Tag: България

Желанието ми да посетя Трявна е толкова старо, че е почти древно. Толкова древно, че чак го бях забравила. Преоткрих го, минавайки през Габрово, където една табела ми подшушна, че Трявна е съвсем близо – 20 км са си нищо като си тръгнал на обиколка из България. Какво пък… хайде към Трявна… Пътят откъм Габрово по нищо не отстъпва на високопланинските ни проходи – завои, серпентини – на моменти чак ти се замайва главата, ама надничаш зад завоите и чакаш да се покаже града. Ето го! Най-накрая! Признавам – първоначално се разочаровах силно. Очаквах да видя стари къщи с чупки и чардаци, с покриви от плочи, калдаръмени улички… а ни посрещна един град като всеки друг… Чак се замислих с какво толкова свързвам Трявна и…

Continue reading

Както вече знаете, тазгодишната обиколка започна спонтанно, провокирана от един нищо и никакъв си дъжд, малко буря с гръмотевици и почти раннопролетни температури. Решихме, че седенето на едно и също място в това време няма да ни се отрази добре. По-добре да сме на път. Много хора се страхуват да пътуват, когато навън вали и трещи (което прави пътищата почти празни 😉 ) и си мислят, че нищо няма да видят. Това е така, защото не знаят на къде да гледат! Няма нищо по-красиво от лошото време!!! Има облаци, които не можеш да видиш при хубаво време през никой сезон! И тръгнахме – посока с. Светлен. Село като всички други (?), може би… Светлен е първото село след гр. Попово в посока Търговище. Минавала съм от…

Continue reading

Това лято, въпреки че още не е свършило, вече спокойно може да бъде наречено „историческо”. Причината за това: осъществяването на едно дълго отлагано пътуване. Прекосихме България на длъж и шир и главата ми е пълна с впечатления. Пътуването бе с център и основна отправна точка Сопот. Тръгвайки от там, единият ни маршрут беше Троян – Сопот – Казанлък – Шипка – Габрово и оттам към Златна Добруджа, чак до Шумен и после обратно през Трявна. Ден почивка в Сопот и поехме към Кърджали – Смолян – Триград – Батак и пак Сопот. По някое време чак до Варна планираме да стигнем 😉 Опитахме се да спрем навсякъде, да видим, чуем и пипнем всичко по пътя си и тепърва ще ви разказвам за всички тези вълшебни…

Continue reading

Като ви обещах да пиша пътеписи, вие нали не си помислихте, че ще пиша за общопознати неща и известни факти в рамките на два-скрола-място? Дано не сте, защото аз нямам намерение да го правя. Пътеписите ми ще описват пътувания, които се различават от традиционните основно по своя смисъл и емоционален заряд. Предстоящото „пътуване” из Троянския Балкан ще обхваща първите 25-30 години от живота ми и се очертава да бъде най-трудния „пътепис”, с който съм се захващала… Това по-скоро ще е спомен за едно непорасване. То ще е разказ за едно детство. Ако ви се пътува във времето и пространството, обувайте маратонките и айде :), скачайте в машината… Всеки от вас прекрасно знае къде се намира Троян. Това, на което малко хора обръщат внимание е, че…

Continue reading

Отварям си пощата и що да видя?! Вътре се мъдри следната подкана: Кога ще пишеш пак пътепис? Не само Барселона е на тоя свят… Сопот – също е на картата 🙂 Без майтап – напиши за Сопот 🙂 Прав си човече, и Сопот е на картата, взимам си бележка и се захващам с пътеписа веднага. Ама, то какъв ли път-е-пис ще излезе, като аз из Сопот не ходя по пътя, там посоката е нагоре. Но да видим… Сопот се намира на около 130 км от София, ако тръгнете на изток по подбалканския път. В момента пътят е с качество, приемливо за служебни автомобили и джипове. Ако имате лична градска кола, по-добре хванете магистралата за Пловдив и оттам – още 60 км на север, посока Карлово….

Continue reading

Всеки три последователни почивни дни са добре дошли за преуморените ни души. Телата ни все още се справят, но душите определено търсят място за спасение, със следните параметри: – Възможно най-далеч от София, без оглед на географската посока. – Възможно най-необитаемото, диво и нецивилизовано място. – Без покритие от мобилните оператори, по възможност и от тримата. – По възможност наличие на гора и надморска височина поне 800-900 м (може и повече). Наскоро, в едни такива три почивни дни, си намерихме едно местенце в село Баня, на 5-6 км от Банско, което, в общи линии, отговаряше на изискванията за усамотение (ако за “усамотена” се брои компания от 16 човека!). Като крайна цел на почивката си набелязахме резервата за танцуващи мечки в гр. Белица. Знаех твърде малко…

Continue reading