Ниските облаци, част 2: Cumulus radiatus

В част 1 ви разказах как се формират кумулусите, как се казват различните им видове, както и начинът да ги разпознаете, класифицирани според формата и големината им. Има обаче още един вид кумулуси, който съм си спестила и в описанието, и в облачната класификация. Това са облаци, които аз също видях за първи път на живо. Преди това само бях чела за тях и бях виждала картинки. Става дума за cumulus radiatus (кумулус радиатус). Това са кумулуси като всички други, нищо особено, но вятърът си е проправил път между тях и ги е подредил в т.нар. облачна улица. Както при всички други облаци и при тези се изискват специфични метеорологични условия, за да се подредят точно по този начин. Част от условията: нагрята плоскост –…

Continue reading

Ключът

La clef Jacques Prévert  C`est pour une nuit ou c`est pour un moment demande la patronne en décrochant la clef. C`est pour toujours dit la femme qui attend Et l`homme prend la clef tout en payant la chambre avec le dix pour cent. Et il montent tous les deux un étage en souriant. Les pauvres malheureux ils vont se tuer peut-être dit la patronne en larmes. Et mes pauvres vieux draps finirons tout sanglants. Ключът Превод: LeeAnn – За нощта цяла или само за миг? – пита хазяйката, докато подава ключа. – Завинаги! – отговаря жената, а мъжът плаща цената и взима ключа за вратата. Двамата се качват един етаж по-горе засмени. – Бедните нещастници, може би тук ще сложат края си – промълвява хазяйката с очи насълзени…

Continue reading

Октомврийска доза култура

Готови ли сте с културния списък за октомври? Аз да. Списъкът ми се състои главно от театрални постановки. „360 градуса” на Андрей Баташов, представен на сцената на „Сълза и смях” е нещо, което вече гледах, но искам пак. Вчера беше първото представление за сезона, следващото е на 16-октомври. Вчера не успях да отида, но на 16-ти съм там 🙂 От дневника на един Грег си харесах моноспектакъл на тема „народното творчество” . За  щастие, спектакълът ще гостува в Сатирата на 19.10.2007 г. „Принцесите и змеят”! Е как да устоиш на такова заглавие! Та било то и за деца! Изобщо нямам намерение да устоявам! 

Continue reading

Рицарят, който бил загубил думите (2)

Тогава Рицарят решил отново да тръгне на път. Тръгнал бързо. Нямал нужда от специални приготовления, защото не притежавал нищо. Имал единствено усмивката на сияйната принцеса от сънищата си, която така или иначе винаги носел със себе си. Сега обаче поел по най-дългия път – този, който започвал точно пред краката му. Бил чувал да говорят, че този път е възможно най-трудният, защото докато вървиш напред срещаш себе си. Рицарят знаел, че този път извежда право под Дървото на Любовта. Бил чувал също, че малцина се осмелявали да тръгнат по него и още по-малко се завръщали, но той нямал нищо за губене. Тръгнал без да се сбогува, без да отрони и дума дори, сякаш думите отново се били изгубили… Надявал се да се върне бързо. Надявал…

Continue reading

Последици от възпитаната нерешителност

Тази тема е естествено продължение на темата за Нерешителността на възрастните, защото тя, нерешителността, наистина води след себе си последици, които крият от очите ни простите отговори на сложни злободневни въпроси. Опитвам се да разделя последиците на „пренебрежимо дребни” и „сериозни”, но всички, за които се сещам, някак сами се нареждат във втората категория. Огромна част от хората си живеят със своята нерешителност, без дори да подозират за присъствието й. Друга част, пък, подозират, че е тука, но се заблуждават, че е доброкачествено образувание и ще премине от само себе си. Но то не преминава. И тогава вместо да направят нещо, хората започват да се оплакват и да търсят причината за своите проблеми и несгоди на несъществуващи места. Какви могат да бъдат последиците? Проблеми в работата….

Continue reading

Океанът на чувствата

Когато Океанът се изправи и те стресне във съня, ти по пътя си не спирай, той го прави, за да ти покаже любовта.  Когато Океанът те залее и те направи вир-вода, ти по пътя си не спирай, той го прави, за да ти покаже нежността.  Когато Океанът се разстели и останеш сам в самата му среда, ти по пътя си не спирай, той го прави, за да ти покаже вечността.  Когато Океанът се отдръпне и на две пред теб се раздели ти по пътя си не спирай, а напред през чувствата върви.  Мини поне веднъж през Океана, напий се с чар и красота и кажи едва тогава, че истински живял си на света.    

Continue reading

Нерешителността на възрастните – наследствена черта на характера или пропуск във възпитанието?

И двете, но второто повече. В много черти от характерите на хората наследствеността оказва огромно влияние, понякога дори нанася големи поражения. Това обаче не се отнася за решителността ни в собствения ни живот и способността ни да взимаме решения, касаещи нас самите. Разбира се, не съществуват изолирани решения. Всяко наше действие или бездействие води след себе си последици, които засягат нас и околните ни. И докато таланта е генетично заложен (вроден или наследен), то способността и готовността да взимаме решения се учи. На това ни учат родителите ни, а ние учим своите деца. Ако ние сме нерешителни хора, можем ли да направим децата си различни – решителни и дейни и да оставим собствения им живот в собствените им сигурни ръце? Да, можем, но само ако…

Continue reading

Тайната (ми) математика

Едно и едно не прави две това го знае всяко дете. Математиката е да си седиш и кротко рибки да броиш. Но ако искаш птица да си уловиш, ще трябва да се научиш да летиш. И две и две четири не е! Ако аз ти подам ръцете си две и ти ги задържиш в твоите две, ще изгреят хиляда слънца и ще озарят милиони сърца. За три и три се замисли и отговора сам си намери. Той е скрит там където Небето целува Морето, където лодки с по три платна изчезват във безкрайността. Четири и четири осем не е! И това го знае всяко дете! Ти по пътя си спри, два пъти в четирите посоки погледни, и ще усетиш как само в миг от вечността си обгърнал с…

Continue reading

Приказка за пътя … (2)

Тя живееше сама в едно тъмно, много тихо, почти изоставено, но много сигурно, тайно и защитено място. Почти – защото от време на време там се завъртаха за кратко разни такива като нея, но после те си тръгваха, а тя оставаше. Оставаше да чака да дойде нейното време да излезе оттам и да види светлината. Светлината… Единственото, към което се стремеше. Преди много години, когато отиде да живее там, още в началото, около нея имаше светлина и се чуваха гласове, но скоро това се промени и наоколо стана съвсем тихо и тъжно. Тя знаеше, че не е забравена, а че просто не й е дошло времето. Една сутрин, когато отвори очи, чу че онзи глас отново я вика. Гласът бе малко променен, но тя го…

Continue reading