Дъга

Много любимо 🙂 Дъга Моля кажете, не на шега, кой нарисува тази дъга? Пъстра, красива – казвайте кой – аз или ние, ти или той? Вярно, познахте – в нашия град аз си измислях цвят подир цвят: жълт или розов, син и червен – весел да бъде нашия ден. Гледайте всички – листа му бял цялата пъстра дъга е побрал. Греят боички, греят слънца – скрити до днеска в наште сърца. Моля кажете, не на шега, как ще огрее тази дъга всички дечица, всички игри – кой ще ни каже – бройте до три. Тази дъга е смях и мечта- нека й кажем: ‘Излез от листа’ С ръчички да вдигнем още сега, с ръчички да вдигнем нашта дъга. Нека да вдигнем нашта дъга.

Continue reading

Мгновения

В изминалите дни, неочаквано за мен, отново получих подарък от почти непознат… Този път е музика… “Любэ”… Благодаря, … /ти-си-знаеш-кой/ 😉 Слушам песните, мисля си за разни неща …, за разни неща по принцип, и за разни неща конкретно…, за разни неща от живота, и за живота на разните неща…, за миговете в живота и за живота на миговете… … и се сетих за една любима песен. “Мгновения”. Мгновения Не думай о секундах свысока, Наступит время – сам поймёшь, наверное. Свистят они, как пули у виска. Мгновения, мгновения, мгновения. Мгновения спресованы в года, Мгновения спресованы в столетия, И я не понимаю иногда, Где первое мгновенье, где последнее. У каждого мгновенья свой резон, Свои колокола, своя отметина. Мгновенья раздают кому позор, Кому бесславье, а кому бессмертие….

Continue reading

Вир вода

Виж, как само любят се луна и слънце, макар, че вън е скреж, само скреж… Там `дето любят се луна и слънце, ти можеш вятър с устни да спреш. Две очи – морета, измиват се във ведро… Южни ледове, те потапят се във скреж. Кой свали небето от звездния разкош?! Две ръце невзети – измиват светла нощ… Мокра до кости, вир вода – потапяш ти острови в дън земя. Изсъхнала в извора – вир вода. Дъжд ли си или вир?! Вир вода. Любовта е монета, зарита в дън земя, с тайнство и вълшебство извира във вир вода. Мокра до кости, вир вода – потапяш ти острови в дън земя. Окъпала мостове, вир вода. Дъжд ли си или вир?! Вир вода. Вир вода…  Вир вода…  Вир вода… …

Continue reading

Детство мое

Детство мое, реално и вълшебно, детство мое, така си ми потребно. Все се мъча света да обърна яхнал пръчка при тебе да се върна. Пак в юмруче ръждив петак да скрия пак със кучето да вдигна олелия, пак с пипер да поръся филия от хляба чер. Детство мое, на ръст едноетажно, детство мое, за мен така е важно, щом студено ми стане да мога да си взема от детския огън. Пак в юмруче ръждив петак да скрия пак с кучето да вдигна олелия всеки ден по една дяволия да е от мен. /текст на песента към филма “Неочаквана ваканция”/

Continue reading

Вълкът и Агнето

“Вълкът и Агнето” или Правото на силния. Le Loup et l’Agneau Jean de la Fontaine La raison du plus fort est toujours la meilleure : Nous l’allons montrer tout à l’heure. Un Agneau se désaltérait Dans le courant d’une onde pure. Un Loup survient à jeun qui cherchait aventure, Et que la faim en ces lieux attirait. Qui te rend si hardi de troubler mon breuvage ? Dit cet animal plein de rage : Tu seras châtié de ta témérité. – Sire, répond l’Agneau, que votre Majesté Ne se mette pas en colère ; Mais plutôt qu’elle considère Que je me vas désaltérant Dans le courant, Plus de vingt pas au-dessous d’Elle, Et que par conséquent, en aucune façon, Je ne puis troubler sa boisson….

