Терзанията на Л.

Отново бяха празници и противно на общата нагласа, Л. не харесваше тези периоди. За него това означаваше огромно, непосилно напрежение. От години той бе свързан с П. във всички възможни смисли и всеки път историята се повтаряше. Коледа минаваше, после Нова година, Ивановден идваше неусетно и докато П. се забавляваше, Л. се напрягаше все повече и повече. Единствените мигове на спокойствие, Л. споделяше със съ-обитателите си, но те не можеха да го разберат, защото за тях празниците бяха време за почивка. Чудеха му се на мрънкането и оплакванията. Липсата на разбиране, не правеше живота на Л. по-лек. Той се чувстваше напрегнат, изтерзан и вехт. Мислеше си колко му е писнало всичко и обмисляше да скъса с П. Във всички възможни смисли. Заплаши го, че ако изяде още…

Continue reading

Хрониките на Етикпуд

Имало едно време една страна на име Етикпуд, а коренните й жители сами себе си наричали Икпуд-и. Това е същата страна, за чиято столица и нейните проблеми с дупки и трафик съм ви разказвала и преди. Сигурно си мислите, че мълчах толкова време, поради липса на развитие? Грешите. Мълчах, защото съм поразена и обезсловена от развитието и напредъка. Предложението ми за преместване на трафика по тротоарите и градинките беше прието радушно и подкрепено от гражданите Икпуд-и, които оградиха дупките и ги превърнаха в източник на забавление и финансови облаги. Някои по-напредничави бизнесмени превърнаха част от дупките в рибарници и сега пускат нетърпеливите Икпуд-и  да ловят там риба – срещу заплащане на килограм, разбира се. Не, не на килограм риба, а на килограм Икпуд 😉 Особено високо…

Continue reading

Пауновата щерка

Измъкна се Паун тихо от леглото и излезе навън, в двора. Животът наоколо точно се разбуждаше. Слънцето отдавна бе подало главица иззад хълма и просветваше през листата на дърветата, а чардакът оставаше в сянка. Паун седна на слънчице и извади лулата. Отвори кутийката с тютюна и лек омайващ аромат се разнесе наоколо. Натъпка бавно лулата, запали я, дръпна веднъж и блажено се отпусна в стола. Вдигна очи, сякаш да проследи облачето ароматен дим и се загледа в чардака. Ах, този чардак. Сякаш беше вчера като дойде да го стегне и освежи, та да го ползва за повод да поиска ръката на Елена – да покаже, че и беден да е, добър е и сръчен и ще съумее да се грижи за нея. Неговата хубава Елена – помисли си за…

Continue reading

Любими детски бисери

Една сладуранка на 3-4 години прави пакости. Майка й започва да й се кара. Обяснява й нещо, детето мълчи и майката започва да го повтаря отново. Казва го втори път, но детето пак мълчи. Жената неволно повишава тон и го казва за трети път! Детето я поглежда и казва: –   Ти нали си сигурна, че не съм глуха? ~~~ Разхождаме се из една градина. Вървим в посока плажа, от там ще се разходим в някоя друга посока. С нас е детето на едни приятели, тогава беше на 3-4 годинки. Хванало ме е за ръчичка, ходи без да мрънка, говорим си. Вървим бавно, за да успее майка му да ни настигне, пък и това е разходка – не отиваме никъде. Тя ни настигна и детето поиска…

Continue reading

Още по-изгубени в превода

Имаше навремето един виц за милиционери: Разхожда се чужденец из София, вижда двама милиционери и спира да ги пита нещо. Не знае на какъв език да ги подхване и почва да подпитва: – Parlez-vous français? – пита човекът. Нашите мигат на парцали. – Do You speak English? – пита човекът. Нашите пак мигат на парцали. – Sprechen Sie Deutsch? – пита човекът, а нашите го гледат с отчаяние. Човекът се отказал и си продължил. Единият милиционер, впечатлен и цъкайки с език, казал на другия: – Трябва да учим чужди езици, да можем да се оправяме по света… – А! Е тоя като знаеше чужди езици, та какво, оправи ли се?! – отвърнал другия. Този виц беше в челната десятка на смешните неща, които спят някъде…

Continue reading

Изгубени в превода

Барселона. Посещение трето, ден втори. По цял ден на крак, разходки по улуците с фотоапарат и зяпнали усти, въздишки и възклицания и никакво, ама никакво време за губене! Ако можех да издържа без храна и сън, с удоволствие щях да го направя, за да не губя време. Поглъщам всичко, което виждам, попивам всичко, което чувам. Не съм учила испански, но покрай френския разбирам какво ми говорят. Е, не всичко, но в общи линии се справям. Повечето неща не успявам да повторя правилно и си ги чувам и произнасям, както аз си знам, ама какво пък, те и толкова български не знаят… Само пустите им цифри не свикнах да разпознавам, но има време. Другия път. Разхождаме се по улицата с папагалите и аз имам нужда от…

