Доброто…

Може би си спомняте, че преди две години, моята дъщеря Валя, провокирана от училищен проект, реши да продаде рисунките си и събраните пари да предостави на семейството на пеперудената Яна, с надеждата, че това ще облекчи поне малко живота й. Инициативата продължи официално малко повече от два месеца, но на практика Валя продължи да рисува доста след това, за да се „издължи” с рисунки на всички желаещи, защото се оказа, че по няколко човека едновременно поръчваха една и съща рисунка. 🙂 Докато Валя рисуваше, аз й помагах с „говоренето” – писах за Яна в блога, отговарях по мейл на въпроси, свързани с проекта/Яна/болестта, Валя даже даде интервю… Целта беше, освен еднократната финансова помощ към семейството на Яна, да помогнем и за общата информираност за болестта,…

Continue reading

Валя рисува за Яна

Да си призная, не знам откъде да започна… Досега ми беше лесно да качвам рисунки на Валя, ей така за удоволствие, без да има нужда да им слагам дори заглавие, защото те сами говорят за себе си, пък и вие винаги намирате какво да кажете и моите думи бяха излишни. Сега, обаче, трябва да започна аз. Валя реши да продава рисунките си. Решението й не е спонтанно. Отне й известно време, за да намери смисъл в това да се раздели с нещо толкова ценно за нея самата. Няма нужда да казвам, че в тези рисунки е вложено много повече от просто „талант и свободно време”. Винаги, когато е ставало дума за продаване на рисунки, тя ми е казвала, че рисунките имат стойност, но тя не…

Continue reading

Валя рисува… ППЖ 01

Желания изпълняваме всякакви 🙂 Макар че, ако зависеше от мен, аз не бих рисувала Робърт Дауни Дж. като хлапак, защото е толкова объл и сладникъв, че чертите му се размиват под молива. От друга страна, познавайки поръчителя на това ППЖ, съм сигурна, че тази снимка е избрана не въпреки физиономията на Р.Д. Дж., а именно заради нея 😉 И така, на вашето внимание: Открийте разликите 🙂

Continue reading

14 дни слава…

Всички снимки към тази история са правени от Валя. Това, което не знаете е, че с някои от тях (неприсъстващи тук), тя участва в конкурс на Списание 8 на тема “Тайната на занаятите”. В конкурса имаше участващи повече от 500 снимки, но само 58 от тях заслужиха да стигнат до почетно показване на моста до НДК („Мостът на влюбените”). Това е снимката, стигнала до моста 😉 Разбира се, всеки човек иска признание за труда и таланта си. При това веднага и на най-високо ниво и има хора, които често забравят, че успехът е въпрос на балансирана комбинация 🙂 За щастие, Валя знае, че освен талант се искат и доста усилия, за да напредваш и че да си в първите 58 не е малко постижение! Пожелавам ви…

Continue reading

Валя рисува…

От днес блогът се сдобива с една много специална категория: “Валя рисува”. (Update 01-01-2020: Категорията “Валя рисува става част от категория “Истинските човешки истории”) Под това обикновено и непретенциозно име, ще виждате само много много специални рисунки, дело на едно още по-специално създание: голямата ми дъщеря Валя. Започвам малко отзад-напред, като първо ще ви покажа последната й рисунка, а след това постепенно ще се връщам назад. Наслаждавайте се, радвайте им се и спазвайте лиценза на блога 🙂

Continue reading

Майсторът на лули

Толкова отдавна беше започнал да се занимава с това, че вече сам не си спомняше защо и как. Докато усети, нещата се бяха случили – завърши художествената гимназия, после и висшето, попътува по света малко, върна се и накрая една сутрин се събуди с прошарена коса, очила и работилничка 3х3 на кьоше в малък град. Работилничката беше тесничка и закътана и по нищо не личеше, че там работи единственият майстор на лули в България. Е, из занаята се срещаха още 1-2 двама, които кой от любопитство, кой за запълване на свободното време, се бяха захванали с луларство, но едва ли някой се заблуждаваше, че надпис на стената ги прави майстори. Майсторлъкът не е нещо дето можеш да го прочетеш на стената. Но пък можеш да…

Continue reading

Random Station

Въпреки, че словосъчетанието Random Station навява случайност и разбърканост, в действията на членовете на групата има повече последователност, упоритост и подреденост отколкото сте готови да очаквате от тийнейджъри. Да, тийнейджъри. Random Station е името на група приятели, които свирят рок. Лично им се възхищавам за таланта, който притежават и начина, по който го управляват, за усърдието да се събират и репетират, да се развиват и усъвършенстват, въпреки натоварената програма в СМГ. Изумителното в тези деца (дано ми простят, че ги наричам така, но те са съученици на дъщеря ми) е, че за разлика от масата тийнейджъри знаят какво искат и се борят, за да го постигнат. А това, което най-много искат сега, е да се класират за финала на „Голямото междучасие 3”. „Голямото междучасие 3”…

Continue reading

Дени победи!