Continue reading

Високо, високо, високо…

Много много много любима песен на ФСБ, за която ме подсетиха съвсем случайно… Високо Високо, високо, високо, високо застани, над завист и обида, над дребните сплетни. Високо, високо, високо, над завист и обида. Високо, високо, високо, високо да те видя. Високо, високо, високо, над всичко днес бъди и обич синеока – звездите са звезди. Високо, високо, високо, и обич синеока, звездите са звезди защото са високо. Да те видя – високо застани. Да те видя – над дребните сплетни. Да те видя – над всичко днес бъди. Да те видя. Да те видя – високо застани. Да те видя – над дребните сплетни. Да те видя – над всичко днес бъди. Да те видя – звездите са звезди.

Continue reading

Градската Мишка и Полският Мишок

При превеждането на тази басня установих колко трудно се превежда от рими в рими, така че хем смисълът да се запази, хем да звучи добре на български. Надявам се, опитът ми за превод да ви се стори успешен.  Le Rat de ville et le Rat des champs                              Jean de la Fontaine Autrefois le Rat de ville Invita le Rat des champs, D’une façon fort civile, A des reliefs d’Ortolans. Sur un Tapis de Turquie Le couvert se trouva mis. Je laisse à penser la vie Que firent ces deux amis. Le régal fut fort honnête, Rien ne manquait au festin ; Mais quelqu’un troubla la fête Pendant qu’ils étaient en train. A la porte de la salle Ils entendirent du bruit : Le Rat…

Continue reading

Жабата, която искала да е голяма колкото Вола

Може би се лъжа /ако е така – моля, поправете ме/, но ми се струва, че поговорката “Видяла жабата, че подковават коня, и тя вдигнала крак” е тръгнала от тази басня на Ла Фонтен 🙂 La Grenouille qui veut se faire aussi grosse que le Boeuf /Jean de la Fontaine/   Une Grenouille vit un Boeuf Qui lui sembla de belle taille. Elle, qui n’était pas grosse en tout comme un oeuf, Envieuse, s’étend, et s’enfle, et se travaille, Pour égaler l’animal en grosseur, Disant : “Regardez bien, ma soeur ; Est-ce assez ? dites-moi ; n’y suis-je point encore ? – Nenni. – M’y voici donc ? – Point du tout. – M’y voilà ? – Vous n’en approchez point.”. La chétive pécore S’enfla…

Continue reading

Щурец и Мравка

Любима басня! Дълго мислих дали да я преведа, защото това е символ на детството за много поколения … Но все пак се осмелих… Приятно четене. La Cigale et la Fourmi Jean de la Fontaine La Cigale, ayant chanté Tout l’été, Se trouva fort dépourvue Quand la bise fut venue : Pas un seul petit morceau De mouche ou de vermisseau. Elle alla crier famine Chez la Fourmi sa voisine, La priant de lui prêter Quelque grain pour subsister Jusqu’à la saison nouvelle. “Je vous paierai, lui dit-elle, Avant l’Oût, foi d’animal, Intérêt et principal. ” La Fourmi n’est pas prêteuse : C’est là son moindre défaut. Que faisiez-vous au temps chaud ? Dit-elle à cette emprunteuse. – Nuit et jour à tout venant Je chantais, ne…

Continue reading

Басните на Жан де ла Фонтен

Създаването на тази категория е продиктувано от една странна асоциация, натрапена ми от ежедневието. По всички телевизии явно върви една и съща реклама, и колкото и да не гледам телевизия, “крилатата” фраза от тази реклама стигна и до мен. Да, за “кажи, баба, тенкю” говоря. Хората са се побъркали. Само това повтарят! Попаднах на тази реклама и тя, по някакъв начин, ме върна в детството, когато учех френски и се хвалеха с мен. Имам си любима басня, която разказвам и до ден-днешен на всеки, който каже: “Кажи нещо на френски”. Реших да я публикувам тук за вас ( 😉 за да не се налага да ви я рецитирам 😉 ) После ми хрумна да си направя цяла категория, посветена на Жан де ла Фонтен и да…

