Придворният съгледвач

Имало едно време една принцеса, която освен че била умна, разумна, прелестна и омайна, вече знаете, че била и много мъдра. Тя знаела, че поданиците във всяко царство-господарство от време на време биват обхващани от разни безобразни състояния, някои от тях болестни, други – просто прелестни. Нейно Принцесешко Слънчевство, каквото и да става, не губела самообладание и винаги проверявала какво става в царството ѝ. Този път, честта се паднала на Придворният съгледвач, на когото възложила да провери слуховете, че в царството се случва нещо невиждано и нечувано досега. Придворният съгледвач приел мисията присърце и тръгнал на път. Гледал тук, гледал там, слушал тук, слушал там, ама нищо не разбрал. Затова решил да се изкачи на върха на планината и да поиска съвет от белобрадия старец,…

Continue reading

Придворният печатар

Имало едно време една принцеса, която освен че била умна, разумна, прелестна и омайна, била и много мъдра. Тя знаела, че всяко царство-господарство има нужда не само от храна, вода и слънце, но и от добри новини, за да може цялата придворна гвардия от сладкари, билкари, смешници, мълчаливци, магистрати, ловци, чистачи и принцове и рицари от всякакъв род и порода, да бъдат щастливи, за да вършат работата си с радост и прецизност. Принцесата знаела, че в противен случай в Царството ще настъпи такава суматоха, че… че…. абе, голяма суматоха ще настъпи! Затова, Принцесата, която не случайно била наричана от поданиците си Принцеса-Слънце, имала свой собствен главен придворен печатар, който работел само когато имало нужда от добри новини и по празници, защото тогава добрите новини някак сами…

Continue reading

Графиня CMYK

Имало едно време една Принцеса, която освен че била умна, разумна, прелестна и омайна, била и много… търпелива – особено с възрастните отегчени от скуката графини, които така благородно измисляли предизвикателства за поданиците, самозаблуждавайки се, че така скуката ще избяга… Тя, скуката, наистина бягала, но не от графините, а от злочестите поданици! Най-капризна била обаче Графиня V., която не само че с лека ръка хвърляла предизвикателства насам-натам, ами и използвала засукани думички, за да обърква поданиците: „Ммм, това какво красиво RGB е!“, „Аууу, това е от зеления период!“ Поданиците се справяли някак, но когато графинята ентусиазирано заявила: „Уважавайте печатарите, дайте го в CMYK“, поданиците се отчаяли и дотичали право при Принцесата. Надявали се, че тя поназнайва разни трикове за справяне с капризни графини 😉 Принцесата…

Continue reading

Принцесата, която вярвала в чудеса

Имало едно време една Принцеса, която освен че била очарователна, пленителна и омайна, вярвала в чудеса! Но не в обикновени чудеса, като идването на Пролетта, изгревът на Слънцето и добрината на хората, а в Рицарски чудеса! Принцесата вярвала, че красивите спомените живеят вечно в сърцата на хората, скрити прилежно в малки диамантени стъкленици и че Рицарите винаги изпълняват обещанията си. Изминали били десет години откакто Мрачният рицар поел по най-дългия път да търси Дървото на любовта и скритите в клоните му тайни, и макар и без думи, обещал на Принцесата да се върне, … някой ден… Времето минавало… Принцесата сменяла кули и дворци, прически и одежди, но въпреки това знаела, че Рицарят ще я намери, защото споменът за него проблясвал като звездица и осветявал пътя към…

Continue reading

Стъкло и малко диаманти…

Драги поданици, скъпи зрители и нищо-не-подозиращи случайни минувачи: трябва да сте наясно с едно: Принцесите са чупливи! Всички до една! Не, не си мислете, че това ги прави еднакви. Нищо подобно! Принцесите са от стъкло. Всяка от тях е творение на изкусен майстор… Някои са от фино стъкло, други – от удароустойчиво, трети са от топлоустойчиво стъкло, четвърти – от закалено… И няма значение с колко слоя рокли, обноски, капризи, задръжки и финтифлюшки е покрита принцесата – стъклото е там и продължава да бъде чупливо. Понякога под богатите многопластови одежди, драскотините и пукнатите не личат и вироглавите самовлюбени несъобразителни принцове може и да не разберат, че ги има, докато не започне да става късно… Вероятно много принцове си мислят, че могат лесно да пленят принцесешка…

