Придворният билкар

Имало едно време една принцеса, която била… тъжна. Това е същата онази принцеса, с многото придворни. Онази същата, която една година преди да стане тъжна, изпила едно тъжно хапче, направено от един придворен билкар, по поръчката на един глупав принц. В тази една година, придворният билкар загубил съня си в опитите си да накара принцесата да започне да се усмихва отново. Първо се опитвал да изобрети анти-хапче, с което да неутрализира хапчето, което бил изобретил по поръчка на един глупав принц. Опитвал, опитвал, но все не успявал. Затова решил, че с помощта на разни отвари, може би ще накара принцесата да се усмихне. Първо опитал с омайниче, с надеждата да неутрализира разомаина. И почти успял. Принцесата се омаяла и… заспала 🙂 Тогава пък придворният билкар…

Continue reading

Защо принцесите плачат?

Имало някога време, когато всички принцеси били слънчеви, усмихнати и лъчезарни, помагали на всички, били внимателни с всички, били очарователни и обаятелни, харесвали всички принцове и рицари и всички харесвали тях. Но както обикновено се случва в обикновените приказки, в такъв приказен момент се появява я мащеха, я зла вещица, която разваля рахатлъка на хората. Тази приказка обаче не е обикновена и няма да я развали обикновена мащеха или вещица, а появата на един неразумен принц. Защото, колкото и да е необикновена една приказка, не-разумността си е чиста глупост, която винаги е обикновена, но с необикновената способност да разваля дори и най-приказните приказки. Но, да не се отплесвам. Та… Имало някога време, когато всички принцеси били слънчеви, усмихнати и лъчезарни, помагали на всички, били внимателни…

Continue reading

Принцесата, която очаквала завръщането на Рицаря, който бил загубил думите

Живяла някога една принцеса, която била очарователна, пленителна и омайна! Живее и сега – в Царство, далеч от хорската и дворцова суетня. Царство, в което нямало нищо друго освен трева, поточета, небе, замък (няма как без замък) и една кула. Кула, от която Принцесата гледала залеза. Всяка вечер, тя се изкачвала до най-високото място в кулата и впервала поглед в далечината. Слънцето постепенно се скривало зад хоризонта, а очите на Принцесата постепенно свиквали с тъмнината и тя продължавала да се взира дори когато навън настанел непрогледен мрак. Принцесата прекарвала толкова дълго време в кулата и се взирала така дълго в тъмата, че била свикнала да разпознава трепета на листата и полюшването на клоните, причинени от преминаването на хора и животни през гората. Седяла Принцесата в кулата, наблюдавала и…

Continue reading

Принцесешко възражение

Всички принцеси са глезани, но не всички глезли са принцеси! П.П. Твърдението, че „глезла” и „принцеса” е едно и също нещо, е смешно, необосновано и фактологически неточно! Това е така, защото принцесите притежават още куп други свойства достойнства, освен това да са „глезани”. Принцесите безпогрешно могат да различат придворен сладкар от обикновен такъв, придворен мълчаливец от обикновен такъв, придворен смешник от обикновен такъв, могат да различат генномодифицирана тиква от обикновена такава, двор от дворец, грес от грис, успоредно от перпендикулярно (паркиране), както и дори ПТЗ от ПТП! А глезлите не притежават никакво друго свойство. Те са едни самозвани, добре прикрити лигли, които зле подражават на истинските принцеси, мислейки си, че фръцкането и консумирането на шоколад без боклуци, са достатъчни за короната. Е, да, ама не са, пък!…

Continue reading

Принцкият комитет

Имало едно време една принцеса. Тя била умна, разумна, красива, сияеща, добра, работлива, отзивчива, услужлива и много много енергична. Мдааа, много енергична… Само не си мислите, че с тези хвалби търся принц, който да поиска лявата й ръка? Няма такова нещо. На тази принцеса принцове не й липсват. Нищо не й липсва, всъщност. Е, ако изключим разбира се, че от време на време й липсва търпение, а понякога и сръчност. Ако не ги изключим, вероятно ще си помислите, че говоря за някоя непохватна принцеса, която прави бели, но ще сгрешите. Тя не прави бели, защото то ТАКА СИ БЕШЕ! Пък и да не си е било така – нали принцовете са затова – да се навъртат наоколо и да помагат на принцесите. Е, друг е,…

