затова им звъниш ти.

    Четвърто – намираш от Интернет координатите на големите книжарници, говориш си с тях и после отиваш на място. Договаряте се индивидуално, на място.

    Пето – докато ходиш по улиците, разглеждаш книжарниците и решаваш къде искаш да видиш своята книга. Влизаш, питаш, препращат те насам-натам, но ти не се отказваш 🙂 …

    Шесто – решаваш с коя онлайн книжарница искаш да работиш. Достатъчно е да се свържеш с една-две. Другите сами ще те намерят.

    Седмо – намираш някакъв начин за самореклама. Аз ползвам блога си. Колкото по-агресивна ти е саморекламата, толкова по-добре, но това зависи от твоя характер, та не мога да прогнозирам 🙂

    Успех!

  22. Вече се убедих, че всичко което казваш за разпространението на една книга е вярно. В общи линии, направих това което си ми препоръчала и се срещнах със секви изумруди дето гледат кисело и не ми беше никак лесно, но уви това е единствения начин.
    Благодаря ти за изчерпателния отговор, той вече ми е от полза. Пожелавам ти УСПЕХИ от все сърце.

  23. Благодаря, Todor, подобно 🙂

  24. Много благодаря за информацията. Меко казано дори е едно благодаря. Аз също смятам да издам книга и беше полезно да знам как стоят нещата макар и крайният срок, който съм наложил да е след няколко месеца. Пожелавам да “има проблеми” с недостатъчни бройки останали вече третото издание на книгата ти ;P . Дай боже всекиму.
    P.S. Да изрично не си споменах сайта, за да не направя реклама.

  25. Vassil, ще се радвам да споделиш с нас когато книгата стане факт. А дотогава – ако мога да ти бъда полезна с нещо – питай 🙂

  26. О, въпроси колкото си искаш. Знам, че това за питането беше казано от учтивост. Все пак да тестваме докога ще ме изтраете…
    Първи глупав въпрос. За колко приблизително време издадоха книгата в печатницата (от пускане за печат до готова) ?
    Втори -|- -|- Като книгата вече беше факт, за колко време искаха да ги разкараш от там “килограмите хартия”?
    Има и още, но все пак на порцийки… Ако не следващият път направо e-mail (ама нахален съм)

  27. Ще ти пиша направо на мейла 🙂

  28. Lee Ann, super mnogo se radvam, che otkrih napatstviata ti tuk 🙂 az sam na pat da zapochna tova unikano ‘izdatelsko randevu’, zashtoto knigata mi e gotova i skoro shte vleze za pechat…
    obache sam nov avtor, taka che – predstaviash si…
    hubavoto e, che se opitvam da pravia nov stil ‘nauchen chicklit’, taka che se nadiavam da zaitriguvam kriticite…
    i sled vsichko tova, shte mi e priatno da se zapoznaem… 🙂 moiat mail e kremena.g.gerogieva(@)gmail.com

  29. Привет, kremen 🙂 Радвам се, че си открила нещо полезно. Дано ти е от помощ.

    Ще ти пиша на мейла при първа възможност. 🙂

  30. Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Голямото четене

  31. Здравейте! Всичко описано в статията за съжаление е жестоката истина, пред която е изправен днешния автор. Крайният резултат от издадена книга е, че превръщаш някоя стая от дома си в склад за книги – личен опит или да ги предоставиш някъде за разпространение и просто да забравиш за тях.
    Това, с което мога да помогна е да ви предоставя терен в книжарницата на сайт http://www.besedkata.com/, като този начин се явява по-скоро като реклама на издадената книга, отколкото като вероятност за продажба и то поради простата причина, че днес книги не се четат. Преди време имах желанието да обединя всички автори публикуващи в интернет и всяка издадена книга да се разпространява помежду ни… мислех, че така книгите ни хем ще оцелеят, хем ще намерят своето приложение. Едва ли някога ще разбера дали съм била права… поне не докато българинът не започне да мисли за себе си като част от едно цяло. Успех на всички ви желая и не се отказвайте да издавате! Книгата е богатство.

  32. Здравей, Lycki!
    Благодаря за коментара и предложението. С удоволствие ще се възползвам, но ще ти напиша отделен мейл, на адреса, който си оставил(а).

    Иначе, за съжаление, фактите са си такива. Въпреки, че статията е писана преди почти година и половина, действителността изобщо не се е променила към по-добро. А това наистина е жалко.
    Всеки автор си намира собствените начини, но…

    Идеята ти да обединиш всички автори и да разпространяваме книгите помежду си не е чак толкова лоша. Миналото лято с Комитата имахме идея да си направим “читателска сряда” (примерно) – един ден от седмицата/месеца, в който да обявяваме в коя градинка/капанче ще пием бира и ще си говорим и ще носим книгите си, така че всеки, който има интерес да се запознае с нас и да си купи книга, да може да ни открие лесно.

