Танцът на пеперудата

В теорията на хаоса има нещо, наречено „Ефект на пеперудата“ – „това е  чувствителната зависимост от началните условия, където една малка промяна на параметър в нелинейна система може да доведе до големи разлики в по-късните състояния. Името на ефекта произлиза от метафоричен пример как размахването на крилата на мъничка пеперуда може да доведе до драстични промени в развитието и траекторията на далечно торнадо“. Или с други думи: И най-малкото добро постига чудеса, и най-малката искрица може да запали пожар, ако попадне на правилното място … Такова малко торнадо се завихря всеки път когато хора с големи сърца, с трепкащи в тях пеперуди, запеят, затанцуват или просто заговорят за фолклор и българщина. Преди броени минути завърши третият празничен уебинар за родолюбие, организиран от клуб “Чанове” и приятели,…

Continue reading

ЧАНОВЕ България на 15 години!

Днес, 11.04.2020 г., Клуб по български народни танци „Чанове“ става на 15 години! Аз прекрачих прага на клуба преди 13 години и тогава не знаех какво ме очаква. Не знаех, че в комплект със стъпките на хорцата, върви и цяло допълнително семейство, с пълния комплект емоции, които едно огромно семейство може да ти донесе. За много от нас, особено за тези, които танцуваме от повечко годинки, „Чанове“ е повече от семейство, „Чанове“ е вселена – обичаме се, липсваме си, търсим се, намираме се, подкрепяме се, обогатяваме се взаимно, правим планове, пътуваме заедно, празнуваме заедно, тъгуваме и се радваме заедно, летим из облаците и се държим един друг здраво на земята.   В тази Чановска вселена има от всичко – има истински танцьори, има и аматьори,…

Continue reading

Всичко е Любов

Напоследък е популярна една притча за борбата, която всеки от нас води в себе си, която притча разказва, че всеки има скрити в душата си два вълка, които непрестанно и безмилостно воюват помежду си. Единият е лош, той олицетворява злобата, агресията, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, фалшът… Другият е добър – той е радостта, омиротвореността, любовта, надеждата, добротата, съпричастието, взаимността, щедростта, искреността, човечността, състраданието и вярата. Древните мъдреци казват, че надделява по-силният вълк – този, когото храним. Живеем във време, в което повече от всякога имаме нужда от храна за добрия вълк. Имаме нужда от любов, от положителни емоции, от заразяваща енергия, от добър пример. Повече от всякога имаме нужда да правим любимите си неща, макар и от дома, имаме нужда да се виждаме…

Continue reading

Да докоснеш Великан

Аз съм щастлив човек и имам късмета животът да ме среща с феноменални хора. Отдавна искам да ви разкажа за един от тях, но всеки път, когато се опитам да започна, буца застава в гърлото ми и ме души… в същото време знам, че той би казал „Давай, направи го“. Невероятно е как е възможно да чувстваш липсата на човек, когото почти не си познавал, човек, до когото си имал възможност едва да се докоснеш. Дори не искам да си представя дупката в душите на близките му хора… За такива човеци се разказва трудно… Познавах такъв човек и не спирам да му се възхищавам и да си спомням за него. Липсва ми начинът, по който ме караше да се чувствам – извисена, значима… За пръв…

Continue reading

Време за обичане

Аз не съм затворник, аз съм си У ДОМА! Аз не съм сама – със семейството си съм! Тези, които не са в моя дом, са в своя, със своето семейство и са добре. Само едно човече липсва, но то изпълнява дълга си и също е добре. Това е всичко, от което една майка има нужда. На теб какво повече ти трябва? Да, карантината ще ни промени, но САМО ако продължи достатъчно дълго, за да даде възможност на смирението, преоценката и осъзнаването да надвият над агресията, мрънкането, вечното отричане на всичко и на всички, самосъжалението и ниската самооценка и да отворят път на любовта, съпричастието и човечността. Сега е време за празнуване!