Continue reading

Придворният мълчаливец

Да си принцеса е полезно. Не само за теб, а и за останалите хора е полезно. Принцесите са най-добрият и щедър работодател, известен някога на кралските синдикати. Ако нямаше принцеси, то тогава щеше да има един цял куп нещастни безработни хора, които щяха да обикалят насам-натам, да мрънкат и да правят поразии от скука из кралството. Шивачите щяха да кръцкат на лентички където каквото сварят и да връзват панделки по дърветата, готвачите пък щяха да изсипват гозбите си на пътя, а сладкарите щяха да търкалят трюфели по поляните с надеждата да мине някоя принцеса, да й замирише на хубаво или да хареса клоните с жълти панделки и да ги прибере в двореца. А щеше да има и такива хора, които дори нямаше да могат да…

Continue reading

Придворният сладкар

Какво й е нужно на една принцеса, за да е доволна? „Прегръдки, целувки и малко храна”, биха отговорили някои и биха били прави в известен смисъл. Извън известния смисъл обаче, всяка самоуважаваща се принцеса би добавила: „И мно-о-ого придворни!” и също би била права. За неизбежната необходимост от ЧАР отдавна всички са единодушни. За жизненоважната необходимост от придворни кочияш, камериер и смешник, също няма разногласия. Няма да споменавам за ключовата роля на придворните шивачи, които винаги се избират по двама, за да се контролират един друг и да няма после „Новите дрехи на принцесата са от оня специалния плат”. Те, принцесите, тези приказки отдавна са ги чели 😉 и много внимават. Има една придворна длъжност, обаче, която бе несправедливо пренебрегвана и омаловажавана: длъжността „придворен сладкар”….

Continue reading

Кратък принцки наръчник за бързо разпознаване на принцеси

Съставен по молба на принцове и рицари, заети с битки и геройства, които нямат време сами да провеждат анкети и технически прегледи, да питат и разпитват, да съставят ПТЗ-та и сам-самички да си търсят принцеси. (ПТЗ = Принцесо-Техническо Задание) В тяхна помощ се отзова Контролна Агенция по Търсенията (съкратено КАТ) и състави кратък, но много показателен въпросник, на който се подлагат всички участници в ПТП, демек Принцеса, Търсеща Принц или обратното, но най-често и в повечето случаи първото, тъй като за второто отговарят от ПОТНИК. Въпросите са лесни, но много значителни, а често пъти дори многозначителни и като такива допускат само един правилен отговор със съответните предварително дефинирани нюанси. Тестовете и въпросите се задават от Агенцията. Служителите от КАТ преценяват дали това срещу тях е…

Continue reading

Рицарят, който бил загубил пътя

Имало едно време един рицар. Той думи си имал, имал си и посока, но от много обикаляне зад девет планини в десета и зад девет царства в десето в търсене на приказни принцеси, бил загубил пътя. Докато обикалял и се загубил. И тъй като някъде по пътя било останало и сърцето му, то съвсем спокойно можело да се каже, че Рицарят нямал сърце. Или поне така изглеждало отстрани. Рицарят гледал напред сякаш търсел път в гъста мъгла, ходел едва-едва с приведена глава, сякаш стъпвал в непрогледна тъма. Принцесите минавали покрай него, но той вече не ги забелязвал. Някои принцеси се спирали за миг и се опитвали да го поздравят /Рицарят съвсем не бил „за изхвърляне”/, други не се осмелявали. Рицарят вървял напред, но то не…

Continue reading

Рицарят, който бил загубил думите (2)

