Български речник за европейци

Че ние не сме съвсем-съвсем готови за Европата, то това си е ясно, като че ще съмне. Но дали те са готови за нас? Едва ли някой може да отговори на този въпрос. Затова, аз най-благородно и добронамерено реших да съставя нещо като речник-пътеводител на европееца, с типични, често използвани български думи, изрази и жестове.  А може да включа и някои напитки, защото Пейо ме осветли сутринта, че бозата била бира, всъщност 😉  Откъде да започна?  От значението на думите:  „Да” значи „да”, „добре”, „съгласен съм”.  „Да да” значи твърдо „не”, „гледай си работата”, „ти пък ще ми кажеш”.  „Е, не!” значи „твърдо да”, „определено да”, „не ми ли вярваш, че е така”.  „Не паркирай” значи „Спри точно тук”.  „Опааа” значи „Извинете”.  „Аре” значи „Чао”. „Ооо”…

Continue reading

Пет неща, които не искате да знаете за мен

Понеже Григор не се смили 🙂 и ни прехвърли топката във верижното блогване за петте неща, които не знаете за мен, дълго време се чудих дали да не измисля нещо по-скандално — например, че обичам да късам главите на живи кокошки и да пия кръвта им или че съм добре прикрит сатанист (или тантрист), но накрая реших да се задоволя с пет, наистина малко известни, но истински факта от моя живот: малко хора знаят, че започнах да чета на руски след като паднах на главата си (не питайте защо руски — отговорът е очеваден :)); също толкова, че и по-малко, знаят, че като малък и аз съм имал дълга коса до раменете (има снимки от тогава); и че пак като малък съм бил с повече…

Continue reading

Пет неща, които не знаехте за LeeAnn

До последно си мислех и дори тайничко се надявах, че тази мода ще ни подмине. Или поне мен. Но, тъй като поканата дойде от Григор, а точно на него не мога да откажа, ще се постарая да изровя нещо, което не знаете за мен … /много е трудно да пишеш за себе си в прав текст…/  Винаги съм искала да стана пилот на самолет, ама на най-големия възможен, но ми става(ше) лошо при най-малката промяна на посоката и се отказах сама. /ама май още не съвсем/.  Първо се научих да пиша френските букви, а после българските. И до ден днешен пиша по-красиво на френски.  Имам спортна кариера 😉 – стигнах до младежкия отбор на „Славия” по баскетбол. Като започна да не ми стига времето –…

Continue reading

Има (ли) надежда (?)

Много съжалявам, но сивото не е моя цвят. Така че, ако не ви се чете нещо с розови отенъци, просто не четете. Но пък, като има розови проблясъци в сивото, как да му кажеш, че е зелено? За какво говоря ли? За София. И по-точно за движението по Софийските улици. То се видя, че кмета няма да послуша нито мен, нито когото и да било и ще трябва сами да се оправяме. Май и другите най-накрая го схванаха. Има нещо, което ми прави впечатление през последните 2-3 месеца. Докато шофирам и най-вече, докато вися в задръстване, зяпам в чуждите коли и забелязах, че шофьорите от мъжки пол вече нямат числено превъзходство. Дори напротив. Имам чувството, че жените са повече. Може би това обяснява от една…

Continue reading

Никулден

В почти всички страни по света днес празнуват св. Николай Чудотворец – покровител на моретата, на търговците, на рибарите… /интересно тук: http://bgkulinar.net/id-1723/ Ние пък, освен този светец, празнуваме имения ден на NeeAnn, който все още не е светец, но с тази добрина и търпение скоро може и да стане 😉 Ники, пожелавам ти здраве и усмивки. Пожелавам ти много много хубави неща, които да те радват и малко малко лоши неща, по които да оцениш хубавите.  Пожелавам ти (си) да си все така търпелив и добър, за да ме изтърпиш още дълго време 😉 Честит празник!

Continue reading

На опашка в Електроразпределение Столично

ул. „Симеон” 330… Електроразпределение Столично… Влизаш направо, късаш си билетче с номерче и започваш да си чакаш… Да чакаш…   Да чакаш… Всички са любезни, но те местят насам-натам… Но, това всъщност се оказва потвърждение на правилото „Всяко зло за добро”… Днес отидох да прекратя една партида и да си взема депозита. Написаха ми документите и си зачаках… По едно време, служителката /Таня Момчилова се казва/, която ме обслужваше, дойде  да ме издири по опашките, за да ми каже, че е открила още един договор /от миналия век, почти ;)/, който е прекратен и по който имаме да теглим депозит! Каза, че е открила всички необходими документи и ако се върна да си подпиша протокола, мога да си изтегля и двата депозита наведнъж. Онемях! Честно ви…

Continue reading

Градинката зад блока

Във всеки квартал, в пространството между блоковете, обикновено има градинка. Или поне, докато не построят още един блок, който застава толкова близо, че можеш да се ръкуваш със съседите. Зад нашия блок все още има градинка. Нещо повече. В неделя градинката имаше официално откриване – с музика, високоговорители и т.н. В продължение на две години съседите от задния блок събираха средства и търсиха спонсори и накрая успяха – облагородиха градинката, изчистиха я, сложиха оградки, пътечки и пейки, нови детски занимавки… Дворът светна. А най-хубавото е, че това няма нищо общо с предстоящите избори. Защото дори и децата вече знаят, че пейките в градинката ги боядисват, когато наближат избори!