Continue reading

Сняг и люляци

Има две неща, които ме карат да вярвам, че животът се завръща отново (напролет) – щъркелите и цъфналите люляци. Тази година, щъркелите си дойдоха на 12 март (за вярна се приема датата, на която аз съм ги видяла 😉 ) и сега, при тези снежни намигвания се чудя оцеляват ли. Би трябвало – все пак те имат много по-добра връзка с вселенския разум от нас, човеците. А люляците… Това е нещо, което наистина успокоява и радва душата ми. Затова преди две пролети си откраднах люляк и си го гледам на терасата – хем радостта стига бързо до мен, хем заради едното помирисване не се състезавам с кварталните люлякограбители, които всяка година обезобразяват храстите… Миналата година люлякът цъфна оскъдно, срамежливо, но с хубавия си омагьосващ лилав…

Continue reading

Придворният съгледвач

Имало едно време една принцеса, която освен че била умна, разумна, прелестна и омайна, вече знаете, че била и много мъдра. Тя знаела, че поданиците във всяко царство-господарство от време на време биват обхващани от разни безобразни състояния, някои от тях болестни, други – просто прелестни. Нейно Принцесешко Слънчевство, каквото и да става, не губела самообладание и винаги проверявала какво става в царството ѝ. Този път, честта се паднала на Придворният съгледвач, на когото възложила да провери слуховете, че в царството се случва нещо невиждано и нечувано досега. Придворният съгледвач приел мисията присърце и тръгнал на път. Гледал тук, гледал там, слушал тук, слушал там, ама нищо не разбрал. Затова решил да се изкачи на върха на планината и да поиска съвет от белобрадия старец,…

Continue reading

Придворният печатар

Имало едно време една принцеса, която освен че била умна, разумна, прелестна и омайна, била и много мъдра. Тя знаела, че всяко царство-господарство има нужда не само от храна, вода и слънце, но и от добри новини, за да може цялата придворна гвардия от сладкари, билкари, смешници, мълчаливци, магистрати, ловци, чистачи и принцове и рицари от всякакъв род и порода, да бъдат щастливи, за да вършат работата си с радост и прецизност. Принцесата знаела, че в противен случай в Царството ще настъпи такава суматоха, че… че…. абе, голяма суматоха ще настъпи! Затова, Принцесата, която не случайно била наричана от поданиците си Принцеса-Слънце, имала свой собствен главен придворен печатар, който работел само когато имало нужда от добри новини и по празници, защото тогава добрите новини някак сами…

Continue reading

Графиня CMYK

Имало едно време една Принцеса, която освен че била умна, разумна, прелестна и омайна, била и много… търпелива – особено с възрастните отегчени от скуката графини, които така благородно измисляли предизвикателства за поданиците, самозаблуждавайки се, че така скуката ще избяга… Тя, скуката, наистина бягала, но не от графините, а от злочестите поданици! Най-капризна била обаче Графиня V., която не само че с лека ръка хвърляла предизвикателства насам-натам, ами и използвала засукани думички, за да обърква поданиците: „Ммм, това какво красиво RGB е!“, „Аууу, това е от зеления период!“ Поданиците се справяли някак, но когато графинята ентусиазирано заявила: „Уважавайте печатарите, дайте го в CMYK“, поданиците се отчаяли и дотичали право при Принцесата. Надявали се, че тя поназнайва разни трикове за справяне с капризни графини 😉 Принцесата…

Continue reading

Небеса (3)

Има дни, в които Слънцето не може да реши кога да плени впечатлените ни очи – на изгрев или на залез…   Затова събира всички цветове, разбърква ги като палаво дете, хвърля ги на високо и чака да види кой ще забележи творението му и колко обожателни въздишки ще полетят към него… То ги събира и разстила внимателно, с помощта на верния си приятел Вятъра, а накрая самото То въздиша и разрошва едно ъгълче от перфектната картина… Останалото… е радостта, която дава на очите ни на сутринта…