Continue reading

Рицарят, който познавал нощта (2)

(Началото…) Тогава Рицарят разкрил на Принцесата истинската причина за посещението си в нейното Царство, като й разказал своята история… Рицарят се бил борил със Змейове и Лами, за да задоволи капризите на своенравни принцеси, бил воювал с дракони, чудовища и великани, бил пребродил много планини и гори, бил препускал надлъж и на шир, без почивка и без покой, и така и не разбрал кога и как успял да изгуби… съня си! Всеки ден, когато след дълга битка се оттеглел уморен и се надявал в обятията на мрака да намери заслужена почивка и покой в съня, се случвало нещо… Нещото в началото било странно, после било интересно, но накрая станало изморително и досадно! Всяка вечер, когато Рицарят се освобождавал от доспехите и броните си, около него…

Continue reading

Рицарят, който познавал нощта

Имало едно време една Принцеса, която освен че била умна, разумна, прелестна и омайна, много обичала да… спи 🙂 Тя затваряла очички когато Слънцето си тръгвало и отстъпвало път на мрака и ги отваряла едва когато то я погалело отново на сутринта. Вероятно затова Принцесата никога не била виждала нощта! Тя знаела, че светът е пълен с рицари, които познават добре нощта, но и тях никога не била срещала. Даже била сигурна, че никога няма и да ги срещне, защото си мислела, че те обитават тъмното и не излизат на дневна светлина… И тъй като обикновено на принцесите никой никога за нищо не им противоречи, тя нямало как да знае, че греши. Затова, ако си мислите, че на принцесите им е лесно да си живеят…

Continue reading

Танцовите обувки на Принцесата

Имало едно време една Принцеса, която освен че била умна, разумна, прелестна и омайна, много обичала да танцува. Ама толкова много обичала да танцува, че чак си имала специални обувки за танци. Тези обувки били толкова специални, че чак те обичали да танцуват. Принцесата много обичала танцовите си обувки, въпреки че те на моменти били доста своенравни. Когато някое хорце не им харесвало, започвали да мрънкат и да не искат да танцуват, уж се били изморили. Ама тогава, вместо да си починат, потропвали лекичко в такт, да не би някой да си каже „виж ги тези мързеливковци”. Принцесата много добре познавала кога танцовите й обувки са се изморили наистина, защото тогава те започвали да се спъват. Принцесата в такива моменти малко се натъжавала, защото тогава…

Continue reading

Придворният чистач

Имало едно време една принцеса, която освен че била умна, разумна, прелестна и омайна, била и много… работлива. Да! И понеже това било много нетипично за принцесите по принцип, цялото царство и всички в царския двор много й се радвали и й позволявали да прави всякакви неща, които мързеливите принцеси по правило не правели… Придворният билкар, например, ѝ позволявал да му смесва билките и да прави отвари, стига да не ги пие… Придворният смешник пък ѝ позволявал да му шие смешни шапки и панталони и се превивал от смях като видел как Принцесата се залива от смях като го види облечен с тях… Но, истинско приключение наставало когато Придворният сладкар разрешавал на принцесата да се върти из кухнята и да твори разни вкуснотийки, защото както е…

Continue reading

Лов на принцеси

Имало едно време една принцеса, която освен че била умна, разумна, прелестна и омайна, била и много… смела. Да, смела! Особено след като се бил намерил благороден принц, който да събере страховете й и да ги даде на океана… Принцесата била доволна, че в сърцето й отново се отворило място за приказни принцове, принцки приказки, турнири, любови и… шоколад, но… кралството възнегодувало. И така, откакто принцесата станала смела, започнала да ходи сама в гората и да бере билки и придворният билкар се притеснил, че може да остане без работа… Придворният мълчаливец също си позволил да се притесни, защото принцесата вече не се страхувала, че ще падне или ще се изцапа и му била отнета единствената възможност да говори… Придворните сладкари и те се видели в чудо,…

