Танцът на пеперудата

В теорията на хаоса има нещо, наречено „Ефект на пеперудата“ – „това е  чувствителната зависимост от началните условия, където една малка промяна на параметър в нелинейна система може да доведе до големи разлики в по-късните състояния. Името на ефекта произлиза от метафоричен пример как размахването на крилата на мъничка пеперуда може да доведе до драстични промени в развитието и траекторията на далечно торнадо“. Или с други думи: И най-малкото добро постига чудеса, и най-малката искрица може да запали пожар, ако попадне на правилното място … Такова малко торнадо се завихря всеки път когато хора с големи сърца, с трепкащи в тях пеперуди, запеят, затанцуват или просто заговорят за фолклор и българщина. Преди броени минути завърши третият празничен уебинар за родолюбие, организиран от клуб “Чанове” и приятели,…

Continue reading

ЧАНОВЕ България на 15 години!

Днес, 11.04.2020 г., Клуб по български народни танци „Чанове“ става на 15 години! Аз прекрачих прага на клуба преди 13 години и тогава не знаех какво ме очаква. Не знаех, че в комплект със стъпките на хорцата, върви и цяло допълнително семейство, с пълния комплект емоции, които едно огромно семейство може да ти донесе. За много от нас, особено за тези, които танцуваме от повечко годинки, „Чанове“ е повече от семейство, „Чанове“ е вселена – обичаме се, липсваме си, търсим се, намираме се, подкрепяме се, обогатяваме се взаимно, правим планове, пътуваме заедно, празнуваме заедно, тъгуваме и се радваме заедно, летим из облаците и се държим един друг здраво на земята.   В тази Чановска вселена има от всичко – има истински танцьори, има и аматьори,…

Continue reading

Всичко е Любов

Напоследък е популярна една притча за борбата, която всеки от нас води в себе си, която притча разказва, че всеки има скрити в душата си два вълка, които непрестанно и безмилостно воюват помежду си. Единият е лош, той олицетворява злобата, агресията, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, фалшът… Другият е добър – той е радостта, омиротвореността, любовта, надеждата, добротата, съпричастието, взаимността, щедростта, искреността, човечността, състраданието и вярата. Древните мъдреци казват, че надделява по-силният вълк – този, когото храним. Живеем във време, в което повече от всякога имаме нужда от храна за добрия вълк. Имаме нужда от любов, от положителни емоции, от заразяваща енергия, от добър пример. Повече от всякога имаме нужда да правим любимите си неща, макар и от дома, имаме нужда да се виждаме…

Continue reading

Първо любе

Вече трети ден след спектакъла „Първо любе“ всеки път, в който си затворя очите, виждам великолепието на цветовете, виждам любовта и хармонията и продължавам да бъда опиянена от лекотата, с която емоцията изпълваше цялото пространство в и около зала 1 на НДК. Трябва да си призная, че от години не съм се чувствала толкова удовлетворена, въодушевена и обнадеждена от фолклорен спектакъл. Напоследък, ако не броим душевната турболенция, която предизвика в мен посланието на „Осмото чудо“ на ансамбъл „Българе“, нито едно фолклорно представление, не е успявало да ме развълнува така. Обичам фолклорни концерти – обичам да гледам танцьорите в краката, за да си открадна някоя стъпка, обичам да ги гледам и в лицата, за да съм сигурна, че преживяват това, което танцуват. Това, освен верен зрител,…

Continue reading

Белите лястовички

Имаше времена когато всяко Чановско събиране можеше лесно да се разкаже с думи – споменеш две-три хорца, едно-две лафчета и – разказът готов. Тези времена отминаха отдавна… След тях дойдоха времена когато всеки Чановски празник можеше да се разкаже в снимки – хората обичат картинки – малко шаренко тук, някоя друга весела муцунка там, и – разказът готов. Тези времена също отминаха. Наскоро. Онзи ден, на 01.10.2017 г., когато Чанове Бургас празнуваха своя осми рожден ден. Отминаха, защото нито думи, нито снимки, могат да разкажат какво се случи там. Привидно там се бяха събрали обикновени танцуващи хора, дошли да хапнат, пийнат, тропнат някое и друго хорце… Истината обаче е, че там си бяха дали среща Добрината и Надеждата и всички хора бяха бели… много бели,…