Тогава Рицарят решил отново да тръгне на път. Тръгнал бързо. Нямал нужда от специални приготовления, защото не притежавал нищо. Имал единствено усмивката на сияйната принцеса от сънищата си, която така или иначе винаги носел със себе си. Сега обаче поел по най-дългия път – този, който започвал точно пред краката му. Бил чувал да говорят, че този път е възможно най-трудният, защото докато вървиш напред срещаш себе си. Рицарят знаел, че този път извежда право под Дървото на Любовта. Бил чувал също, че малцина се осмелявали да тръгнат по него и още по-малко се завръщали, но той нямал нищо за губене. Тръгнал без да се сбогува, без да отрони и дума дори, сякаш думите отново се били изгубили… Надявал се да се върне бързо. Надявал…

Continue reading

Придворният смешник

Имало едно време една принцеса, имало и един принц, имало крал, имало кралица, имало придворен разказвач на приказки, имало дори придворен смешник. Всички те живеели в кралския двор… Странно, аз пък винаги съм си мислила, че поне принцесите живеят в дворец!  Принцовете и рицарите са ясни – те прекарват доста време навън в побеждаването на този и онзи, а в двореца играта с остри предмети е забранена. Та, за тях ми е понятно защо живеят в двора. Но принцесите… А придворните им смешници?  Всяка истинска принцеса си има своя придворен смешник. Това е едно много отговорно занимание и не знам защо смешниците са толкова онеправдани – участват само в скучните принцесешки приказки, шият им грозни дрехи и им нахлупват глупави шапки… И никой не иска да…

Continue reading

Как да впечатлиш принц/принцеса

Вече знаете доста неща за принцесите. Как да си направите принцеса, как да си я превърнете в Ламя, после пак в принцеса, как да си откраднете целувка и т.н. И това май на повечето разказвачи на приказки им е достатъчно, за да завърши приказката с „И заживели щастливо”? Аз обаче не искам нито тази, нито никоя друга, приказка да свършва и на мен не ми е достатъчно! Искам да знам какво става по средата! След откриването на принцесата, след първата открадната целувка… Струва ми се, че всички разказвачи нещо премълчават. Хъм! Не може то така! И направих проучване. То показа разни неща. Оказа се, че истината за времето от първата целувка до „И заживели щастливо” се премълчава умишлено, защото разказвачите на приказки за принцеси са…

Continue reading

Принцесешка пролет

В принцесешкия календар пролетта вече настъпи. Тя се познава не по дните и датите, а по поведението на принцесите и принцовете наоколо. Забелязва се напоследък ле-е-еко размърдване и разбуждане измежду принцовете след зимния сън, което всъщност се дължи на събуждането на принцесите. Те, принцесите, започнаха да подават главички изпод големите си зимни дрехи, също като кокиченца, надничащи изпод снега. За съжаление обаче, това пролетно събуждане потвърди скорошното мнение на един принц, че вече не се намират принцеси, а само “Пепеляшки с лоши обноски”. Оказа се, че наистина принцовете са повече от принцесите. Доста повече. Затова разтревожени принцеси и феи се събраха да умуват какво да правят. И изумуваха… Принцесите, с помощта на феите /разбира се, че как без тях?! Нали някой трябва тайничко да следи…

Continue reading

Как да си откраднете целувка

Напоследък се забелязва едно известно негодувание сред принцове и рицари. Тъгуват за отминалите времена на дуели и рицарски турнири, когато на победителя се е падала не само ръката на принцесата, а цялата принцеса, заедно с първата целувка при това. И се питат “Какво стана, принцесите ли се свършиха?” Неее, не са се свършили принцесите. Просто “Здравната каса” фалира, защото докато победителят се радвал на своята принцеса и се наслаждавал на първата си целувка, другите 10-15 участника се мотаели по болници и санаториуми. Съвременните принцове и рицари роптаят най-вече срещу това, че все по-трудно стана да получиш целувка от принцеса. Особено първа целувка. Всички знаят, че след първата целувка, принцесите дават следващите с удоволствие. Което от една страна е хубаво, защото това значи втори шанс, ако…