Continue reading

Рила

Рила – синоним за магичност и вълшебност… А когато негово величество Времето позволи да се радваш на тази красота от рутината на делника, вълшебството става част от действителността…

Continue reading

Прошката не променя миналото…

Прошката не променя миналото, но много съществено променя бъдещето. Дава му шанс… Обидата е едно от най-интересните и разрушителни чувства, които хората избират да изпитват. Обидата е реакция към заобикалящия ни свят, но за разлика от положителните радост, обожание, възхищение и т.н., тя ни дава възможност да научим повече за себе си. Оскърблението, което изпитваме, се корени в нашата самооценка и представата ни за самите нас и в нереалистичните очаквания към околните. Когато чуем нещо красиво и великолепно за себе си, то ни радва, дори да не отговаря на самооценката ни (но пък някак отговаря на очакванията ни 😉 ). С обидата е точно обратно – обиждаме се, когато страничната оценка съвпада със самооценката ни (но пък не съвпада с очакванията ни 😉 ). Примерът…

Continue reading

Напразни усилия на любовта

Изправена съм пред дилема една – дали някак ще успея да разбера напразни ли са наистина усилията на любовта? Виждайки дръзката режисьорска игра водеща до нелека актьорска съдба ми е трудно да се съглася че има усилие напразно, стане ли дума за тези дами и господа! Те са банда безподобна, която забърква от Шекспировите слова сатира понятна и удобна дори за нашата географска ширина! Ха, отново ми се случи, римата добре да се получи но за това виновна съм едва, защото римите са част от любовта! Наистина или на шега, оказва се накрая, че където има любовна омая, усилия напразни няма! Ето, случи се пак! Не ме бива в римите, но тези хора някак карат сърцето ми да пърха и да прелива и самò да…

Continue reading

Честита Нова Година!

Пожелавам ви здраве и време за себе си! От времето ви за себе си, да имате желание да отделите за приятелите си! Желая ви приятели, които да ви вдъхновяват и зареждат! Желая ви да постигате – колкото – толкова, но всеки ден повече от предишния! Пожелавам го и на себе си 🙂

Continue reading

Ден на мечтателите (`19)

Всички велики неща са се случили благодарение на някоя сбъдната мечта. Колкото по-дръзка е била тази мечта, до толкова по-велики дела е извела мечтателя си. Без дързост в мечтите, Космосът щеше да си остане химера. Мечтите ни ни правят по-добри хора и професионалисти и са нашите най-добри приятели. Те са тук, дори когато на надеждата ѝ писне от нас и е готова да си тръгне, навъртат се наоколо денонощно и винаги са готови да ни вадят от лошото настроение. Те са огънчето, което огрява пътя ни и ни топли отвътре. Ако не бяха мечтите ни и способността им да ни превземат, животът ни щеше да прилича на една безкрайна мрачна и студена зима, лишена от вълнения и емоции! Способността ни да мечтаем е свързана със…

Continue reading

Безмоторното летене

Спокойно мога да нарека безмоторното летене „най-доброто от двата свята” – света на парапланерите и света на самолетите. Безмоторното летене колкото прилича на летене с парапланер, е толкова и различно, колкото прилича на летенето със самолет (лек или свръх лек), толкова и се различава. Летенето с безмоторен планер е в състояние да ти достави същия вид усещане като летене с парапланер, но в стотици пъти по-силно, по-интензивно, по-наситено и с по-голяма амплитуда. С планер се лети без двигател и без перка 🙂 Голяма изненада, нали? И понеже ми зададоха всякакви въпроси от „как излита без двигател” до „как каца без двигател”, обяснявам простичко и доколкото мога 🙂 Планерът излита чрез теглене от самолет с двигател 🙂 Не, не е лесно, въпреки, че изглежда така. Трябва…

Continue reading