С облекчение мога да заявя: Дени победи! И съвсем съзнателно, ще повторя нещо, което вече съм казвала: Дени е боец! Дени победи левкемията, като през това време успя да даде няколко ценни урока на дебелите ни глави. Дени ни научи, че състраданието и съпричастността помагат на лекарствата да лекуват. Дени ни научи, че малката помощ е голяма, когато е от сърце! Дени ни научи, че ИМА СМИСЪЛ! Дени ни даде Нова надежда. Показа ни, че за да бъдем наистина хора, ни трябва съъъввсеееммм мъничко! Възхищавам се на самообладанието и смелостта на Люба (мама на Дени)! Възхищавам се на енергията на Дени! Сега, когато вече официално е обявено: „Край на лекарствата”! всякакви думи са излишни. Това, което трябваше да бъде казано – беше. По-важното е обаче,…

Continue reading

Камен в прегръдката на Хималаите

Започвах предисловието към тази история повече от пет пъти и все го изтривах. Историята е толкова силна, толкова впечатляваща, толкова човешка, че каквото и да напиша, ще е слабо и безизразно. Затова – няма да пиша. След миг ще ви оставя насаме с историята на Камен. Защо тази история получава място в „Истинските истории”? Защото това е история за силата на духа, за безкрайните възможности на човешките същества в борбата им за живот. Това е история за силата на съпричастността и приятелството. За силата на енергията, която мислите ни изпращат в такива моменти. Това е история, която показва, че когато всеки помогне, макар и със съвсем малко, то нещата завършват благополучно. Възхищавам се на самообладанието на Камен, на трезвата му преценка, на стабилната му психика…

Continue reading

Нова звезда

Колко е нужно на човек, за да е щастлив? Малко? Много? Зависи от човека… Какво е нужно, за да се промени коренно един човешки живот? Малко? Много? Зависи от живота… При всички линии на разсъждение обаче, за да промениш ТИ нечий живот към добро са нужни усилия. Много усилия. И постоянство, и желание. И подкрепа от приятели… Днес изгря една нова звезда, един живот започна отново! И аз като известна фея-орисница, няма как да задържа пожеланията в себе си: Мила моя малка звездичке, нека животът ти бъде песен – птиците да те следват, гласчето ти да люлее клонките,  а те да отварят пътища пред теб – прави или криви, но верни и истински! Мила моя малка звездичке, нека животът ти бъде приказка – достатъчно вълшебен…

Continue reading

Защо съм SOS семеен спонсор?

Преди две години, след покана (която считам за почитна) да участвам в „Приказка без край”  за децата от SOS Детски селища България, взех решение да стана SOS семеен спонсор за неопределено време напред. През тези две години редовно получавам новини от SOS Детски селища България, за това как растат децата, как се развива средата, къде отиват парите ми… През тези две години разни хора редовно ми задават въпроси: „Защо продължаваш да го правиш?”, „Защо си мислиш, че твоите 10 лв./месец са от значение?”, „Пак ли ще висиш на опашка в банката – ти за електронно банкиране не си ли чувала?” и т.н. въпроси, част от които директно ми застават на гърлото и ми правят топка в стомаха. В началото се впусках да обяснявам, че за…

Continue reading

Изморих се!

След хиляда статии за облаци, принцеси и какви ли още не розови неща, хиляда и първата изобщо няма да е приказна. Изморих се! От сутринта топка на разочарование е заседнала в гърлото ми, стомаха ме свива и очите ми са пълни със сълзи… Винаги съм била непоправим оптимист – винаги съм вярвала, че всичко ще се оправи, че държавата ще влезе в час, ще се пребори с безотговорността и безхаберието, хората ще се освестят и ще започнат да уважават поне себе си и името си. Напоследък обаче взех да ставам поправим оптимист. Нещата ще се оправят, но не сега. И може би не тук. Изморих се да плащам здравни осигуровки за заплати на лекари, които не лекуват болните, а се отървават от тях, докато все…

Continue reading

Как се издава книга в България

Малко след като излезе „Пухкава приказка”, ви разказах как се разпространява книга в България. Сега, година и половина по-късно, мога да кажа, че нещата не са се променили към по-добро, дори напротив. В тази статия обаче ще се върна още по-назад във времето, когато Облачето все още беше само една мечта. Пиша тази статия, за да се опитам да помогна на тези, които се колебаят и не искат да се разделят с колебанията си. Пиша я и като опит да им помогна да погледнат на книгата си с малко по-други очи. Издаването на книга има две страни: Техническа и емоционална. Техническата опира да оформлението на книгата, текст, корици, хартия и други подобни лесни решения.   Емоционалната опира до трудните решения: решението да издадеш книга, да се покажеш…

Continue reading

Какво е да си родител?

Да си родител е отговорност и предизвикателство и едва ли има много хора, които да оспорят този факт. Някои хора стават родители внезапно, преди да са се осъзнали, че го искат и се учат на това ново поведение „в движение”. Други пък искат да станат родители, но се оказва, че не са си представяли родителството точно така, а именно – едно парченце месенце да те командва денонощно. Трети са доволни от това, което се случва, защото е близо до очакванията им. Четвърти не искат да стават родители, но като станат, толкова им харесва, че чак се пристрастяват и искат още. Пети пък категорично отказват да създадат семейство. Живеят си на „семейни начала”, заблуждавайки себе си, че относително постоянния партньор и приблизително сериозната връзка значи „семейство”….

Continue reading

Как се разпространява книга в България

Книгоразпространение в България има. И книжарници има, и книжни борси има. И някаква концепция даже има. Ама аз нещо още не мога да я схвана съвсем. Както знаете, отскоро съм горд автор на издадена книжка. И понеже нито едно издателство не пое риска да ме издаде (май луксозна им се сторих), от това автоматически следва, че намирането на пътя до клиентите пак си е моя работа.   Аз, естествено, бях попроучила туй-онуй преди да стигна до печат и бях подготвена. До известна степен. Психически бях подготвена, че ще е трудно и бавно, но че ще е абсурдно и смешно не очаквах. Ако сте тръгнали да издавате книга, непременно трябва да имате предвид някои неща. Задължително трябва да калкулирате цената за разпространение в цената на книгата….

Continue reading