Неопитомена страст

… или с обикновени думи казано – „Дуелът на Титаните 2″, петък, 28.03.2008 г. И миналата година се съпротивлявах в себе си срещу думите „дуел” и „титан”, и тази отново не мога да ги приема. Не за друго, а защото са слаби и с ограничен смисъл. За разлика от миналата година, тази отидох с големи очаквания – очаквах отново цялото съвършенство на природата да се лее над залата и да се редуват сила с нежност. Но не! Тази година нежността надничаше зад завесата и едва-едва се прокрадваше с плахи стъпки по сцената и сред публиката, сякаш страхувайки се да не бъде смазана от необузданата дива страст, която вилнееше наоколо. Казват, че огънят бил даден на хората от боговете, но никой не казва, на тях кой…

Continue reading

„Бетовен 21”

„Бетовен 21″ в Народния театър на пръв поглед притежаваше всички предпоставки за приятно прекарване на съботната вечер – драматургия на  Константин Илиев, режисура – Младен Киселов, и съзвездие от актьори, в т.ч. Валентин Ганев и Мария Каварджикова – всъщност и само те двамата стигат, за да напълнят салона. Нещо, обаче липсваше, за да бъде преживяването незабравимо. Липсваха ми силни и въздействащи диалози и още динамика. В театърът всяка дума, всяко движение трябва да имат стойност и да няма «празни» изречения и нищо незначещи движения. Само така за час – час и половина можеш да разкажеш историята на един човек. Ако целиш разказ на цяло течение в настоящето – тогава ти трябват още по-силни диалози и още много динамика. Тук динамика почти липсваше, типажите – някои…

Continue reading

В лунната стая

Дикси предложи да влезем заедно „В лунната стая” и го направихме без колебание. Останахме с удоволствие. Излязохме с усмивка. Тя е разказала в блога си подробно и професионално за пиесата. Няма да я повтарям, но понеже линковете нещо не работят, ще копирам тук думите й /със съкращения/:  Затова днес ще ви разкажа само за „В лунната стая” и Валери Петров. Как да не го обичаш този дребничък остарял магьосник, когато той може с едно четиристишие да напълни очите ти със сълзи; да бъде верен точно толкова тук и сега, колкото е бил и преди 20, 30 години, че и отгоре… Да знае толкова много за татковците в Африка, които не пишат писма, за майките, които работят до късно вечерта и за дечицата, които не искат да свирят…

Continue reading

Празник на хорото

София, 2 ноември 2007 г., централен Военен клуб, 19.00 ч. Всъщност всичко започна далеч преди 19.00 часа. Започна рано сутринта, даже дни преди това, може би по-точно месеци или дори година… Истината е, че не започна, защото не е свършвало. На 2 ноември бе кулминацията – ден, в който хората се събраха, за да кажат „Да, българи сме”.  Конкретният повод също е интересен – група, завладени от магията на танца хора, представиха на широката публика резултата от своя труд, всеотдайност и любов, записан в кръгче и сложен в кутийка, обвита в целофан, с картинка отпред. Като казах „картинка” – ще ви издам една тайна, но най-накрая. 2 ноември 2007 г. Спокойно и уверено мога да кажа, че това е най-българския ден в тази година. Година, в…

Continue reading

„Земята от високо” накратко

Едва снощи успях да видя тази изложба. Съветът на приятели бе да я видя през нощта, на осветление, защото била по-ефектна. Използвах възможността и я видях през нощта. Много се говори за тази изложба, много се изписа, снимките вече ги има на много места… Но, аз очаквах повече. Даже бих казала, че съм разочарована. Първо, посреща те надпис „Земята отвисоко”. Пак ли пропуснах някоя езикова реформа? По мое време, когато в миналия век ходех на училище и учех четмо и писмо, „отвисоко” бяха две думи. Остарявам ли, оглупявам ли… Доколкото бях разбрала посланието на изложбата и нейната цел е да видим колко красива е земята ни, да ни подсети, че тази красота не е вечна, и ако ни е дадена даром, ние трябва да се…

Continue reading

Принцесите и Змеят

🙂  Или по-скоро „Змеят и принцесите”, защото този отворко беше решил да се жени за принцеса! Но тъй като се оказа триглав, а на триглави змейове се полагат триглави принцеси, той горкинкият си остана ерген /поне до намирането на  триглава принцеса, де 😉 /   *** Възхищавам се на хората, които правят театър за деца! Първото важно, за да направиш качествен театър за деца /било то куклен или друг/ е самата история. Тя не трябва да е страшна. Освен това трябва да е „реалистична” според малчуганските представи за реалност. Например: Дядо Коледа идва с шейна, теглена от елени, но автомобилите не могат да летят, Принцеси и змейове има, но кучетата не могат да говорят 🙂/ И не на последно място – историята трябва да съдържа…