Continue reading

Пиянството на един народ

И в няколко дена, тайно и полека,народът порасте на няколко века… Наистина, заедно с напредването на пролетта и семинарското кипение, подобно на тайно революционно движение, напредваше гигантски. Цяла България приличаше тая пролет на един вулкан, който издаваше глух тътен, предвестник на избухването. Рояк хореографи кръстосваха планини и полета и организираха семинара. Те намираха навсякъде добър прием; обятия разтворени, за да ги прегърнат, сърца открити – да ги чуят – един народ, жаден и нетърпелив да поглъща още и още чист български дух, под формата на музика, хорà, игри и теоретични лекции… Преди десетина години Господинови, като били загатнали за семинар, едва ли били очаквали да дойдат години, когато народът само ще чака да чуе датите за идния при все че тазгодишният не е свършил още……

Continue reading

Състояние на полет

Ако на душата ви й се лети, но тялото ви се страхува от високо, не се притеснявайте, има начин… Намирате проф. Н. Цветков и доц. Г. Гаров, пускате им народна музика и за секунди ще се окажете високо високо висоооко над Пирин… А някога чудили ли сте се защо хорàта, които ви отделят от земята, траят по три минути? Аз разбрах в мига, в който видях проф. Цветков да танцува – защото след третата минута душата ви никога повече няма да намери обратния път към тялото си. Приятен полет!   

Continue reading

ИМА Такива Хора

Има хора, за които казват, че са шантави и вманиачени, само за да не кажат, че са луди. Но те са си чисто луди!  Защо иначе биха танцували български народни хора под дъжда? Има хора, за които също така казват, че са секта, в която не можеш да припариш, само защото не искат да си признаят, че изпитват завист към това своеобразно семейство. Има хора, обединени от обща любов, които навсякъде са заедно и никога нищо не им липсва, защото винаги някой се е сетил да вземе и за останалите… Има хора, които не ги е страх да си изцапат ръцете… …нито пък се интересуват от това с какво си облечен, нито на какво миришеш ;), стига да излъчваш щастие… Има хора, които прекарват толкова…

Continue reading

…разпилени диаманти…

Понякога си толкова тъжен, че ти се доплаква… А понякога си толкова тъжен, че единственото, което можеш да направиш, е да заплачеш с цяло гърло… Но понякога си тооооолкова тъжен, че дори не можеш да заплачеш, разделяйки се с нещо любимо… Снощи се разделихме с любимата си Хоротека. Смяхме се, забавлявахме се, танцувахме, прегръщахме се и сякаш внимавахме да не използваме словосъчетанието „като за последно”, макар че то бе заседнало в гърлата на всички ни… Неусетно, без дори да го съзнаваме, превърнахме свършващата приказка в легенда!     Легенда, която тепърва ще се предава от уста на уста, ще се разкрасява със спомени и емоции и колкото повече време минава, толкова по-цветна и по-колоритна ще става. А това им е хубавото на легендите – неподвластни са…

Continue reading

Стъпките на душата

Човек възприема с всичките си сетива едновременно. Без дори да осъзнава, колкото по-широко разтваря сетивата си за нещата, които го радват и вълнуват, толкова повече положителна емоция и щастие е в състояние да побере в душата си и да отнесе със себе си. Душата, както знаете, е разтегателна и колкото повече радост, щастие и вълнение приема, толкова повече място има за още и толкова по-лека и по-летлива става… А колкото повече вълнение и вдъхновение носи човек със себе си, толкова по-малко са му необходими рационалности като памет и координация, особено що се отнася до танц… Душата има собствена памет, собствена координация и следва свои собствени стъпки… Когато засвири музика, танцът въвежда душата в полет, физическото спира да съществува и душата няма нужда да знае или…