    Не го направихме тогава, но аз не съм се отказала и като нищо ще го направим това лято 🙂

    Ти какво мислиш за тази идея?

  33. zdravejte,
    cheta vnimatelno nakade otiva razgovorat i mnogo se radvam na vasha entusiazam. moiata kniga veche e na pazara i sblasakat na bg reality-to e brutalen – v obshti linii vse edno si ambulanten targovec po tia knijarnici…ujas… no tova ne me spira i kato vijdam, che ne spira i vas, mnogo se radvam, che imam v izvestna stepen “samishlenici”. tova predlojenie s vijdaneto v gradinkite i intelektualntie sreshti zvuchi strashno interesno, zashtoto, ako ne drugo, pone sas sigurnost na nas samite shte ni e interesno i zabavno 🙂 podkrepiam vi i sam nasreshta za vsiakakvi tvorchesko-bireni iniciativi :P:P

  34. Чудесно 🙂

    Аз така и не ти написах обещания преди 3 месеца мейл и скоро се сетих за него, но допуснах, че ти вече си напреднала достатъчно. Не съм се излъгала. Поздравления за книгата.

    Като ми остане време, ще формулирам идеята по-ясно и ще я пусна като отделна статия и по броя на желаещите ще се ориентираме кое, къде и как да стане 🙂

    П.П. Моля те, пиши на кирилица.

  35. Здравей, LeeAnn!
    Жалко е когато една идея не се осъществи и бъде оставена да угасне. Тя може да не се развие по първоначално замисления начин, но всяко нещо трябва да тръгне от някъде. Вашата идея за поетично четене е чудесна, но защо тя да бъде в този тесен кръг? Магията е в това хората да се обединят около една чудесна идея от всички краища на страната…но на всяка идея и е нужно време за да узрее /дано не прекалено дълго/…Само преди 3 години седнах на компютър за първи път, желанието ми да публикувам стиховете си някъде, та било то и само в един интернет, бе толкова огромно, че не се усетих, как чрез опознаването на десетки автори и текстовете им и не само издадохме на бързо няколко съавторски стихосбирки, изкарах курса за компютърна грамотност, опознах фотошопа, за да изработвам кориците на книгите, направих десетки електронни стихосбирки, отворихме вратите на два литературни сайта но и поставяйки основите на Съюза на писателите от интернет…и ето този съюз тази събота прави третата си конгресна среща, но тези срещи не са само за членовете му, а и за всички онези автори, които искат да се запознаят с работата му или да станат негови членове. Така че…нека всяка добра идея, бъде осъществена.
    На Кремена честитя книгата, която да и донесе самочувствието на автор и достоен човек!

  36. Zdrasti Lycki,
    blagodaria ti za pojelanieto otpraveno kam men 🙂
    mnogo mi stana priatno kato prochetoh za tvoiata iniciativnost i jelanie za pravene na neshta, koito po-skoro radvat dushata, otkolkoto joba :P:P
    i kato zagovorihme za saiuza na pisatelite ot internet i sabotnata sbirka, tova mi prozvucha dosta interesno i iskam da popitam bih li mogla da prisastvam kato chovek, koito podkrepia podobni iniciativi i ima strahotno jelanie da se zapoznae i s drugi “samishlenici” :)ako ne e problem tova, razbira se 🙂

  37. Заповядай на срещата Кремена, както ти, така и всеки който желае, стига да имаш тази възможност, понеже срещата ще се състои в Смолян. Бих ти оставила линк за да прочетеш подробности, но не искам да спамя сайта.Ако искаш пиши ми на мейла който съм оставила по-горе.

  38. Lycki, идеята ни не беше точно “поетично четене”. По-скоро идеята е, авторите (които така или иначе се виждаме от време на време) да обявяваме предварително къде ще бъдем и да си носим книги, за да може всеки, който иска да се запознае с някой от нас или поне да ни види на живо, да знае къде да ни намери, без да се притеснява, че ще се натрапи по някакъв начин.

    Та, идеята не е угаснала, просто остана за това лято, защото по една или друга причина, не се осъществи миналата година. Повечето от авторите, които аз познавам и имам предвид за тази среща, се занимават и с много други неща, писането им е по-скоро хоби и се налага да се съобразяваме с натоварените си графици 🙂

    Кремена,
    отново те моля – Пиши на кирилица. Следващият коментар на шльокавица ще бъде изтрит. Не мога да повярвам, че човек написал книга за “PR. Реторика. Медии.” е изписал името на блога си и поздрава към читателите си на шльокавица!

