Твоето компетентно дете

Винаги съм имала и продължавам да имам по-различни възгледи за общуването с децата си. Ако забелязвате дори не използвам думата „възпитание” – това е така, защото тази дума е бедна и не обяснява достатъчно добре моделът на общуване и комуникация. Вярвам, че децата ни ни превъзхождат във всяко едно отношение и комуникацията ни с тях трябва да се гради на взаимно уважение, доверие и подкрепяно самочувствие. Ние, като техни родители, трябва да се вслушваме в тях, да ги насърчаваме по положителен начин, да им позволяваме да преценяват и да взимат решения особено когато са малки, за да растат самостоятелни и пълноценни хора, разполагащи със и отговарящи за собствения си живот. Ние, като техни родители, трябва да ги обичаме безрезервно и да се научим да им…

Continue reading

“Елементът” на сър Кен Робинсън

Според сър Кен Робинсън, Елементът е мястото, където се пресича това, което обичаме да правим и това, в което сме добри. А истинската страст идва, когато сме добри в това, което обичаме да правим и правим това, в което сме добри 🙂 . Тогава спираме да „ходим на работа” и се отдаваме единствено на хобито си. Книгата ни дава множество примери за хора, открили своя Елемент – по един или друг начин. В нея се споменават имена като Джилиан Лин, Ерик Клептън, Мег Райън, Моника Селеш, Боб Дилън, Пауло Коелю, Ридли Скот и тези на още много много известни хора. В книгата си „Елементът”, сър Кен Робинсън изказва недотам положителното си мнение за училището, образователните системи, стандартизираните тестове и всичко онова, което ни лишава от творческото…

Continue reading

Кумбо

Страстта ми към цирка не е тайна, но в последните години досегът ми до цирковото изкуство е будел в мен по-скоро тъга, примесена с възхищение за ентусиазма и усилията, отколкото възхищение към таланта и уменията, примесено с нещо друго, като по детски чиста радост, например. Не, че хората не са били талантливи, в никакъв случай не казвам това. Но излъчването им, че циркът за тях е по-скоро последен избор и надежда за оцеляване, отколкото съзнателен избор от душа на начин на живот е било по-силно от ентусиазма и таланта. За жалост… Въпреки това, ходех на почти всеки цирк, който се появеше наоколо и търсех моя цирк – този, който ще ме впечатли до сълзи и онемяване. Така и не го намирах – все нещо липсваше……

Continue reading

Честване на „60 години НФА „Филип Кутев”

Тази година Национален ансамбъл „Филип Кутев” става на 60 години. Това е една завидна възраст за фолклорен и държавен ансамбъл, особено като се има предвид, че в последните 20 години много от националните ни ценности погинаха и много от хубавите български неща се разрушиха. Открито се възхищавам на г-жа Кутева за куража да продължава да ръководи подобен ансамбъл в подобна среда. Същото впрочем важи и за ръководителите на останалите ни ансамбли, за ръководителите на клубове като „Чанове” и за всички хора, които някак съумяха да запазят поне малко огънче за идните поколения. Честването на годишнината „върви” цяла година, но официалният концерт се състоя на 25 май 2011 г. в зала 1 на НДК. Едва ли мога да кажа нещо по-различно от това, което вече съм…

Continue reading

Ей, чичо!

Ако подвикна „Ей, чичо! Айде, чичо!” сигурно ще ме сметнете за откачена, или в най-добрия случай за невъзпитана. И в двата случая, обаче ще сгрешите (в първия – не чак толкова много 😉 ). Едно е сигурно обаче – ако можех да свиря с пръсти – щях. Вчера – също! Нищо, че бяхме облечени официално и бяхме седнали в зала.  Сигурна съм, че музикантите нямаше да имат нищо против. Чичовото е едно от нещата, които палят не само моята кръв. Половината зала беше пълна с Чанчета, които ръкопляскаха в такт и с всички сили се стараеха да останат по местата си. Тези, които бяха там снощи, знаят за какво говоря. За пропусналите – започвам отначало. Снощи, 26.04.2011 г. се състоя Великденски концерт на НФА „Филип…

Continue reading

Ансамбъл „Филип Кутев” на 60 години!