Continue reading

17 мига от пролетта…

…уловени и преживени в Пловдив… #1 Покана за рожден ден… Чанове Пловдив на 6 години… Дори Луната е нетърпелива да види кои са тези, дето ги пишат по вестниците, още преди да са пристигнали в града… #2 Събота 08.04., сутринта, на точното място, в точното време… #3 Разходка… и то каква… С гайда, която те отнася далеч, високо, там, където душата ти се отделя и полита, и тъпан, който държи здрава тънката нишка, по която душата ти намира пътя обратно… И така, по Главната, та чак до площада… #4/5 …глъч, смях, настроение, щуращи се уж хаотично жълтурковци… …подреждане, последни приготовления и разяснения, последно преброяване на тактове, наместване на колани, нагласяване на цветя в косите… …любопитни погледи на случайни и не толкова случайни минувачи, които при вида…

Continue reading

Честит 7-ми рожден ден, Чанове Стара Загора и Чирпан!

Има толкова много начини да кажеш „Честит Рожден ден”! Можеш да подготвиш подарък, да напишеш стих, да изпееш песен… Има толкова много начини да кажеш „Благодаря”! Можеш да подариш цвете, да направиш изненада, да бъдеш там и да споделяш смях и танц… Но когато намираш вдъхновение, насърчение и посока, когато си добре дошъл и нямаш нужда от покана, когато душата ти намира болест и лекарство едновременно, това единствено казва „Обичам те!”. А след „Обичам”, всички думи са излишни! Единствено са позволени една-две снимки за разкош 🙂 Честит празник, Танче и Киро, благодарим ви и ви изпращаме Обич!

Continue reading

Нещото…

… което не може да се обясни с думи. Това е Нещото, което носиш винаги със себе си и което е готово да хукне навън на мига, в който сърцето ти чуе народна музика. То те държи буден и танцуващ цяла нощ, то е неизчерпаем източник на енергия за теб и околните. Това е Нещото, което те свързва с десетките ти приятели, чиито души пулсират в твоя ритъм и което кара стотиците непосветени да искат да се приближат и да Бъдат! Това е Нещото, което грее от очите ти и прави усмивката ти сияеща, заразяваща и разпръскваща щастие и привлича възхитените погледи на случайните минувачи. То не се разказва с думи, то се усеща и се преживява. Това е Нещото, което колкото повече раздаваш, толкова…

Continue reading

Десети юбилеен национален семинар по български народни танци и хорà Чанове` 2016

Семинар. Поредният.  Ден първи.  Скука. Не се виждат никакви хора и автомобили. На рецепция ни уведомяват, че в хотела вече са се настанили някакви мрачни и намръщени субекти, представящи се за хореографи. В хотела е толкова тихо, че се чуват мислите на камериерката, която почиства съседната стая. Събрахме се за първа репетиция, направихме две-три чупки в кръста и се прибрахме по стаите. Вечерята от 19:00 мина при пълно мълчание – хората седнаха кротко, изядоха си компота, изпиха си водата и си легнаха в 22:00 ч. До края беше все така – тихи, скучни, неусмихващи се мрачни хора, които едва дочакаха да си тръгнат, за да не се върнат никога повече… И тъй, против уроки, мога да си бая още дълго, но мисля, че схванахте идеята….

Continue reading

Фолклорни дни с „Фиданките” ` 2016

Ако можеше да бъде разказано, нямаше да бъде написано! Прочетох това изречение преди много време, но го разбрах едва преди година, когато за първи път срещнах „Фиданките”. Оттогава досега, понятия като „приятелство”, „емоция”, „грижа” разширяват смисъла си и добиват нови стойности… Оттогава досега не спирам да научавам нови неща – за света, за живота, за себе си… Първото нещо, което научих, бе правилото „Каквото стане във Видин, си остава във Видин!”, но заедно с него разбрах, че каквото почувстваш във Видин – то задължително си тръгва с теб и продължава да запълва съкровени кътчета в душата ти още поне цяла година напред – до времето за следващата среща… А всяка следваща среща носи в себе си всички цветове от спектъра: Има кристално синьо, бликащо от щастливи…