Continue reading

Паунова невеста

–  Адаш, хайде, ставай адаш… Паун се събуди сащисан от виковете, които изпълваха стаята. Изсули се от кревата яваш-яваш, омота се в чаршафа, та чак дюшека повлече, та да стигне бързо до прозореца и да надигне кепенците, за да види кой зорлем вдига джангър по това време. Тупурдията идеше от джамбазите, при които чиракуваше. Те бяха тръгнали към пазара да продават добитъка, та барем келепир някакъв да видят и го викаха с тях. Ама той не искаше да отиде – аджамия още беше и не искаше в целия калабалък кеф да прави на цяло село, сеира да му гледат и за будала да го вземат, че то човек за резил лесно става. Туй им рече на тях, но истината беше друга.   Паун зевзек малко си падаше,…

Continue reading

Как да решим проблемите на столицата? (2): Облекчаване на трафика.

След като принципно вече знаем как да се справим с дупките по улиците, кьопавите пешеходци и досадните детски площадки, е време да помислим и за облекчаване на трафика в столицата. Предлагам следния график за придвижване: Понеделник: Движат се само големи автомобили (джипове, лимузини, бусове, ванове…). Вторник: движат се само малки автомобили – такива, които не са големи. Сряда: движат се само нови автомобили (произведени след 2004 г.) Четвъртък: движат се само стари автомобили (произведени преди 2004 г.) Петък: движат се само автомобили, управлявани от шофьори. (Тук особеността е, че „шофьор” не значи „мъж”, а значи „адекватен участник в движението, без талант да свирка, рипа, рита, плюе и псува наред и навред, който знае правилото на десния, различава червен от зелен цвят и „ляво” от „дясно”,…

Continue reading

Глупавите въпроси

Има хора и изрази, които ме разсмиват в каквото и разположение на духа да съм. Те толкова невинно изтърсват нещо глупаво, че чак си просят да се помайтапиш с тях. Е, понякога сърце не ми дава да го направя, но поне мога да споделя с вас няколко глупости от последните дни:  ***  Лелка маха на маршрутка и преди да се качи пита шофьора: „Направо на централна гара ли отивате?” Той кимва условно-утвърдително, защото май не е на „ти” с членоразделната реч и тя се качва. След третото спиране да качи или свали пътник тя надигна вой – защо бил спирал… Предполагам, че просто се е объркала и/или е била нервна, но съм доволна, че слезнах доста преди централна гара.  ***  Тия дни вися в Алианса…

Continue reading

Крилати фрази, готови да отлетят

Да, и крилати фрази обичам да си събирам в главата – ей така, за себе си. Някои от тях пасват на най-разнообразни битово-екзистенциални ситуации ;), други стават за мото, трети могат да послужат дори за формиране на житейски принцип. В същото време клишетата ме дразнят, особено някои, които не се вписват във времето и действителностто ни, но се повтарят без (у)мисъл. Някои пък ме разсмиват. Други открито си плачат за опровергаване. Известна фраза на Остап Бендер, която научих скоро, но ме развесели бе “Ледът се пропуква, уважаеми господа съдебни заседатели, ледът се пропуква!” Само от уважение към събеседника си тогава се стърпях да не добавя: “Спокойно, полека, уважаеми господа съдебни заседатели, вода има за всички!”. Другото е класика: нещо, изречено от Цезар: “Нещата винаги изглеждат…

Continue reading

Клошарите

Клошарите. Тези хора винаги са ме впечатлявали, навеждали са ме на най-различни мисли, включително са ме карали да се чувствам неудобно. По някакъв начин. Без причина. И нямам предвид мърлявите цигани с каруци и счупени детски колички, които ровят в кофите в работоспособна възраст, защото така е по-лесно. Говоря за “белите” клошари и тяхната енергия. Виждала съм възрастни жени, на пръв поглед чисти и нормални, да ровят в кофите и с такова старание и прецизност да сепарират картонени и хартиени отпадъци, да ги връзват и подреждат, че се замислям какво ли би станало, ако цялата тази енергия се впрегне в истинска работа. Не че тази работа не е истинска. Напротив. Истинска е, ама не баш… Ако на тези хора им харесва да ровят в кофите,…

Continue reading

Жожо и дъжда

Няма да повярвате какво ми се случи! Или по-точно кого срещнах! Срещнах онзи странник, който ми разказваше за Жожо веднъж, нали си спомняте? Ходеше си по улицата като най-обикновен човек. Познах го и се усмихнах. Лекичко. По-скоро на себе си. Боях се да го поздравя, да не би отново да ме обърка с Жожо. Той ме зърна, на часа дойде при мен и продължи разказа си там, където го беше спрял, сякаш никога не ни бяха прекъсвали. – Знаеш ли, Жожо – рече ми – ти, освен че си истинска виелица, по характер много ми приличаш на облаче. И си също толкова предвидима като тях… Искам да кажа, почти никак. И се усмихна доволно, сякаш това потвърждаваше, че съм Жожо и че съм облаче, виелица…

