Ще дойде ден

Ще дойде ден, Морето ще удави всеки звук и Земята с тишина ще се обвие. Ще дойде ден, Слънцето ще спре да бъде тук и Земята с мрак ще се покрие. Ще бъде нощ, Луната мъдро ще ни води по светлата пътека из безбрежната шир. Ще бъде миг, ще спрем смирено посредата, за да усетим силата на мрака и тишината. Ще дойде ден… Ще бъде нощ… Ще спрем във миг… Но днес сме двама на Земята, където още властва светлината.

Continue reading

Копнеж

Завидях на морето, защото те обгърна. Искам да съм море, за да те прегърна. Завидях на вятъра, който носи листата. Искам да съм вятър, за да ти разроша косата. Завидях на светлината, която довежда дните. Искам да съм утро, за да ти гледам очите. Завидях на цветето, което ти докосна с нослето. Искам да съм цвете, за да ти погаля лицето. Но най-завидях на тъмата, дето по клепачите спуска съня. Искам аз да съм мрака, за да си моя, докато трае нощта.

Continue reading

Прегръдката

Той… Мрак, тъга. Безличие, Безразличие. Тъмнина. Самота. Ръждиви сенки, които минават. И отиват… Къде? Никъде! Уплътняват тъмнината. Поглъщат светлината. Хранят самотата. Студена тишина… Тя… Глава огън. Очи пламък. Поглед жар. Душа пожар. Проблясък в тъмнината, следа от сияйна звезда. Искра Чистота Блясък Разпорена тъмнина. Страх Желание Сблъсък Раздрана самота. Болка Желание Крясък Мрак на яркожълти петна. Докосване Бягство В сладка кратка прегръдка изгоряла звезда. … Той – Мрак на яркожълти бразди. Тя – Светлина с тъмносиви следи. Той – Опита се да си тръгне. Тя – Опита се да остане. Те – Винаги близо. Никога заедно.

Continue reading

Една рима за четири сезона

Цяла зима търся рима, с която да опиша града, който не диша и мястото, от което не се вижда небето. После напролет още с първия полет рима откривам, но бързо я скривам, защото вече идва лято и парапланеристи – цяло ято, хвърчат от баири, кацат по поляни и никой не дири моите рими засмяни. Когато есента се покаже вече може да се каже, че отново е време с римите някой да се заеме. Но този път, когато дойде зима вместо да се мъча да търся рима, с която да опиша тъгата, с която стоя на земята и мястото, от което търся да видя небето, ще чакам да дойде пролет и да стане време за първия полет.

Continue reading

Забравената мечта

Имаше една мечта, която все си ходеше сама и търсеше чиста душа, в която да се приюти, която да озари и вдъхнови… … Всяко дете се ражда чисто като сълза и лека-полека започва да открива света, започва да търси, започва да намира, започва мечтите свои да избира. Едно дете, когато беше на пет, искаше да стане поет. Друго дете, още като беше на три искаше в небето да лети. Поне всеки сто на милион искат да карат камион. И още сто техни връстници искат да бъдат войници. Всяко дете нещо си пожелава, но като порасне бързо забравя… За да останеш вечно дете, мечтата трябва да е винаги с теб и вечер когато затвориш очи, да виждаш света както преди, както когато на пет, искаше да…

Continue reading

Момчешки мечти

Имаше веднъж едно добро дете, което като всяко малко момче, мечтаеше да кара камион, боклукджийски, от онези дето са оранжеви и чисти, в който да събира това, дето в къщите не се побира, после да изчисти градовете, после и селата, а накрая – душите и телата. Но, знаете, тези неща не стават просто така. Момчето растеше и тази мечта така и никой не я разбра. Всеки казваше “Жалко, това умно дете, ще се превърне в глупаво мръсно момче”. Детето си замълчаваше, но мечтата не изоставяше, а тайно реши, да я пази за по-късни дни. После това добро дете, като всяко малко момче, мечтаеше да стане пилот и самолет да управлява, но и за тази мечта красива не се намери нужната сила, която да подкрепи детето…

Continue reading

Цвят от дъга

Погледни водата – тя ще ти даде роса, Погали тревата – тя ще ти даде цветя, Приближи синевата – тя ще ти даде дъга… Събери в шепи вятър, роса и дъга, Докосни ги с устни – превърни ги в свобода. Вкуси свободата – тя ще ти даде крила…  Вземи крилата и събери още вятър и цвят от дъга… 

Continue reading

Падаща звезда

Уловиш ли тихо във нощта Тъжна падаща звезда Тя ще се превърне във жена Намериш ли за таз` жена чужди прелестни крила И й дадеш свобода Тя ще се превърне в светлина Върнеш ли таз` жена, там от`дето е дошла тя ще ти донесе оттам любовта Улови звезда… Вкуси я… Докосни я… Превърни я в жена… Задръж нея и любовта…

Continue reading

Първият път….

Спомням си, когато ми беше за първи път… ….беше … някак си … различно!  Когато за първи път се влюбих, беше романтично и прекрасно. Когато за първи път ме болеше, беше ужасно. Когато за първи път получих целувка, беше замайващо.  Когато за първи път помирисах цветята, беше омайващо.  Когато за първи път усетих морето, беше освежаващо.  Когато за първи път ядох сладолед, беше охладяващо.  Когато за първи път опитах суши, беше … странно.  Когато за първи път се изплаших, беше ужасяващо.  Когато за първи път ме излъгаха, беше смразяващо.  Когато за първи път докоснах Земята, беше натъжаващо.  Когато за първи път легнах на тревата, беше успокояващо.  Когато за първи път ядох миди, беше отвратително.  Когато за първи път сгреших, беше поучително.  Когато за първи път…

Continue reading

Стихията, наречена…

Буйна, но укротима… Пламтяща, но нежна… Изгаряща, но даряваща живот… Непоколебима, но слаба… Безстрашна, но изплашена… Уверена, но плаха… Непостоянна, но вярна… Жадувана, но недочакана… Мечтана, но неуловима… Пожелавана, но отричана… Измислена, но несъздадена… Намерена, но неоткрита… Видяна, но недокосната… Усетена, но непочувствана… Тайнствена, но сияеща… Забележима, но чезнеща… Присъстваща, но невидима… Вечно търсеща… Спонтанна… Чувствителна… Дълбока, но кристално прозрачна… Призрачна, но осезаема… Обгръщаща… Отдаваща… Обичаща… … стихията, наречена… … ЖЕНА

Continue reading