Татко

Преди 3 месеца татко си отиде.Беше най-топлият ден на ноември.Излезе на пазар, седна на една пейка и си отдъхна завинаги.В следващия най-хубав ден от ноември го погребах.Погребенията са за живите, казват, да се сбогуваш, да осъзнаеш и възприемеш… не става така.Искам всички да знаят, но не мога да кажа на всекиго.Душата ми е пълна с топлина и хубави спомени, но в нея зее окромна празнина.В добро настроение съм, но съм ужасно тъжна.Силна съм, но съм безсилна.Сънувам, но не спя.Не искам да плача, но не спирам.Знам, сълзите няма да върнат татко, но може да върнат мен.Почивай в мир, татко.

Continue reading

LeeNeeAnn на 15 години!

На шега или наистина, нашият блог-крепост-галерия днес става на 15 години! През този нескромен период преживяхме заедно какво ли не – приживяхме криза на блог-смисъла, щастливи „случайности“, откривахме десетки пъти колко е малък светът и колко безкрайно е всичко в него, местихме „къщата“, сменихме „дрешките“, но едно нещо остана постоянно – вие, приятелите, с които този блог ни срещна и които останахте завинаги ❤️ Без Гери, „Пухкава приказка“ нямаше да има илюстрации, а без Ели и Ицо (a.k.a. Itilien и Ричи), дори и с илюстрации нямаше да има “Пухкава приказка”… Без Вили, светът би бил неаристократичен и скучен… Без Мариана, NeeAnn нямаше да има психо-профил… Упс, той е сега си няма… Мариана! Без Иво, глупостите щяха да са плоски, а не на търкалета 😊 Без…

Continue reading

Газ до дупка

Тези дни се запознах с още един вид облаци. Наричат се кумулус дрифтикуларис и също като всички други видове облаци се формират на земната повърхност от допира с топлина и тръгват нагоре. Разликата при тези е, че не се формират от топлината на слънцето, а от жегата от гумите и педала на газта. Формирането на тези облаци е неизменно съпътствано от миризма на “запалени” от търкането по асфалта гуми – нещо, което мирише само на себе си и не може да се обърка. Ревът на двигателя, миризмата на изгорели гуми, дивите въртележки по пистата, летенето с вратите напред, качват адреналина толкова, че в първия момент може да го сбъркаш с най-обикновен страх. Секунди след това, обаче, няма и следа от намека за страх, а остава…

Continue reading

Да докоснеш Великан

Аз съм щастлив човек и имам късмета животът да ме среща с феноменални хора. Отдавна искам да ви разкажа за един от тях, но всеки път, когато се опитам да започна, буца застава в гърлото ми и ме души… в същото време знам, че той би казал „Давай, направи го“. Невероятно е как е възможно да чувстваш липсата на човек, когото почти не си познавал, човек, до когото си имал възможност едва да се докоснеш. Дори не искам да си представя дупката в душите на близките му хора… За такива човеци се разказва трудно… Познавах такъв човек и не спирам да му се възхищавам и да си спомням за него. Липсва ми начинът, по който ме караше да се чувствам – извисена, значима… За пръв…

Continue reading

Време за обичане

Аз не съм затворник, аз съм си У ДОМА! Аз не съм сама – със семейството си съм! Тези, които не са в моя дом, са в своя, със своето семейство и са добре. Само едно човече липсва, но то изпълнява дълга си и също е добре. Това е всичко, от което една майка има нужда. На теб какво повече ти трябва? Да, карантината ще ни промени, но САМО ако продължи достатъчно дълго, за да даде възможност на смирението, преоценката и осъзнаването да надвият над агресията, мрънкането, вечното отричане на всичко и на всички, самосъжалението и ниската самооценка и да отворят път на любовта, съпричастието и човечността. Сега е време за празнуване!

Continue reading

Прошката не променя миналото…

Прошката не променя миналото, но много съществено променя бъдещето. Дава му шанс… Обидата е едно от най-интересните и разрушителни чувства, които хората избират да изпитват. Обидата е реакция към заобикалящия ни свят, но за разлика от положителните радост, обожание, възхищение и т.н., тя ни дава възможност да научим повече за себе си. Оскърблението, което изпитваме, се корени в нашата самооценка и представата ни за самите нас и в нереалистичните очаквания към околните. Когато чуем нещо красиво и великолепно за себе си, то ни радва, дори да не отговаря на самооценката ни (но пък някак отговаря на очакванията ни 😉 ). С обидата е точно обратно – обиждаме се, когато страничната оценка съвпада със самооценката ни (но пък не съвпада с очакванията ни 😉 ). Примерът…

Continue reading

Ден на мечтателите (`19)