  39. Съжалявам за кирилицата,
    но по принцип нямам никакви комплекси на тема езици и изиписване и в общи линии ми е все едно 🙂 важното е да успяваме да се разбираме по някакъв начин, все пак 🙂

  40. Кремена, не става дума за комплекси.
    Става дума за използване на български букви в български блог и то по изрична повторена два пъти молба на стопанина 😉

  41. LeeAnn… В България всички които пишат се занимават основно с други дейности, затова и не се гледа сериозно на това. Ако на някого му провърви – добре, ако не…махаш с ръка и от време се потапяш в словоизлияния… Разкажи ми нещо за тази Комуната!Колко членове има… с какво се занимават!
    Кремена, слагам ти линк за преводач от латиница на кирилица…

  42. Lycki,
    хехе, “Комуната” ми звучи като описание на наркоманско селище. Не си спомням да съм споменавала нещо такова 😉

  43. LeeAnn…сега ме накара да се изчервя ат неудобство…Извинявай за недоглеждането! Въпросът ми остава същият!

  44. Lycki,
    директният ти подход искрено ме весели 🙂

    Ако си се разходила из блога, вероятно вече си разбрала, че съм последният човек, който ще ти разкаже с кого се вижда в свободното си време, той как се казва и с какво се занимава 😉
    Ако пък не си разхождала достатъчно – разходи се – някои отговори чакат да бъдат намерени 😉

    Обещавам, че ако решим да осъществим идеята за срещите, ще си сред първите, които ще разберат 🙂

  45. Явно директния ми подход е разбран неправилно. Не те попитах с кого се срещаш в свободното си време, нито как го прекарваш и т.н. Останах с впечатлението че вашата група се занимава с някаква организационна дейност и искаш хората да научат за вас: “…и ще си говорим и ще носим книгите си, така че всеки, който има интерес да се запознае с нас и да си купи книга, да може да ни открие лесно.”
    Ако съм сбъркала – пак извинявай..!
    Все едно някой да ме попита с какво се занимава Съюза на Писателите от Интернет и аз в качеството ми на член на управителния съвет да му отговоря: Теб какво те интересува?

  46. хехе, не го приемай чак толкова лично. По-скоро чети по-внимателно 😉 Не съм те разбрала погрешно и не си сбъркала, просто ти се радвам на ентусиазма. Той обаче ти пречи да обръщаш внимание на думичките 😉

    Писмената комуникация е една от най-трудните възможни, затова е важно какво точно пише. Впечатлението за написаното е различно за всеки четящ и определено настроението на пишещия и четящия се отразяват на предаването и възприемането на написания текст.
    Не съм писала, че сме организирана група, нито че се занимаваме с “организационна дейност”, а че се виждаме от време на време – не случайно споменах, че се занимаваме с други неща и че се съобразяваме с натоварените си графици.

    Ако бяхме организация, в блога със сигурност щеше да има публична информация.

    Не съм приела въпросите ти нито като грешка, нито като обида, нито по какъвто и да било негативен начин. Просто се учудих, че е възможно да съм била чак толкова неясна 🙂

    Та, ти можеш да си продължаваш да питаш, а аз си запазвам правото да отговарям, само когато и на което преценя 😉

  47. Странно!На мен ми се струваше че ти го приемаш прекалено на вътре, а при теб изглежда обратното.Наистина, писмената комуникация е деликатно нещо, но в крайна сметка тук научих нещо интересно за себе си…
    LeeAnn…Благодаря ти за събеседването!Беше ми приятно!

  48. 🙂 Именно, точно в това е предизвикателството – в повечето случаи изглежда обратното 😉

    Винаги си добре дошла 🙂

  49. Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Как се издава книга в България

  50. Йоанна Маринова

    Здрасти…
    Много случайно попаднах на блога ти и съвсем на място се спрях на тази статия.
    Всъщност тя ми е много полезна, но бих искала да осъществя контакт с теб, защото нещата при мен са малко сложни. Не знам дали точно искам помощ или съвет, но каквото и да е, би ми било полезно.
    Накратко аз съм на 16 и от скоро имам “книга”, поезия, заглавието е “Аз и насекомото в главата ми”, общо взето болни приумици на дете с не толкова ъм.. традиционна психика.
    Ходих на литературен кръжок и ръководителката ми изведнъж реши, че трябва да издам това нещо. И макар да не бях много убедена, че това трябва да се случи, тя задвижи нещата и сега имам около 100 книги, които стоят под леглото ми.
    Искам да се отърва от тях. Между другото съм от Русе. Идея си нямам при кого да отида за това разпространение, защото представяш ли си как биха реагирали на някаква малка пикла, която мъкне своите едва ли не излишни книги със себе си, опитвайки се да ги пробута. В България хората някак не се кефят на децата, амбицирани да правят изкуство.
    Аз не търся някаква печалба, просто наистина вярвам, че има хора, които биха искали да се сближат с Насекомото…
    Извинявам се за многословието, уж трябваше да бъда кратка, ама…
    И се надявам да пишеш:)

Comments are closed