LeeNeeAnn

Сърце в кутия

LeeAnn May 14, 2011 May 14, 2011Приятелите на LeeNeeAnn творят 0

Автор: Ю. Г Очите ти, докосване, целувка, страст, влечение, порок – безумно влюбване. Ръцете ти, усещане за сила, безумен порив, желание за тяхна близост, а устните… ехх устните ти, стремление и похот ненаситна, емоция, неизчерпаем вкус, Телата ни преплитат се в безкраен възел, от чувственост и сладък шоколад. Нозете ти, прищявка на младеж и плод за мен неустоим… ахх несравним Усмивка, сладост, блян, мечта, стремеж, копнеж, любовен еликсир, посипан с прах сандък забравен, със дъх на стари книги… еххх любим. Веднъж опитал този вкус… наслада, си в него вечно влюбен, изумен Агресия и глад за вихър, неистов порив от любовен ураган, Първична сила, мощен зов, пулсиращо сърце в кутия… еххх моля ти се… отворИ я! За мен, суров и детски недодялан, таящ надежда утопична, си…

Джони, ти не си ангел

LeeAnn May 12, 2011 December 23, 2022Култура 8

Обикновени думи, изпети от необикновени жени по удивителен начин! За страстта не са нужни думи 😉 Особено когато е на френски! 🙂 Преводът ми не струва, така че: предизвиквам ви! [youtube:http://www.youtube.com/watch?v=Ka9jb32FtHc] Johnny, tu n’es pas un ange

вкусно 01…

LeeAnn May 9, 2011 May 9, 2011Фотодневник 9

Random Station

LeeAnn May 3, 2011 March 6, 2020Истории за истински човеци

Въпреки, че словосъчетанието Random Station навява случайност и разбърканост, в действията на членовете на групата има повече последователност, упоритост и подреденост отколкото сте готови да очаквате от тийнейджъри. Да, тийнейджъри. Random Station е името на група приятели, които свирят рок. Лично им се възхищавам за таланта, който притежават и начина, по който го управляват, за усърдието да се събират и репетират, да се развиват и усъвършенстват, въпреки натоварената програма в СМГ. Изумителното в тези деца (дано ми простят, че ги наричам така, но те са съученици на дъщеря ми) е, че за разлика от масата тийнейджъри знаят какво искат и се борят, за да го постигнат. А това, което най-много искат сега, е да се класират за финала на „Голямото междучасие 3”. „Голямото междучасие 3”…

Време за рожден ден… отново ;)

LeeAnn May 1, 2011 May 1, 2011Реалността, Фотодневник 5

Честит Рожден ден, Ники! Пожелавам ти здраве, сила и вдъхновение, любов, късмет и търпение и повече време за почивка 🙂

Ей, чичо!

LeeAnn April 27, 2011 April 10, 2020Култура, Народни танци 1

Ако подвикна „Ей, чичо! Айде, чичо!” сигурно ще ме сметнете за откачена, или в най-добрия случай за невъзпитана. И в двата случая, обаче ще сгрешите (в първия – не чак толкова много 😉 ). Едно е сигурно обаче – ако можех да свиря с пръсти – щях. Вчера – също! Нищо, че бяхме облечени официално и бяхме седнали в зала. Сигурна съм, че музикантите нямаше да имат нищо против. Чичовото е едно от нещата, които палят не само моята кръв. Половината зала беше пълна с Чанчета, които ръкопляскаха в такт и с всички сили се стараеха да останат по местата си. Тези, които бяха там снощи, знаят за какво говоря. За пропусналите – започвам отначало. Снощи, 26.04.2011 г. се състоя Великденски концерт на НФА „Филип…

green is the colour …

NeeAnn April 23, 2011 April 23, 2011Фотодневник 12

Шест години по-късно

LeeAnn April 18, 2011 April 10, 2020Емоции в проза, Народни танци 4

Би трябвало да е сутрин, защото наоколо е светло. Вероятно спя, защото се чувствам като човек, когото се опитват да събудят – някъде в дълбочината на главата си чувам звуци, които приличат на нещо, което познавам… Колкото повече се опитвам да не се събудя, толкова по-ясни, отчетливи и познати стават звуците. И толкова по-близки… И по-ритмични. Този ритъм ми е познат. Сигурна съм… Правя усилия да размърдам краката и главата си и да ги накарам да последват душата ми, която подтичква и подлитва наоколо в онзи ритъм. Какво ли ми се е случило предната вечер… Чувствам се като дрогирана, ама още не мога да се сетя с какво… Звукът се приближава и лека полека започвам да се сещам на какво ми прилича… Спомних си! Скарпините…

Честит празник, мечтателю!

LeeAnn April 12, 2011 April 12, 2011Емоции в проза 9

Какво е мечтата? Дали е връх, който искаш да изкачиш? Или е място, на което искаш да бъдеш? Дали е къща, която искаш да построиш? Или е вода, от която искаш да отпиеш? Дали е цвете, което искаш да посадиш? Или е танц, който искаш да изтанцуваш? Няма значение! Важното е да имаме за какво да мечтаем, всеки ден! Честит празник, мечтателю!