Continue reading

Приказка за страхлива принцеса, умен принц и … (още нещо), част 2-ра

(началото) И тръгнал принцът на път… Плавал, плавал, плавал и когато стигнал на най-дълбокото място в най-далечното море отвъд хоризонта, корабът ненадейно… потънал… (е, спокойно де, нали знаете, че приказките за принцеси никога не свършват толкова … просто 🙂 ) … та, корабът потънал, с целия екипаж (който също бил от принцове, но малко по-неумни от нашия, то вероятно затова и кораба потънал, ама нейсе, нали приказката е за друго) … та, корабът потънал с целия екипаж и всички чували на борда. Чувалите, понеже били оплетени от водорасли, морска пяна и русалска песен, веднага щом се почувствали в свои води, се разпаднали и топчетата се разпръснали свободно във водата… И се случило нещо много интересно – досега никой не си бил давал сметка, че всички риби…

Continue reading

Приказка за страхлива принцеса, умен принц и … (още нещо)

Имало едно време една принцеса, която освен че била умна, разумна, прелестна и омайна, била и много добра и благородна (естествено, нали е принцеса). Тя обичала да пътува из царството и да среща най-различни хора. Срещала странни хора, срещала и страшни хора, срещала смешни хора, срещала и глупави хора и макар на пръв поглед всички те да били различни, всички те имали нещо общо – даже две общи неща – харесвали принцеси и обичали да си говорят с тях и второ – всички те носели страхове. Смешните хора носели смешни страхове, страшните – страшни, глупавите – глупави и т.н. (схващате идеята) Та, всички тези хора, обичали да си говорят с принцесата и да споделят с нея страховете си. Принцесата с радост им обръщала внимание и…

Continue reading

Рицарите от Ордена на Търпението

Имало едно време една Принцеса, която освен че била умна, разумна, прелестна и омайна, била много добра в организирането на рицарски турнири. Поданиците на кралството знаели, че веднъж на 1000 фантагодии Принцесата организирала турнир и събирала най-достойните рицари, за да им даде своя специален ДБППДЗ, но нито един от поданиците й не знаел с какво точно рицарите били заслужили честта… Да, наистина, заедно с ДБППДЗ, Принцесата споменавала и заслугата, но все пак… И както обикновено става в приказките за принцеси, имало само един човек в кралството, който знаел истината. Но тъй като това не е съвсем обикновена приказка, по изключение,  в този случай, истината била известна само на Принцесата 🙂 И така, преди много много лета, в една красива утрин, когато слънцето припичало, а птичките…

Continue reading

Вълшебна тайна #2

Имало едно време една принцеса, която освен че била умна, разумна, прелестна и омайна, знаела и вълшебна тайна. Тя знаела как да съживи повехналите рицарски сърца. Но, тази същата, уж обикновена принцеса, обаче криела и други тайни – тя знаела как да избави рицарите от техните брони! Сега ще попитате „Кой рицар ще иска да си даде бронята доброволно?” А, искат, искат, ама не знаят как да я свалят… Там е работата! Оказало се, че от толкова много битки и завоевания, рицарите така се били сраснали с броните си, че дори когато искали, пак не успявали да ги свалят. А напоследък се оказало, че за предизвикателствата, пред които се изправяли, им трябвало всичко друго, но не и броня. Дори напротив – броните вече им пречели…

Continue reading

Рицарят без броня

Имало едно време една Принцеса, която била очарователна, пленителна и омайна. Тя живеела в най-високата кула на замъка си, далеч от хорската суета и близо до залеза. Толкова близо до залеза, че известно време това била единствената топлина, която очите на Принцесата срещали. И добре, че било така, иначе не само частица от сърцето й щяло да се превърне в стъкленица… Минало известно време, преди Принцесата да свикне с мисълта и усещането, че част от сърцето й било затворено в стъкленица. Тревожела се всеки път, когато й се налагало да го ползва – когато помиришела цвете, или когато чуела завладяваща песен, или когато съзерцавала небето… Притеснявала се, защото не знаела, дали стъкленицата, която носела в сърцето си, ще издържи. Принцесата се страхувала, че ако стъкленицата…