Continue reading

Още 360 градуса

Човек се пристрастява, към нещо, което:  му харесва;  го кара да се чувства добре;  му дава всеки път нови отговори на стари въпроси;  го зарежда с енергия И аз съм пристрастена. Към 360 градуса. Действа ми тонизиращо, активизиращо, енергизиращо и т.н. –зиращо 🙂. Не знам как го правят. Обикновено като гледаш нещо за втори път, изненадите са почти изключени. А аз стоях в салона и преоткривах света. Кажете ми, как го правят?! А и „Танц със саби” на Хачатурян, изпълнен на ударни и … някакви свирки, дето приличат на детски, не е за изпускане! И на бис си го поръчах. И ако не ме беше срам, щях на още един бис да си го поръчам.  Не си бях тръгнала още и си обещах да го…

Continue reading

Октомврийска доза култура

Готови ли сте с културния списък за октомври? Аз да. Списъкът ми се състои главно от театрални постановки. „360 градуса” на Андрей Баташов, представен на сцената на „Сълза и смях” е нещо, което вече гледах, но искам пак. Вчера беше първото представление за сезона, следващото е на 16-октомври. Вчера не успях да отида, но на 16-ти съм там 🙂 От дневника на един Грег си харесах моноспектакъл на тема „народното творчество” . За  щастие, спектакълът ще гостува в Сатирата на 19.10.2007 г. „Принцесите и змеят”! Е как да устоиш на такова заглавие! Та било то и за деца! Изобщо нямам намерение да устоявам! 

Continue reading

“Справедливост за всички”

Това е името на дебютния роман на Тихомир Димитров. Началото е на разположение в блога му. Целият роман на хартия е вече на пазара. Самият автор е написал достатъчно за себе си и романа в собствения си блог, но аз няма да се въздържа и ще споделя с вас собственото си мнение. Това е книга, която трябва да се чете през отпуската. В противен случай рискувате също като мен да закъснявате за работа. Толкова леко се чете и така увлича, че не усещаш кога си се заплеснал. Това е книга, която е много подходяща за летните жеги. Толкова е реалистична, че хладните тръпки ще лазят по гърба ви до самия й край. От друга страна, това е книга, от която няма да научите нищо полезно…

Continue reading

360 градуса по скалата на Живота

Тъмнина. Пълна. Плътна. Сън. Събуждаш се и се оказва, че си се родил. Някъде. Някакси. Тук! Точно тук. Тук, на едно трудно за живеене място. Всяко място е трудно за живеене. Въртиш се в кръг. Около себе си. Бавно. Мнооого бавно. Животът ти минава покрай теб. Всяко движение го променя, всеки жест, всеки поглед, всяка тъга, усмивка, сълза… го правят нов, различен, друг…  Една крачка и си в него. В центъра му. Светът се върти около теб.  Едно движение и си вън. Светът продължава без теб. Вървиш. Напред. Назад. Бързаш. Много бързаш. Тичаш. За да забравиш, че си жив. За да забравиш да си спомниш, че си забравил да усещаш, да намираш, да откриваш, да изследваш.  Сблъсък. Спираш. Слушаш. Гледаш. Намираш. Откриваш. Чувстваш. Забравяш, че си…

Continue reading

Триумф на хармонията и съвършенството

30 март 2007 г., зала „Универсиада”, „Мега спектакъл на звездите”, „Танцово шоу” и т.н. бля-бля празни думички. При цялото ми уважение към „С фрак и лачени обувки”, този който им е измислил анонса за спектакъла, или никога не е виждал как танцуват тези хора /то къде ли и да ги види?! „С фрак и лачени обувки” ги доведоха едва сега всички на куп в България/ или са му оперирали емоциите, веднага след като се е родил! Със същия анонс може да се рекламира фолкконцерт на стадион или бенефис на Христо Стоичков. Да не говорим, че тези мега-гига-хипер експлоатирани думички по никакъв начин не подсказваха на публиката какво всъщност я очаква. Самата аз отидох с нагласата да видя по един танц от всеки „Титан”, след което…

Continue reading

Момо: Разсъждение с елементи на преразказ

Преди известно време, поради моето добре известно любопитство и нетърпение, Ийори препоръча да прочета “Момо” на Михаил Енде /по мое мнение, по-известен с “Приказка без край”/. Прочетох “Момо”, но преди да я довърша, взех, че обещах на Еличка да ви я разкажа, като я свърша. Свърших я и сега, ща не ща – ще разказвам. Честно казано, подходих към книгата с известна предубеденост, защото очаквах да намеря в нея нещо, което да ме научи да бъда по-търпелива. Е, вътре няма такова нещо. 😉 Или поне аз не го открих, а го търсих досто упорито. /Ийори!!! Какво общо има Момо с моето нетърпение?!?!/ Но, от друга страна, книгата е написана така, че ако не си търпелив по природа има опасност да те изнерви – толкова бавно…

Continue reading