Восъчко (wax flower)

Виждали ли сте по-красиво и изящно творение на природата от това цвете? Аз май не съм… Да не говорим, че Восъчко разби и всякакви представи за време и пространство. То пристигна при мен на метла от канела и какао през пролетта на далечната 2015 г. и въпреки, че беше стояло в пликче цял ден и после Ники няколко пъти опита да седне върху него, да го смачка с раницата на фотоапарата и да го бутне под дивана, на него му хареса у дома, пусна коренчета и даже цъфна, разбивайки на пух и прах вещерското предупреждение „ще трябва да го чакаш 2 години докато цъфне!“. Восъчко, не само цъфна след точно два месеца, но и повлече крак – сега и от съседното клонче наднича цветче, а любимата ми вещица, която се оказа…

Continue reading

Сняг и люляци

Има две неща, които ме карат да вярвам, че животът се завръща отново (напролет) – щъркелите и цъфналите люляци. Тази година, щъркелите си дойдоха на 12 март (за вярна се приема датата, на която аз съм ги видяла 😉 ) и сега, при тези снежни намигвания се чудя оцеляват ли. Би трябвало – все пак те имат много по-добра връзка с вселенския разум от нас, човеците. А люляците… Това е нещо, което наистина успокоява и радва душата ми. Затова преди две пролети си откраднах люляк и си го гледам на терасата – хем радостта стига бързо до мен, хем заради едното помирисване не се състезавам с кварталните люлякограбители, които всяка година обезобразяват храстите… Миналата година люлякът цъфна оскъдно, срамежливо, но с хубавия си омагьосващ лилав…

Continue reading