Continue reading

Survivor BG … или как да оцелеем в БГ ;-)

Уточнение: Не гледам ТВ, още по-малко Survivor BG и сходни нему предавания, така че моля да ми простите неточностите, ако откриете такива. Описание на играта, намерено в Интернет: 18 Юни 2006 1492 година Христофор Колумб стъпва на тайнствен карибски остров! Испанците търсят само едно – злато! Тогава отстъпващите индианци събират най-скъпоценните реликви на своя народ. Поверяват ги в ръцете на най-смелите, най-ловките и най-съобразителните воини на племето. Те били точно 16. Шестнайсет воини се заклели, че златото никога няма да попадне в ръцете на завоевателите. Те вървели дълго… … по пътя си оставяли идоли на духове-пазители, за да покажат пътя към съкровищата на онези, които ще бъдат достойни да ги открият. От тогава хиляди и хиляди търсачи на съкровища оставят костите си тук, в търсене…

Continue reading

Да подариш усмивка

Задавам си един въпрос… Какво би накарало човек, който практически не те познава, а знае за теб само това, което си му написал в девет изречения в ICQ, след десетото да реши да ти направи подарък? Не е усмивката ти… Не е погледът… Какво е… Усещане?… Не знам! Държа подаръка в ръцете си и се усмихвам… Все още има хора, които обичат да подаряват усмивки на непознати! Това е Истинска новина, която си заслужава да бъде споделена! Благодаря ти, Иво!

Continue reading

Ловецът на крокодили

За мое най-голямо съжаление, понякога истинските новини са тъжни. Вчера, 04 Септември 2006 г., ВВС съобщи за нелепата смърт на Стив Ъруин, ловецът на крокодили. Спомняте си го – онзи добродушен симпатяга, който целуваше, прегръщаше и сякаш омагьосваше крокодили в предаванията на Animal Planet. Каквото и да се каже и напише ще е малко и излишно… Морето го прибра… Според писатели-фантасти, магьосниците могат да се преобразяват и да се превръщат в животни, а делфините са преобразени магове, влюбили се в океана и отказали се от човешкия си образ… Плувай безспир… http://news.bbc.co.uk/2/hi/asia-pacific/5311298.stm  

Continue reading

International BlogDay

Според една съвсем наскоро създала се традиция, днес се отбелязва международният ден на блогъра, като за целта даже има създаден и специален сайт — http://www.blogday.org/ (който по някаква причина обаче не иска да ме допусне до него). Идеята на BlogDay е в намирането на поне един ден, който блогърите от цял свят да посветят на запознанство със свои колеги от различни страни и с разнообразни интереси, като в този ден те да могат да разкажат на своите читатели за останалите блогъри, с които се познават. На посоченият сайт даже има списък с действия, които са силно препоръчителни за този ден (засега няма превод на български, но не съмнявам, че този пропуск ще бъде бързо коригиран). Появата на такъв специален ден не е изненада, след като…

Continue reading

Ще настигнем ли Европа и ще спре ли тя да ни почака?

За тези, които като мен, за миг си позволиха да мислят, че някога ще се оправим, имам лоша новина: няма да е скоро! Защо ли? Защото не сме мръднали като манталитет и сантиметър напред! Поне встрани да бяхма мръднали, но … уви! Когато през 1998 г. следвах второто си висше, преподавателят ми по мкроикономика, каза нещо, което силно ме възмути и бях готова да споря с него. Добре, че не го направих. Името на преподавателя си вече на помня, но това, което каза ме човърка и досега. Проблемът е, че може да се окаже, че това, което ми се струваше тогава черногледство, сега ми се струва оптимизъм. Той каза: „България ще достигне нивото си от 1989 г. /имаше предвид икономическите показатели на държавата/, след 45…

Continue reading

Изяде ли мишката книжката? … или кой-кого

Темата с ползването на литература, музика и филми, свалени от интернет си е болезнена, по принцип. И докато за музиката и филмите съм съгласна, че не е редно да се свалят от нета безплатно и/или нелегално /все пак се сваля най-новото и актуалното, което струва пари на създателите си и те очакват връщане на тези пари/, за литературата съм готова да споря до дупка! Особено за българските автори от началото и средата на миналия век. У дома имам книги по-възрастни от майка ми, пълни с прекрасни разкази и поезия за деца. Дори комунистическите проблясъци в тях звучат весело и забавно на децата ми. Всяка свободна минута ги преписвам, защото книгите са пред разпадане, а по книжарниците ги няма. Мислех да ги кача на LeeNeeAnn.info, за…

Continue reading

Рожден ден

Един специален човек днес има рожден ден.   Честит рожден ден, NeeAnn!!! Подарявам ти тези стихове, изпяти преди години от Мая Нешкова, с пожелания да бъдеш здрав, усмихнат и все така търпелив 😉 В календара има всеки място и за своя ден – знае си, от край, човекът, че тогава е роден. И на този ден ще мине да го поздрави света, после, в часовете, сините, близки ще се съберат и по броя на годините тихи свещи ще горят. Как годините минават – няма начин да ги спреш и със всяка се прибавя в твоя празник нова свещ. Ала ти недей тъгува, даже в тебе да боли – днес е време за празнуване, този ден е твой, нали? Днес е време за палуване, всички свещи запали! Честит да…

Continue reading