Името „Филип Кутев” присъства в живота ми още отпреди да знам какво означава. Първите ми спомени от ансамбъла са свързани с едни усмихнати дечица с калпаци, които изчезваха зад една странична врата в сградата на Алианса, където учех френски…  Тогава бях на 6 години и единственото, което помня е, че се промъквах след тях и гледах как репетират. Спомням си усещането – по детски тайнствено, възхитително и магично. Спомням си също, че много им завиждах и исках и аз да мога да танцувам. Не да репетирам – само да мога да танцувам 🙂 30 години по-късно сбъднах тази си мечта и народните танци вече са част от ежедневието ми, което пък от своя страна подхранва възхищението ми към професионалните танцьори – от всички ансамбли като цяло, и…

Continue reading

„Купонът” на Нешка Робева

Изкуството е нещо сложно. Описването му с думи – още по-сложно и силно субективно. Каква е мярката за това дали един спектакъл е „добър” или „лош”? Критерият за оценка обикновено е „лично възприятие” и затова е добре да поглъщаме изкуството с отворени и освободени сетива. В противен случай има опасност да останем недоволни, а изкуството – неразбрано. И този спектакъл е такъв – сложен 😉 И определено има значение с какви очи отиваш да го видиш и с какви очаквания си напълнил кошницата… Ако отидеш да го гледаш с отворени очи и празна кошница, ще има да грабиш и да пълниш и няма да ти стигне мястото. Ако отидеш с определени очаквания (каквато грешка направих аз), ще се чудиш къде да изхвърляш, за да има…

Continue reading

Човекът, който рисува коне…

Харесвам коне. Харесва ми да гледам как ходят, харесва ми да ги гледам как тичат. Конете са съвършено творение на природата. Къде другаде можем да видим толкова грация при такива размери. В конете има от всичко, което има в хората – очите им говорят също като нашите, навеждат и извръщат глава, също като нас, хората… Възприемам конете като едно от най-трудните „неща” за рисуване – в очите и телата им има чувства, движение, настроение. Винаги съм си представяла, че за да рисуваш коне, трябва да ги виждаш. Даже съм си представяла, че хората, които рисуват коне, имат имения с огромни слънчеви тераси, на които рисуват конете, които тичат пред очите ми. Винаги ми е било трудно да си представя как можеш да нарисуваш кон, без…

Continue reading

Уроци по грим и горчив шоколад

Интересно ми е какви ли асоциации плъзват из главите ви като прочетете подобно заглавие? Вероятно по никакъв начин не намирате връзка между уроците по грим и горчивия шоколад. Може би, защото във вашия живот такава връзка няма. В нечий чужд, обаче, тя съществува. И не само съществува, а на моменти е удушаващо стегната. Няма да ви мъча повече… Това е заглавие на роман: втората книга на младата дама Красимира Стоева. Трябва да призная, че бях силно любопитна каква ще бъде тази книга – дали пак ще е пълна с разкази-фантастика като първата или този път ще намеря вътре нещо различно (за никого не е тайна, че не си „падам” по фантастиката). Тази книга ме изненада приятно. Не само защото не е фантастика ;), а защото…

Continue reading

DVD Самоучител по български народни танци (втора поредица)

Има човешки качества, на които едва ли скоро ще спра да се възхищавам. Такива са постоянството, професионализмът и последователността, особено когато са съчетани в едно и са насочени към нещо градивно и положително. Няма да спра да се възхищавам и на хората, които ги притежават. И определено няма да спра да се фукам с това, че познавам хората, на които се възхищавам, че ги притежават 😉 Вероятно вече сте се досетили, че хората за които говоря са Милена и Костадин Господинови, а „нещото”, резултат от качествата им, е „DVD Самоучител по български народни танци”.   Новината е, че това е втората поредица дискове – новина, която танцуващите хора в България чакат отдавна. Вярвам, че втората поредица ще бъде по-успешна и от първата и въпреки, че дисковете излизат…

Continue reading

Класиците на българския танц (2)