Всички велики неща са се случили благодарение на някоя сбъдната мечта. Колкото по-дръзка е била тази мечта, до толкова по-велики дела е извела мечтателя си. Без дързост в мечтите, Космосът щеше да си остане химера. Мечтите ни ни правят по-добри хора и професионалисти и са нашите най-добри приятели. Те са тук, дори когато на надеждата ѝ писне от нас и е готова да си тръгне, навъртат се наоколо денонощно и винаги са готови да ни вадят от лошото настроение. Те са огънчето, което огрява пътя ни и ни топли отвътре. Ако не бяха мечтите ни и способността им да ни превземат, животът ни щеше да прилича на една безкрайна мрачна и студена зима, лишена от вълнения и емоции! Способността ни да мечтаем е свързана със…

Continue reading

Нашата крепост

Не отдавна Надинка сравни блога си с музей – тихо, кротко местенце, дори да мине някой, той не вдига шум, не коментира много много, почти не се обажда, остава за известно време и кротичко си тръгва. Хареса ми това сравнение, макар да предпочитам да се сравня с галерия, а не с музей, защото все пак, от време на време, излагаме по някое произведение на изкуството на вниманието на уважаемия посетител. И така вече пълни 13 години. Днес започваме 14тата обиколка. Преди тишината ме тревожеше и не ми харесваше това, че „социалните“ мрежи отклониха шумотевицата на тълпата от блоговете. Малко по-късно осъзнах, че повече ми допада блогът ни да е галерия, или дори музей, но в него посетителите да откриват четива, които не са изгубили стойността…

Continue reading

Будителите

Днес е денят на народните будители – празник, лишен от смисъл за нашите деца. За огромна част от възрастните – също. За съжаление. И не, не обвинявам хелоуин за това, въпреки че би било лесно и удобно да подхвана песента на тези, дето обясняват, че хелоуин подменя ценностите ни. Подменя ги, защото ние го позволяваме. Факт е, че на първи ноември честваме делото и саможертвата на отдавна мъртви хора, чиито имена и дела смътно си спомняме след като завършим училище. Факт е, при цялото ми уважение, че това се случва и с нашите деца заради нас, но не защото не искаме да ги помним и споменаваме, а защото те не са адекватен модел за учене и подражание в съвременни житейски ситуации. За мен е важно…

Continue reading

В небето с Нико

Дата: 01-09-2018 г. (или по-скоро, второ издание на 13.08.2018 г.) Място: Летище Лесново и наоколо Повод: Летене с Нико – подарък за рождения ми ден от колегите от Телелинк!!! Самолет: Cessna 172 Максимална височина на полета: 5000 feet Пилот: Нико Калайджиев Ко-пилот: АЗ! Отново се убедих колко малко му трябва на човек, за да е щастлив – 1 час в небето, 2-3 wingover-а, няколко резки завоя, едно пикиране с военна маневра за нападение, едно прелитане над полосата без кацане… през останалото време пилотирах аз 🙂 Нико Калайджиев, освен че е педантичен, спокоен, харизматичен военен пилот, се оказа и много смел, защото ми връчи управлението на самолета и само ми казваше накъде да гледам 😉 – къде ни е офиса, в кой хълм да се „целя”,…

Continue reading

Крушката

„Крушата не пада по-далеч от дървото“. Аз обаче, днес с удоволствие ще „счупя“ негативния смисъл на този израз и ще ви кажа, че съм щастлива и горда от това, че Крушката не падна далеч от Дървото 🙂 Сигурна съм, че сте чували този израз и съм почти сигурна, че също като мен не го харесвате. Ами, то няма нищо за харесване. Народът ни е доказано талантлив в това да придава негативен смисъл и звучене на почти всеки израз и всяка поговорка… Мойта Крушка от няколко дни си има блог със звучното име ThatBlonde и е въодушевена и ентусиазирана 🙂 Аз ѝ пожелавам вдъхновение, а вие – марш да четете и да се учите да се гримирате 🙂

Continue reading

Забравена от Небето

Днес е Християнски празник – време за семейни срещи, време за тишина, за пречистване… Великден е! По-набожните сред нас отидоха да потърсят пречистване за душите си в храмовете, надявайки се, че Той е там и ги чака… Той не беше там… Никога не е бил, но не всяка душа има сензорчетата да го усети… Срещнах Го три-четири дни преди Великден в очите на една жена, която чрез таланта си пресъздаваше българската душа – разказваше я, изстрадваше я, омесваше я, вплиташе я, втакаваше я – за да не бъде никой забравен! И въпреки, че много от нас често се чувстваме забравени от Небето – не сме. И докато има актьори като Боряна Стамболиева, чиито талант идва направо от Там, никой никога няма да бъде забравен и…