Continue reading

Дървото на любовта

“Най-дългият път започва точно пред краката ти.” Всеки рицар, принц, та дори придворен разказвач на приказки от най-далечното кътче на най-затънтеното царство знае това. Знае къде води този път. Знае какво го чака в края. Но малцина са тези, които се осмеляват да тръгнат по него. Пътят е дълъг. Пътят е къс. Пътят е труден. Пътят е лесен. Пътят е прав. Пътят е крив. Пътят е светъл. Пътят е тъмен. Пътят е равен. Пътят е стръмен. Пътят е път. Пътят е брод. Пътят е пътечка през гъста гора. Пътят е друм през поля. Път, осеян с препятствия и предизвикателства, с доверие и лъжи, с предателства и приятелства. Път, покрит с остри камъни, посипан с пепел от рози, постлан с килим от горски теменужки, облян с…

Continue reading

Стихове в крачка…

Понякога писмената комуникация не е чак толкова лошо нещо и ражда весели … стихчета. Това е краят на един разговор, отпреди десетина дни ;), но тъй като пак за принцеси иде реч, си е актуален и сега 🙂 И не знам дали защото в края на работния ден, хората нещо изперкват или просто защото Пейо го бива в провокациите, но, според мен, стихчето стана … сладурско (?) … май … Пейо: …….. Дачи: засрамено човече, т.е. “пейо ме смути и не знам какво да кажа” Пейо: колко по-хубаво е с “пейо” в изречението 🙂 ………. Пейо: отде ги извади тия шамари, дето тоя поет ми удари на моята възхитена от деликатност душа се образува болезнена синина Дачи: извадих ги от едни тайни джобчета където ги…

Continue reading

Рицарят, който бил загубил думите

Живял е нявга в едно царство Рицар. Наричали го Мрачния рицар, макар и не съвсем заслужено. Той имал коса, черна като гарванови пера, очи тъмни като най-дълбоката пещера, яздел непокорен черен кон, имал черен щит и черни доспехи, черен меч и черно наметало. Изглеждал така, сякаш нощта му била сестра! Всички единодушно вярвали, че в гърдите си носел също толкова черна душа. Но дали това било така? Никой не можел да прецени със сигурност, защото Рицарят не говорел с никого и никой не знаел какво мисли той. Мислите му обикновено били изписани в очите му, но никой не се сещал да ги погледне. Или не смеел – от страх… Мрачният рицар бил самотен и много тъжен. Не говорел, защото смятал думите за излишно губене на…

Continue reading

Тълковно-разговорен речник на особените думи и изрази в принцкия език

До всички поданици: Моля, моля за внимание: Поради зачестилите обърквания и недоразумения в общуването между поданиците от съседните Царства и нашето, наредих да се състави този тълковно-разговорен речник. За улеснение на поданиците и гостите на царството са добавени описания на мимики, жестове и физиономийки, както и обяснения за последиците от тях. 😉 ЧАР – Частен Апарат за Репресии. Основното и единствено средство за убеждаване, което притежават принцесите. За принцесешкия ЧАР почивка няма и още не се е намерил някой, който да му устои. Членове на ЧАР са верните на принцесите огнедишащи Дракони и триглави Змейове. КГБ – Комитета по Големите Бъркотии. Съставен от принцове като начин на взаимопомощ за бързото овладяване на извънредни ситуации, предизвикани от принцеси-калпазанки. КГБ идва когато и ЧАР-а не може да…

Continue reading

Пепеляшка, Неваляшка и Пепеляй

В едно далечно царство, вдън земи тилилейски, там където скоро принцки крак не бил стъпвал, живеели Пепеляшка, Неваляшка и Пепеляй. Те, естествено, нямали нищо общо помежду си и дори не се познавали. Единственото, което ги свързвало било тази приказка, мислена-недоизмислена, писана-недонаписана… Живеели си те и всеки имал своите мечти…  Пепеляшка мечтаела да стане принцеса и да се омъжи за красив принц. Минало обаче доста време преди да разбере, че принцовете, които си падат по принцеси, винаги готови да изчезнат за 60 секунди, не са никак много. Да не говорим, че хич ги няма напоследък. Принцовете предпочитат да посочат с пръст и да кажат вълшебната принцка дума „Искам”, вместо да си правят труда да обикалят по села и паланки в търсене на притежателя на вълшебната пантофка. Казвам…

Continue reading