Хамбург

Никога преди, когато чуех „Хамбург” не правех асоциация с хамбургери. А пък като чуех „хамбургер”, правех асоциация с дебел американец. Винаги съм си мислела, че хамбургерите са американско изобретение, но вече знам, че са си оригинално немско, пренесено в Америка на палубата на кораб. И за да не досаждам на аудиторията, няма да разказвам, а ще питам: Знаете ли как е изобретен хамбургера? До преди месец не знаех нищо за Хамбург, освен че има огромно пристанище и когато чуех името му – не чувствах нищо.  Сега знам точно 5 неща повече, но пък новите чувства са далеч повече от преди. Толкова повече, че не знам откъде да започна… Прекарах 5-6 часа в Хамбург – достатъчно дълго време, за да усетиш един град и твърде  кратко,…

Continue reading

Любов от втори поглед

… също толкова силен и мигновен като влюбването от пръв поглед… Обектът е идентичен, но много различен 🙂 Връх Марагидик! снимката е любезно предоставена от Точка (моите снимки не станаха хубави).

Continue reading

Мариенбург (Schloss Marienburg)

Мариенбург е името на едно от сбъднатите ми желания от таз годишното покоряване на Германия. Мариенбург е името на замък – Замъкът на кралица Мария, подарен й от нейния любим Крал Джордж V. Замисълът на този замък е бил той да представлява място за бягство и почивка на кралицата и двете й принцеси от хорската суета.  (имало е и принцове, но те не са интересни). Крал Джордж V като младеж пострадва при инцидент и ослепява с едното око, като в последствие ослепява и с второто. Мария е държала Джордж да одобри външния вид на замъка й и възлага на майстори да изработят умален макет на замъка от корк, за да може крал Джордж чрез допир да добие представа за формата и размера на творбата. Макетът…

Continue reading

Целе и Хилдесхайм

Ако ме бяха пуснали да обикалям сама из Германия, само с карта в ръка, никога нямаше да отида в Целе и то само защото името му звучи странно и не особено мелодично. И щях да сгреша. Целе е малък град на около час път северно от Хановер. В него живеят около 70 хил. души, които най-вероятно живеят там, за да посрещат и изпращат туристи като нас… Когато тръгвахме към Целе, нашият домакин каза, че градът изглежда точна така, както си представям немските и австрийските градове от преди няколко века. Оказа се, обаче, че е още по-интересно. Попаднахме в Целе в пазарен ден – на една от централните улици продаваха риба, плодове, сладкиши и цветя. Исках да си купя цветя. Харесах си едни циклами, на които…

Continue reading

Хановер – Тамбукту: 52 дена път с камили

Зоопаркът в Хановер бе първата точка от амбициозния ни план за покоряване на Германия това лято. Зоопаркът в Хановер е място, което не се вписва в българските представи за зоопарк. Че е парк – парк е, че има животни – има, но има и много подробности, които го превръщат в нещо като музей на открито. Казвам „нещо като”, защото в музея би било скучно, а в зоопарка не беше. Искрено се забавлявах. Това може да се дължи на факта, че не съм пораснала достатъчно, но ако имах възможност бих прекарвала там доста от свободното си време.

Continue reading

До Хановер и наоколо

Германците твърдят, че Хановер не е град, в който да се влюбиш от пръв поглед. Може и да са прави, но по-скоро грешат. Всички знаете, че Барселона заема особено място в сърцето ми, но никак не мога да се съглася с твърденията за Хановер. Хановер е… Но, да започна от малко по-далеч: Пътуването до Хановер с автомобил отнема около 22-24 часа, в зависимост от това какъв маршрут изберете и дали има с кого да се сменяте на волана, за да си почивате. На отиване минахме през Сърбия – Унгария – Словакия – Чехия – Германия. Бензинът на ЛукОйл в Сърбия не беше хубав. От него светна сервизното съобщение на колата и пътувахме „на тръни”. Унгарците преравят всяка кола, която влиза от Сърбия и е чист…

Continue reading

Батошевски манастир

Тази година, пътувайки от Вонеща вода през Трявна (за кафе с аромат на смокини) към Троян, не изменихме на себе си и вместо да се движим по „царския” път, кривнахме по малките пътчета през селата. Хубавото на малките пътчета е, че крият множество изненади 🙂 (а ако имаш голяма кола, дупките не са сред тях 😉 ). Денят беше 15 август, а термометърът показваше 37 градуса на сянка. Въпреки жегата или точно заради нея, имах чувството, че целия окръг е тръгнал на път. 15 август е голям християнски празник и много хора са готови да пропътуват километри до най-близката църква или манастир. Тези пък, които не търсеха божи храм, търсеха сянка и вода и тесният път покрай реката не смогваше да си поеме дъх под върволицата автомобили….