Continue reading

Вълшебната тайна

Имало едно време една принцеса, която била умна, разумна, прелестна и омайна. А освен всичко това, била и много добра. Толкова добра, че всяка година по едно и също време преживявала едно и също преживяване. Ако си мислите, че има нещо омагьосано наоколо, може и да не грешите много. Но не принцесата била омагьосана, нито денят, в който се повтаряло преживяването. Съвсем очаквано, омагьосано се оказало най-неочакваното… Но да започнем отначало… Имало едно време една принцеса, която била умна, разумна, прелестна и омайна. А освен всичко това, била и много добра. Толкова добра, че всяка година, в един и същи ден, в двореца й пристигали принцове всякакви. Та и рицари даже. И така било от много време насам. Принцесата дори не помнела от кога се…

Continue reading

Ипомони фотиа

Имало едно време една принцеса. Тя била умна, разумна, прелестна и омайна, имала си две ръце, две очи, уши, дълга коса… какво повече му трябва на един принц? Ааа, имала си, разбира се, и два крака. Левият не бил нещо особено. Крак като крак. Но деснияяяя…  Десният крак на принцесата бил специален, защото бил вълшебен. Ама не бил обикновено вълшебен, защото на външен вид си бил съвсем като левия, ама десен, а бил някак особено вълшебен, защото вълшебствата се задействали само когато принцесата потропвала с него. Но понеже и това не било достатъчно по принцесешки сложно, принцесата си имала специална дума, която указвала края на потропването и началото на вълшебството. Или по-скоро началото на сбъдването на вълшебното заклинание, изречено под съпровода на принцесешко потропване.  …

Continue reading

Призраци в замъка

Имало едно време едно странно царство-господарство, спотаено в едно от най-забутаните и отдалечени кътчета на страната Фантасмагория. По нищо не личало, особено денем, че там има царство-господарство. И никой и нямало да разбере, особено денем, ако над китните дървета тайнствено не се подавали островърхи кулички. Но, така или иначе, особено денем, никой не минавал от там, защото всеки, който приближавал края на Фантасмагория, ще не ще чувал клюкарския ромон на клокочещата река и веднага научавал слуха… Слухът, че в това странно крайно царство-господарство имало замък! Е, че какъв слух е това, нали куличките надничат над дърветата! – ще кажете вие, но ще избързате, затова си мълчете и не ядосвайте принцесата, която разказва приказки от Фантасмагория. Слухът, който се леел по повърхността на клокочещата вода съвсем не…

Continue reading

Турнир І-ви, Фантагодия 1000

Имало едно време една принцеса и въпреки, че била умна, разумна, първа хубавица, тя не била като другите принцеси. Тя била различна – имала си придворни, имала си и дворцови, имала си билкар и сладкар, смешник и мълчаливец, имала си ЧАР, КГБ и дори ПОТНИК. До тук нищо ново, ще кажете, и няма да сгрешите много. Но принцесата си имала и рицари. Много рицари! Най-различни рицари. И тук нищо ново. Е, да, ама принцесата организирала рицарски турнири! Знам, че вече се кискате и превивате от смях и си мислите, че знаете всичко за турнирите, но тук вече много сгрешихте! Рицарските турнири били нещото, което различавало принцесата от всички останали на света. Веднъж на 1000 фантагодии принцесата организирала специален рицарски турнир, на който идвали най-знатните и…

Continue reading

Дворцовият магистрат

Имало едно време една принцеса. Тя била умна, красива, добра и много, ама наистина много любопитна. И както може да се очаква от една толкова много любопитна принцеса, тя не спирала да задава въпроси: „Защо това?”, „Защо онова?”  и т.н., и т.н. И както също така може да се очаква, принцесата си имала придворен отговорник. Работата му била да отговаря на въпросите на принцесата винаги и навреме. Бързо, ясно и забавно. Всъщност, за да се придържаме към истината, трябва да кажем, че някога придворният отговорител бил дворцов и живеел в двореца, но веднъж се забавил с отговора, принцесата се разстроила, дошъл ЧАР и понижили горкия човек. Оттогава той живее в двора на двореца и затова е придворен. И много много внимава с отговорите, за да…

Continue reading