Continue reading

Първи Национален Чановски Събор по повод 11-я рожден ден на клуба

Едва ли има дума, която да е по-близо до истината, когато говорим за чановски сбирки, от думата „събор”. Първи национален чановски събор се проведе в чест на 11-я рожден ден на клуб Чанове и според мен, дните на традиционното празнуване в зала с торта и свещички са преброени… Честването на второто десетилетие на клуба ще е по-скоро съборенско 😉 Чувала съм възрастните хора да казват, че „каквото стане на збора, си остава на збора”, затова и аз започвам разказа си с уговорката, че тези, които не дойдоха, никога няма да научат истината докрай. Въпреки, че времето си бе поставило за цел да подложи на изпитание страстите и ината чановски, разпространявайки прогнози за дъжд и вятър, се оказа, че нито дъждът, нито вятърът могат да спрат Чанове…

Continue reading

За народните танци – с усмивка: Умората

За никого, който е дори минимално физически активен, не е тайна, че умората (за да не кажа „болката”) е част от удоволствието. Даже, идва момент, в който измерваш удоволствието чрез умората. Вероятно не веднъж на въпроса: „Как беше репетицията/тренировката/…?”, сте отговаряли нещо от рода на: „Супер беше, каталясах” или „Много яко, всичко ме боли” 🙂 С напредването на уменията, обаче, растат знанията и възможностите, а с тях умората се развива, трансформира и ескалира – вече много по-бавно и с много по-сложни хорà стигаш до каталясване, но пък и каталясването придобива съвсем други измерения. И така, за степените и висотите на умората ми беше думата 🙂 В началото, когато започнете да танцувате, най-много да ви болят коленете и да хванете някоя и друга мускулна треска. Коленете…

Continue reading

ЧАНОВЕ България на 11 години!

Днес, 11.04.2016 г., любимият ми Клуб за български народни хорà става на 11 години! Спомням си еуфорията около петия рожден ден и приказната лудост покрай десетия 🙂 Спомням си и всичко останало, но пак нямам представа кога минаха тези години! Давам си сметка колко много неща са се случили и уж всичко си е същото, а е непрекъснато ново и променящо се! И няма как да е другояче, при условие, че Миленка и Коце са вечно търсещи, намиращи и постигащи личности! Неведнъж съм казвала, че ги считам за свои лични будители! Покрай тях, за първи път, имам възможност да наблюдавам отблизо толкова последователни, методични и вдъхновени хора, които години наред продължават да се развиват, да си поставят нови цели, да ги постигат и да продължават с такъв…

Continue reading

Чанове с добри сърца

Винаги съм знаела, че мястото, на което се събират усмихнати и щастливи хора, сияе необикновено. Сякаш всички звезди греят точно в тази посока и всички комети минават от там, за да надникнат и да видят какво става. И ако сиянието, усмивките и щастието можеха да оставят физически следи в пространството, то Русе, погледнат от космоса, щеше и днес да продължава да прилича на един великански неспиращ фойерверк – като онези подли не гаснещи свещички за торта за рожден ден 🙂 И въпреки, че не мога да погледна Русе от космоса, знам, че емоцията, която съпътстваше преживяването ни там, промени по малко всеки от нас и всеки от нас остави там своята малка светла диричка. „Чанове с добри сърца“ е насловът на току-що подобаващо отпразнуваният Седми…

Continue reading

Ансамбъл „Софийска лудост“

… или на галено: „Пакостничките“… Това е името на новия ни ансамбъл за среднощно забавление и озвучаване на Северозаедна България, в частност видинските улици, формиран главно от неудържими ентусиасти с луди глави, неуморими крака и незаглушими гласове. Сега ще кажете, че за да си имаме ансамбъл, трябва да имаме и музиканти, не само танцьори, но аз веднага ще ви успокоя, че не е необходимо тези, които (въз)произвеждат музика за танцуване да са музиканти, нито дори да са музикални – достатъчно е само да имат желание да пеят 🙂 И тъй като музиката си е винаги с нас, проблеми с музика за танцуване нямаме, така че този аргумент отпада. Носии и сценично облекло също си имаме… … и само Времето има право да се произнесе чия…

Continue reading