Continue reading

Филип Тотю – къща-музей

Филип Тотю – неуловимият хайдутин – е роден в днешното село Вонеща вода, което и досега е разхвърляно на махали по баирите и трудно може да се каже дали и колко е голямо. Отклонението за къщата-музей е обозначено с табела,  предшествана от билборд в стил „ретро кръчма”, та ако не сте гладни като нищо ще го пропуснете. Табелата е на входа на селото, на идване от южната страна на прохода на републиката. Или, с други думи, ако пътувате към В. Търново през Хаинбоаз – на входа на селото – в ляво. 🙂 До къщата може да се стигне с кола. Тя е най-последната възможно в селото и затова се намира лесно – следвате табелите и асфалта и се стремите само нагоре. Ние тръгнахме натам пеша, но в…

Continue reading

По пътищата вечни на България

Има песен с такова име – много симпатична и мелодична, в която лирическият герой обещава да се върне отново по пътищата. Добрата новина е, че лирическият герой в следващия разказ няма да се върне отново, защото не си е отивал 😉 Той обича да пътешества, да откривателства, да кривва от правия път и да обикаля по малките пътчета… Само не обича това, че повечето пътища хич не се оказват вечни, ами от година на година стават все по-изчезващи, но това е от една друга приказка 😉 И така, приятно ми е да се запознаем: Лирическият герой съм аз. И тъй като е лято, значи съм в отпуска (е, не цяло лято, де), а щом съм в отпуска, значи тръгвам на път 🙂 Та, да се…

Continue reading

Екопътека „Бяла Река” – гр. Калофер

Колкото и да не ми се иска, понякога времето в Сопот не става за летене. И колкото и още по-малко ми се иска да си призная – нелетателните дни понякога ми харесват. Летните нелетателни дни обикновено са идеални за излет след природата. То, „излет”-а, пак е вид летене, ама малко по-различен, малко по-земен, но не винаги по-скучен. В един такъв нелетателен ден през август, пуснахме душите си да си полетят из Южен Джендем. Южен Джендем е едно от най-зловещо красивите и най-красиво зловещите места в България. Красотата там е мамеща, на моменти опасна, подла и дори живото-застрашаваща. Страхотно, нали 😉 Е, шегувам се… ама, малко. Разбира се, за нас не беше опасно, защото бяхме в долния край, откъм Калофер, следвахме специално направена еко-пътека, бяхме обути…

Continue reading

Барселона на Гауди: Парк Гюел /Park Güell/

Ако дори само по щастливо стечение на обстоятелствата се окажете за няколко часа в Барселона и се чудите как да ги оползотворите и къде да отидете, непременно вижте поне едно от “местата на Гауди”. Мястото, на което отделих най-много време за разглеждане и където две поредни години прекарах по повече от 4 часа в цъкане с език от възхищение и снимане, е паркът Гюел /Park Güell/, построен в периода 1900 – 1914 г. – един от о?сновните паркове на Барселона. Той се намира на едно сложно място, а именно – в геометричния център на горната дясна четвърт на картата . Тръгнах натам с метро. Най-близката спирка на метрото е Vallcarca на зелената линия /L3/, която е на около 1 км от парка и му излиза в гръб….

Continue reading

Любов от пръв поглед

Влюбих се. Внезапно, дълбоко и трайно. Видях го и онемях. Взрях се в него и го съзерцавах с часове, а той стоеше невъзмутим, сякаш никой друг не съществува. Поглеждаше ме от високо и не помръдваше. Знаех, че знае, че съм там… Хората минаваха покрай мен, поглеждаха ме, някои от тях ме поздравяваха, но аз не ги виждах и не ги чувах. Гледах го и не помръдвах. Чувствах се вдъхновена, одухотворена, успокоена… Чувствах се малка, нищожна, незначителна… Той беше хем близо, хем далеч, някакси тайнствен… Беше на една крачка от мен, а го чувствах недостижим… Стоях като омагьосана и събирах сили… Събирах сили да си тръгна, за да остана сама… Да остана сама, за да събери сили… да се върна… Когато се върна, ще бъде различно….

Continue reading

Златоград

Знаете ли какво е това? Да, това е машина. Но, какво произвежда тази машина, на колко години е и как се задвижва? Кой я е измислил? Ще ви кажа накрая, а вие до тогава се опитайте да познаете. Награда, за който успее 😉 Ще ви подскажа малко. Машината се намира в една от занаятчийските работилници, които работят за радост на туристите в Златоград. Златоград беше най-южната точка от тазгодишното ни Родопско пътешествие. Златоград е и най-южният български град и се намира почти на границата ни с Гърция. Старата част на града е оформена като етнографски комплекс. Всеки занаят е представен в отделна къща и е интересно да се обикаля и разглежда. Майсторите се радват, когато туристите задават въпроси и с удоволствие разказват тънкостите на занаята….