Чанове ООД и Хоро БГ ЕООД представиха на 14 май 2009 г. втория спектакъл от поредицата «Класиците на българския танц», под режисурата на Андрей Баташов, като част от 14ти Салон на изкуствата. Зала 1 на НДК стана свидетел на най-добрите сценични композиции от репертоара на ТРАКИЯ (Пловдив), СЕВЕРНЯШКИ АНСАМБЪЛ (Плевен), Ансамбъл СЛИВЕН, Ансамбъл ПАЗАРДЖИК. Спектакълът е втори по ред и очакванията към него не бяха малки. Поне моите. Все пак миналогодишният спектакъл ме остави без звук и земя под краката, а след това взе специалната награда на Салона на изкуствата, което автоматично постави очакванията ми на едно съвсем различно ниво. Месеци преди спектакъла се питах дали ще има нещо, което да ме изненада… Чудех се дали е възможно… Спрях да си задавам този въпрос миг…

Continue reading

Класиците на българския танц (афиш)

Миналата година през м. Май, по време на инициативата „Салон на изкуствата” се състоя спектакълът „Класиците на българския танц”. Тогава, на „Класиците на българския танц” бе присъдена Специална годишна награда за култура и изкуство.  Близо година по-късно, спектакълът стана достъпен на DVD. Тази година, 14ти Салон на изкуствата отново ще се проведе през месец май и Класиците отново ще бъдат част от програмата. Тазгодишният спектакъл обещава да бъде не по-малко зрелищен и впечатляващ. В него ще участват ансамбъл Тракия – Пловдив и ансамбъл Танец – Скопие. Какво – къде – кога – виж афиша 🙂 НДК зала 1    |     14 май 2009 година     |      от 19.30 часа

Continue reading

Самоучител-ИМИТАЦИЯ по български народни танци

Днес на пазара излиза поредното доказателство, че в нашата мила Родина правила няма, права – като че ли също, особено авторски такива. Доказателството е поредната кражба на чужди усилия и труд, имитирани дословно. Днес излиза имитация на самоучителя по български народни танци, създаден преди година от Милена и Костадин Господинови – хореографи и собственици на клуб „Чанове” и продуцента Борислав Славов. Имитаторският диск ще се разпространява с вестниците „24 часа” и „Труд” – същите тези, които преди две години и половина решиха, че правата за разпространение на Елин Пелин, Йовков и още колоси на българската литература са само техни и незрящите деца нямат право да ги слушат, изтеглени от сайта на Виктор „Без монитор”. Следващата статия е реакцията на Милена и Коце по повод на…

Continue reading

Люде, на които не им се отваря парашутът

Това е книга – истинско предизвикателство – предизвикателство е да я прочетеш /особено, ако ТОВА не е твоят стил на писане и говорене/, предизвикателство е и да я разбереш. Книгата е предизвикателство за четене, защото е странна. Писана е от македонец, младо момче, на име Алекс. Ако махнете ругатните, откровените псувни и вулгарностите, от съдържанието като текст ще отпадне 1/3, но като смисъл ще отпаднат 2/3. Невероятно е, как е възможно по такъв невъзможен начин да се каже толкова много. Потресена съм не от псувните, както очакваше Комитата, а от „художественото” им приложение. Не мога да го разкажа, повярвайте ми. Книгата е предизвикателство и като послание. Разказва се за едни хора, на които не им се отваря парашутът. Не се отваря, не защото не може…

Continue reading

„Класиците на българския танц” с награда за култура и изкуство

И тази година „Салон на изкуствата” мина и замина. Той е ежегоден и по традиция се провежда през месец май. Въпреки че бе 13-ти по ред, този номер беше фатален само за някои. На други донесе късмет. На „Класиците на българския танц” например, на който бе присъдена Специална годишна награда за култура и изкуство. „Класиците на българския танц” се състоя на 21 май в зала 1 на НДК и бе уникален като замисъл и реализация спектакъл: най-добрите ансамбли на България на една сцена – нещо, което не знам да е правено в последните 15 години! Разбира се, няма как да не кажа, че общият „късмет” на спектакъла бе роден от други по-малки, но много на брой и прекрасно съчетани късметчета, като това, че сценарист и…