Continue reading

Je suis comme je suis

Това стихотворение подарявам на Иван, затова, че се сети за някои забравени неща, които си е знаел винаги… 😉 Но тъй като, той не знае френски език, а превод в глобалното информационно пространство не намерих, си позволих да го преведа за него и за вас. Вярно е, че преводът не е като оригинала, но все пак е нещо. Приятно четене. А ти, Иване, помни! Je suis comme je suis Jacques Prévert        Je suis comme je suis Je suis faite comme ça Quand j’ai envie de rire Oui je ris aux éclats J’aime celui qui m’aime Est-ce ma faute à moi Si ce n’est pas le même Que j’aime chaque fois Je suis faite comme ça Que voulez-vous de plus Que voulez-vous de moi Je suis…

Continue reading

Un beau matin

Jacques Prévert Il n’avait peur de personne Il n’avait peur de rien Mais un matin un beau matin Il croit voir quelque chose Mais il dit Ce n’est rien Et il avait raison Avec sa raison sans nul doute Ce n’était rien Mais le matin ce même matin Il croit entendre quelqu’un Et il ouvrit la porte Et il la referma en disant Personne Et il avait raison Avec sa raison sans nul doute Il n’y avait personne Mais soudain il eut peur Et il comprit qu’il était seul Mais qu’il n’était pas tout seul Et c’est alors qu’il vit Rien en personne devant lui. В една хубава сутрин  Превод: Валери Петров При всички премеждия, каквито да бяха, той от нищо и никого не бе…

Continue reading

Финдли

Робърт Бърнс превод: Владимир Свинтила – Кой хлопа в този късен час? – Аз хлопам! – каза Финдли. – Върви си! Всички спят у нас! – Не всички! – каза Финдли. – Не зная как си се решил…. – Реших се! – каза Финдли. – Ти май си нещо наумил? – Май нещо! – каза Финдли. – При тебе ако дойда вън… – Ела де! – каза Финдли. – Нощта ще минеме без сън! – Ще минем! – каза Финдли. – При мен да дойдеш, току-виж… – Да дойда! – каза Финдли. – До утре ти ще престоиш! – До утре! – каза Финдли. – Веднъж да минеш моя праг… – Да мина! – каза Финдли. – И утре, знам, ще тропаш пак! – Ще…

Continue reading

Déjeuner du matin

Жак Превер е един от любимите ми поети. Той пише, така както говори, живее и чувства. “Déjeuner du matin” е най-любимото ми негово стихотворение. То, съвсем естествено, звучи неповторимо само в оригинал, но много ми се иска да го прочетете и вие. Затова, освен на френски, го публикувам и на български. С една уговорка! Тъй като, не открих превод на това стихотворение от някой наш признат поет, си позволих да направя опит /без каквито и да е претенции/ и да го преведа за вас. … а междувремнно открих и превод от Веселин Ханчев. Наслаждавайте се! Déjeuner du matin Jacques Prevert Закуска на сутринта Превод: LeeAnn Сутринна закуска Превод: Веселин Ханчев Il a mis le café Dans la tasse Il a mis le lait Dans la…

Continue reading

Разтрога

Никола Вапцаров Отминахме, защото бяхме горди И сложихме над всичко гордостта А някъде заглъхнаха в нощта На любовта последните акорди. През тази нощ прокълнат бях от мрака И тъй останах безутешен, слеп Защото нямах никой освен теб И нямаше сърцето що да чака. Не плаках… Звук душата не отрони Но чувствах тъй ужасна пустота Призвал те бих… но все пак гордостта На мойта радост слънцето прогони. С угаснал плам, след глупава разтрога Еднакво чужд на слава и позор Вървях без цел, изгубил своя взор Почти без страх, почти и без тревога…

Continue reading

В цъфналата ръж

Робърт Бърнс превод: Владимир Свинтила Идейки си запъхтяна Вечерта веднъж Джени вир-водица стана В цъфналата ръж. Джени зъзне цяла Джени пламва изведнъж Бърза мокра до колене В цъфналата ръж. Ако някой срещне някой В цъфналата ръж И целуне този някой някого веднъж То нима ще знае всякой де кога веднъж Някого целувал някой В цъфналата ръж!

Continue reading