Continue reading

Чудните мостове

Как да познаете, че пътувате към нещо тайнствено, вълнуващо или впечатляващо, към природен феномен, който ще ви вземе акъла и ще ви спре дъха? Има три прости и сигурни начина да познаете: Пътят, по който се движите е тесен, изровен и с интензивно насрещно движение. На картата, пътят е нарисуван с тясна към изчезваща линийка. Обхватът на телефона изчезва след втория завой. Такъв е и пътят, водещ до това място: Чудните мостове се намират в Родопите и представляват вид скален феномен. Хич не ме бива в научните обяснения и затова съм ви сложила снимка с човечета на нея, за да прецените сами грандиозността на творението. (На много хора “45 метра” нищо не им говори като размер, но ако го има на картинка – друго си е 😉 ) (А какви борове…

Continue reading

Утроба

Майчина утроба. Там, където се ражда Животът. В Майката Земя, докосвана от божествения лъч на Бащата Слънце, ден след ден, в името на новия живот! Проникването носи на обитателите умиротворение и благоденствие! Аз бях там, където се е родил Животът! Пътят до там е стръмен и неравен – труден като всяко начало. А новият Живот е много повече от ново начало… Това не е началото на притча или легенда. Нито пък краят й. Това е разказ за божествено място в Родопите, грижливо скатано в дебрите на планината, достъпно по определен път и видимо само от определено място. За да стигнете до там, трябва да следвате посоката на водата, да преодолеете погледите на пазителите и да изкачите пътя на изпитанието. За да бъдете част от Сътворението и…

Continue reading

Дяволският мост

Дяволският мост се намира в близост до гр. Ардино по 10 км дяволски път. Всеки изминат метър напред по пътя, ви води година назад във времето. Мястото, на което се намира Дяволския мост, се разпознава лесно: то е на 40 мин. път от момента, в който се запитате „Кой ме накара да тръгна насам?”, на 20 мин. от момента, в който се запитате „Какво правя аз тук?” и на 10 мин. от момента, в който ви обземе пълно отчаяние и усещане, че отивате Никъде! Пристигането в Никъде-то е внезапно и впечатляващо. В момента, в който видите моста, онемявате и хуквате към него. Факт от историята на моста е, че е построен през ХV век и е свързвал Беломорието и Горнотракийската низина. Нещо повече – бил…

Continue reading

Трифон Зарезан

Традиционалистка съм, признавам си! Но не в смисъл, че следвам сляпо някакви традиции – всички знаем, че традициите не са това, което бяха – а в смисъл, че обичам да създавам нови. Новата ни традиция сe казва „Трифон Зарезан”, но не онзи с виното и лозята, а един друг. „Трифон Зарезан” е името на гостоприемницата (умишлено не го наричам „хотел”), в която отсядаме втора поредна година. Миналата година бяхме там за две нощи, тази отидохме за шест. Догодина може и за повече. Миналата година само споменах за това райско местенце, но тази определено ще му обърна вниманието, което заслужава. Та, както вече съм споменавала, местенцето се намира на брега на язовир Кърджали, в село Главатарци. Хотелът е построен на височинка, така че евентуални бъдещи строежи…

Continue reading

Анево калé

(само за ентусиазирани туристи-ценители) Когато преди година писах за гр. Сопот и възможностите за разходка наоколо, споменах и крепостта Анево калé. Тогава предположих, че пътят до нея е около час, защото така изглеждаше от въздуха. Познах, но само почти. Пътят е около час само за тренирани туристи-ентусиасти. За туристи-запалянковци с деца, пътят е час и половина. Анево калé е разположено на южния склон на Стара планина, на 1 км западно от гр. Сопот, т.е. на 1 км от Сопот, ако пътувате към София по подбалканския път. Още по-точно казано – на 1 км е отбивката от пътя. Самото калé е разположено на един хълм пред южния склон на планината, на още 1 км към нея и на около 1 км път нагоре, като между калéто…

Continue reading

Сиртаки, узо, слънце и море…

Най-хубаво е когато успееш да съчетаеш полезното с приятното и работата с удоволствието. Е, ние съчетахме полезната работа с приятното удоволствие, хващайки автобуса за Халкидики. Хубавото беше, че автобусът беше служебен, пътуването и престоя там – също, така че не ме питайте за цени. Вместо с пари, си служех с жълтата лентичка, която ми сложиха на ръчичката при пристигането ни в хотела. За служебното – толкова. Продължавам с приятното 🙂 Пътуването до Халкидики отне около седем часа с автобус, включително яденето на пържоли, престой на границата и спазване на ограниченията по пътя. „Халкидики” се оказа разтегливо и разклонено понятие. Халкидики е полуостров в северна Гърция и според митологията, Гигантите живеели там. На Халкидики се е състояла митичната битка между гигантите и боговете, която боговете спечелили…

Continue reading

Барселона на Гауди: Casa Vicens

Човешките сетива са най-странното божие творение. Невероятно е как човек е в състояние да възприема едновременно с всичките си сетива наведнъж и неща, с които ги е „хранил” два дни, след това да занимават ума му с месеци. Всеки път, когато се върна от Барселона се чувствам точно така: За два-три дни събирам толкова впечатления, че след това мога да говоря за тях, да ги разказвам и споделям с месеци. Не знам как се получава… Всъщност, излъгах! Знам! Гауди е виновен! По улиците на Барселона има много къщи, проектирани от него и негови ученици. Обикновено туристите се разхождат по големите булевари – пеш или с панорамен автобус – и някакси очакват да видят такава къща. Истинските изненади обаче са другаде… Представете си… Ходите си по…

Continue reading