Continue reading

Душа назаем

С Тихомир, от известно време насам, имаме някакво вътрешно жанрово разногласие, защото той нарича приказките „фентъзи“, а „Душа назаем” – драма. За мен, „Душа назаем” не е драма, въпреки че проследява живота на четирима основни герои, на чието място никой не би искал да бъде. Всъщност, книгата ще се възприеме като истинска драма от хората, които са или са били на мястото на героите. За останалите – тези като мен – книгата е толкова чист и лют житейски реализъм, че дори пъстроцветните риби с баркод в изкуствения японски океан не са в състояние да ни извадят от „дълбокото” за повече от минута-две. Аз, разбира се, няма да ви разкажа книгата, ще ви кажа само, че още след десетата страница ме беше яд на Тишо, че трябва…

Continue reading

Кратки слова за културни неща

Днес е особен в културно отношение ден 🙂 Обичам такива дни 🙂 Не знам наближаващото лято ли, властващите жеги ли, но нещо разбуди умовете 🙂 Та, така, няколко кратки слова за културни неща: Вече има Фестивал на приказката “Вълшебното ключе” – провежда се за първа година, инициативата изглежда е на община Севлиево. Прииска ми се да съм там, но разбрах късно. Мишел ни кани на две изложби на открито. Григор е обявил конкурс за дизайн на сайт за Радой Ралин. Идеята е блестяща! Искам да участвам и аз, но предвид уменията ми в дизайна 😉 ще е на по-късен етап и с нещо друго. Но, вие не чакайте друг да свърши работата, а помагайте! Afrodita се зае да ми помага с преводи от френски на песни…

Continue reading

Класиците на българския танц

Чанове ООД и Хоро БГ ЕООД представиха на 21 май 2008 г. в Зала 1 на НДК най-добрите сценични композиции от репертоара на най-добрите български професионални ансамбли: ФИЛИП КУТЕВ (София), ПИРИН (Благоевград), ТРАКИЯ (Пловдив) и СЕВЕРНЯШКИ АНСАМБЪЛ (Плевен). Такова нещо не може да се разкаже и аз няма и да се опитвам – който го пропусна, може да започва да си скубе косите от яд 😉 Ако кажа, че там видях Неповторима комбинация от звук, ритъм, движение и светлина, ще ви излъжа, защото комбинацията си е съвсем повторима – с просто око се вижда, че хората на сцената танцуват от преди съзнателния си живот. И го правят с такава лекота, че и пеперудите могат да им завидят! В народните танци има фигура, наречена „набиване” –…

Continue reading

360 градуса България

С една дума казано: ЕМОЦИОНАЛНО! Така ми подейства изложбата, на чието откриване бях снощи. Дали заради много хора, дали заради гледката или описанието на снимките, не знам… „360º България” е изложба на фотографа Александър Иванов и съдържа въздушни снимки на България, правени в последните 7 години, при полетите му с мотоделтапланер и в парапланер-тандем с Ники Йотов. Описанието под снимките е на автора и е в приказно-разказен стил – все едно сте си седнали двамцата на раздумка :). Това прави изложбата изключително лесна за възприятие и близка до всеки. Мечтаех си за такава изложба – миналата година, когато посетих изложбата на Ян Бертран и бях разочарована, си пожелах такава изложба – БЪЛГАРСКА, на нашите си красоти. Посланието на изложбата на Сашо е същото: „Страната ни…

Continue reading

Пазители на разни неща

Две неща, които си струва да се споделят: Тази вечер беше концертът на училището, в което учи малката ни дъщеря. Концертът е традиционен – провежда се всяка година, участват деца от почти всеки клас и има билет за вход, а приходите отиват за училището и наем на залата в Културния дом /най-вероятно/. Тази година, в концертът най-широко застъпената тема на представяне бе… българският фолклор! Не можах да повярвам на ушите и очите си. Прави хора, ръченици, цели танци, песни дори. Имаше дете от втори клас, което пя родопска песен без съпровод. Разплакаха ме тези хлапета и дори не ги беше срам! 😉 Има надежда, да знаете – след като има хора, на които им се занимава да учат фърфалаци на народни песни и танци и да пазят…

Continue reading