Continue reading

Живак: Тъгата на живота през сълзите от смях

„Светът е оцелял, защото се е смял”. Чували сте този израз десетки пъти, аз също, но едва пред ден-два, гледайки „Живак” си дадох сметка, че смехът е нещото, което заздравява нишката, която ни държи свързани с този свят, защото ако не е смехът, па макар и през сълзи, тъгата ще ни превземе, ще ни потопи, ще ни откъсне и унищожи… Смях се с глас като дете –  до разхълцване, до лудост, до сълзи, до гняв, до загуба на дъх… Димитър Живков е гениален актьор от чиито очи, освен дълбоко синьо море, те гледа и един мъдрец, който с всяко превъплъщение и всеки поглед ти казва: „Всъщност не е смешно, но поне е по-лесно!”. Не пропускайте нито един шанс да се посмеете днес, защото не знаете…

Continue reading

Ден на осъзнатата безценност

Днес, според православния календар, е Ден на Християнското семейство. Аз обичам, според типа на отиващата си година, да си кръщавам този ден с различни имена – ден на семейството и приятелите, празник на баланса и съзиданието, на силата, на подкрепата… Тази година беше трудна във всякакви възможни смисли, което прави днешния ден подходящ за равносметка… Човешките същества са привлечени от правенето на сравнения и равносметки и често забравят, че е важно не къде си бил и какво си си купил, а какво си преживял, какво си споделил, как си се чувствал и… харесваш ли това, което виждаш, когато се огледаш… в себе си 😉 Именно това е и хубавата страна на трудната година – тя прави забелязването и осъзнаването на безценните моменти много по-лесно и…

Continue reading

Облачето завърши втори клас

Някак съвсем естествено се случва, когато си бил в детска градина и после си тръгнал на училище, след това да завършиш и втори клас. Тази година, на 31 май Облачето завърши втори клас, заедно с децата от Частно основно училище „Образователни технологии”. Поканата за гостуването дойде от г-жа Кръстева – класна на ІІБ, а към събитието се присъединиха и децата от ІІв клас. Приех поканата с нескрито удоволствие. Нещо повече – считам подобна покана за огромна чест и проява на дълбоко доверие, защото всеки, който общува с деца знае, че те са като бял лист хартия и всичко, до което се докоснат, оставя трайна следа върху тях. Общуването с деца, особено от позицията на техен специален гост, е и огромна отговорност, защото всичко което кажеш и…

Continue reading

Носталгия по никое време

Когато настане май-юни и носталгия завладява света… Носталгията по майско-юнско време е свързана с отдавна отлетелите ни ученически години и обикновено води до сбирки със съученици. А в тях вече се крие нещо тайнствено, мистериозно и дори съзаклятническо! И колкото повече време е минало от последния учебен звънец и колкото по-отдавна си се срещал с тези хора, толкова по-весело и интересно звучат разказите им. Разказите обикновено се въртят около влюбености, пакости и изобретателно беладжийство, от които ти установяваш, че си бил мнооого добро дете 🙂 Срещите са наистина емоционални – къде иначе ще видиш 46-годишен мъж, смутен от факта, че е участвал в бой със сандвичи и е омазал до ушите стоящия срещу него друг 46-годишен мъж, който разказва случката с нескрито забавление и нито грам…

Continue reading

За Буквите…

Спомняте ли си, че преди време имаше една инициатива, наречена “Да изчистим България за един ден”? Инициативата се повтори известен брой пъти и после отшумя, а България си е все същата. Защо ли? Защото, както писах и тогава, смислената инициатива би била “Да не цапаме България”, но това изисква промяна в мисленето, в нагласите, в отношението, в начина на живот, във възпитанието. Изисква съзнателни усилия! Евтиният популизъм е по-лесен и, съвсем очаквано, с доказано краткотраен ефект. Същото се случва и с “24 май – празник на българската писменост и култура”. В последните години за думата “култура” сякаш никой не се сеща, а вместо това, когато наближи денят, започват полемики, пълни с правописни и стилистични грешки,  на тема “Кой е по-грешен и по-виновен за неграмотността на…

Continue reading

Късчета щастие… (2)

Обичам да бягам внезапно встрани и да потъвам в моя таен свят, пълен с късчета щастие, разпилени като диаманти по поляна с бели маргаритки… …скъпоценности щастие от вчера, носещи смисъла на цветното утре… …спомени за вечно цъфнал люляк, аромат на бели акации, турско кафе и шипкова каша… …порутена църквичка, чиито стени се крепят единствено на божие благоволение и проклетията на вековен бръшлян… …метална камбанария от сребриста искряща ламарина, недокосната от бури и гръмотевици, нахално крещяща срещу целия свят, че единственото непреходно, движещо света напред, е искрената вяра… …и поляна бели маргаритки…  

Continue reading