Continue reading

Промени в блога

От известно време с Ники обмисляме промени в блога. Драстични при това. Те ще засегнат не само външният му вид, но и публикациите в него. Само името ще остане непроменено, засега. Промените ще влизат в сила лека-полека, поради голямото количество записи, които са се насъбрали. Статията, която четете в момента има само информативен характер за вас и каквито и коментари да направите по замислените промени, те няма да се отразят по никакъв начин на самите промени. Така че, ако искате – коментирайте – времето си е ваше, промените са си наши. Промени по външния вид Ники не го харесва още от самото начало. Казва, че това червеното отгоре му “бърка в здравето” и скоро ще бъде заменено с нещо сиво или черно. Промени в концепцията…

Continue reading

Жожо-виелицата

Стоях си кротко един ден и си чаках нещо. Ден като ден, чакането и то най-обикновено, поне в началото, докато към чакащите не се присъедини една странна личност, която каза, че й напомням някого… – Кого? – попитах, хем учудена, хем леко притеснена… – Жожо-виелицата! – отговори странната личност – Познаваш ли Жожо-виелицата? – Ммне, разкажи ми за него, моля. – За него ли? Жожо е МОМИЧЕ! Нали ти казах, напомняш ми на нея… – Разкажи! – помолих аз, дваж по-заинтригувана, и странната личност започна да разказва… *** Жожо, както вече ти казах, е момиче. На пръв поглед най-обикновено, но погледнеш ли я втори път, започваш да се питаш какво се върти в главата й… Хм, главата й… Май от там тръгва този прякор “виелицата”……

Continue reading

Огненият залез

В този ден Слънцето не искаше да залезе… Заинати се и отказа! И друг път съм ви разказвала колко своенравен е баща ми, но този път, по едно време, съвсем вече не вярвах, че ще успеем да излезем на глава с него и да го накараме да се оттегли… Освен, че е своенравен, той е и доста кокетен! Слънцето много добре знае, че дори и най-лошите и безчувствени хора се радват на цветовете, които разлива по небето, когато се приготвя за сън (… макар и това да не е точно сън…). И той, също като всички природни творения, всяка земна вечер, преди да се оттегли от небосклона и да даде на част от мен и обитателите ми заслужена почивка, си прави вечерен тоалет! Суетата и…

Continue reading

Как да решим проблемите на столицата?

Всеки ден съм по улиците на София, движа се главно с автомобил, по-рядко пеш. Наблюдавам и си вадя изводи и заключения! И така, лека-полека, съставих списък с дребни предложенийца, които много биха улеснили оцеляването на столичани и гостите на столицата в неравната битка с „пътните” превозни средства. Като за начало, предлагам пътните превозни средства да спрат да се наричат така. Това е инсинуация, защото те изобщо не са пътни. Първо, защото път няма и второ, защото, те се движат много повече по тротоари, алеи, паркове и градинки и много по-малко по т.нар. „път”. Съгласна съм това название да продължи да се прилага само за трамваите, защото някой хитрец се е сетил да им свали гумите и ги е обрекъл да се движат по релси… Мисля…

Continue reading

Кой затъмни Слънцето?

Аз съм Земята, Луната е моята майка, а Слънцето ми е баща.И обичам повече майка си! Не ви разбирам вас, хората, защо толкова много обичате баща ми, Слънцето? Не ви разбирам… Майка ми винаги е до мен – тиха, почти незабележима, спокойна, ненатраплива… Тя винаги е точно там, където трябва и прави точно това, което ми е нужно. Само не знам защо я наричате „спътник”, ама това не е важно за мен. Ако „спътник” значи, че осъзнавате, че тя ме следва неотлъчно, за да ме предпазва и напътства, тогава съм съгласна. Иначе – не! Ама, за Слънцето, не ви разбирам… Само чакате баща ми, Слънцето, да се върне от почивка, която не знам защо наричате с това глупаво име „зима” и веднага изскачате навън и…

Continue reading

Огън и Лед

Какво се случва при съприкосновението на Огън с Лед? Огънят стопява и изпарява Леда до последната молекула Н2О? Не!!! Ледът поглъща и потушава Огъня до последната искрица? Не!!! Има място в пространството, което не се подчинява на природните закони, където Огън и Лед съжителстват в равновесие! Огънят е горещ, спонтанен, буен, темпераментен, емоционален, пламтящ, питащ, търсещ… Ледът е студен, уравновесен, спокоен, здравомислещ, практичен, логичен, тактичен, знаещ… Когато Огънят запламти със застрашителни за равновесието размери и има опасност да изпепели пространството, Ледът идва, уверен и непоколебим. Той обгръща Огъня, охлажда най-горещите му пламъци, и жертвайки част от собствената си студенина, го облича с прозрачна мъгла, до завръщане на равновесието, като нежно запазва искрицата, която го поддържа жив и го прави Огън! Когато Ледът се отдаде на…

Continue reading