Аз (сърце) ЧАНОВЕ

LeeAnn April 11, 2011 April 10, 2020Народни танци 0

За да разкажеш, трябва да почувстваш. За да почувстваш, трябва да усетиш. За да усетиш, трябва да опиташ. За да опиташ, трябва да ти дадат. За да ти дадат, трябва да го направят. За да го направят, трябва да искат. И да могат! А аз сега мога да разказвам, защото те винаги са можели да го правят! И го правят! Вече 6 години! И ще го правят. Още поне 56 🙂 А, „който го може – го може!” 😉 Нали! Чанове днес стават на 6 години! Честит ни рожден ден! Миленка, Коце, благодаря ви за: … (думи в сто реда) … Вие си знаете 🙂

Дени победи!

LeeAnn April 6, 2011 March 6, 2020Истории за истински човеци 6

С облекчение мога да заявя: Дени победи! И съвсем съзнателно, ще повторя нещо, което вече съм казвала: Дени е боец! Дени победи левкемията, като през това време успя да даде няколко ценни урока на дебелите ни глави. Дени ни научи, че състраданието и съпричастността помагат на лекарствата да лекуват. Дени ни научи, че малката помощ е голяма, когато е от сърце! Дени ни научи, че ИМА СМИСЪЛ! Дени ни даде Нова надежда. Показа ни, че за да бъдем наистина хора, ни трябва съъъввсеееммм мъничко! Възхищавам се на самообладанието и смелостта на Люба (мама на Дени)! Възхищавам се на енергията на Дени! Сега, когато вече официално е обявено: „Край на лекарствата”! всякакви думи са излишни. Това, което трябваше да бъде казано – беше. По-важното е обаче,…

bloom 01 …

NeeAnn April 4, 2011 April 4, 2011Фотодневник 4

お誕生日おめでとうございます, メイあし …

LeeNeeAnn April 1, 2011 April 1, 2011Фотодневник 13

Дали със стих за магия, или следа от пожар, дали със захар от скреж, или с приказка от Шарколес, дали с кроманьонски легенди или с музика в цвят, дали с хайкувизми или просто със смях, все ни привличаш, и все към тебе вървим. и защото все не ни стига, затова все около теб ще продължаваме да се въртим.

Обичащият камъни…

LeeAnn March 30, 2011 March 30, 2011Реалността 2

… дойде! Усетих загадъчното му присъствие още миналата есен… На север… Движеше се зад мен – силен, безшумен… Внушителен. Изчезна по-бързо, отколкото се беше появил… Името му е АМАРОК. Вълкът-единак, който обикаля северната пустош… Въпреки, че според инуитските вярвания никой не бива да ходи навън след залез, защото тогава е времето на Амарок, мисля, че точно този вълк няма да остане сам за дълго … Аз лично бих му правила компания далеч след залез… Красив е, нали! Снимката е от тук: http://www.4yea.com/tag/vw-amarok

на земята…

LeeAnn March 29, 2011 March 29, 2011L`афоризми 6

За да се научиш да стоиш здраво на земята, първо трябва да се научиш да летиш…

Камен в прегръдката на Хималаите

LeeAnn March 25, 2011 February 25, 2020Истории за истински човеци 1

Започвах предисловието към тази история повече от пет пъти и все го изтривах. Историята е толкова силна, толкова впечатляваща, толкова човешка, че каквото и да напиша, ще е слабо и безизразно. Затова – няма да пиша. След миг ще ви оставя насаме с историята на Камен. Защо тази история получава място в „Истинските истории”? Защото това е история за силата на духа, за безкрайните възможности на човешките същества в борбата им за живот. Това е история за силата на съпричастността и приятелството. За силата на енергията, която мислите ни изпращат в такива моменти. Това е история, която показва, че когато всеки помогне, макар и със съвсем малко, то нещата завършват благополучно. Възхищавам се на самообладанието на Камен, на трезвата му преценка, на стабилната му психика…

autumn leaves 03 …

NeeAnn March 21, 2011 March 21, 2011Фотодневник 7

Посланието

LeeAnn March 21, 2011 December 23, 2022Култура 7

Le message Jacques Prévert La porte que quelqu’un a ouverte La porte que quelqu’un a refermée La chaise où quelqu’un s’est assis Le chat que quelqu’un a caressé Le fruit que quelqu’un a mordu La lettre que quelqu’un a lue La chaise que quelqu’un a renversée La porte que quelqu’un a ouverte La route où quelqu’un court encore Le bois que quelqu’un traverse La rivière où quelqu’un se jette L’hôpital où quelqu’un est mort. Посланието Превод: LeeAnn Вратата, която някой е отворил Вратата, която някой после е затворил Столът, на който някой е седнал Котето, което някой е погалил Плодът, от който някой е отхапал Писмото, което някой е прочел Столът, който някой е преобърнал Вратата, която някой е отворил Пътят, по който някой…

autumn leaves 02 …

NeeAnn March 19, 2011 March 19, 2011Фотодневник 5

Ансамбъл „Филип Кутев” на 60 години!

LeeAnn March 7, 2011 April 10, 2020Култура, Народни танци 4

Името „Филип Кутев” присъства в живота ми още отпреди да знам какво означава. Първите ми спомени от ансамбъла са свързани с едни усмихнати дечица с калпаци, които изчезваха зад една странична врата в сградата на Алианса, където учех френски… Тогава бях на 6 години и единственото, което помня е, че се промъквах след тях и гледах как репетират. Спомням си усещането – по детски тайнствено, възхитително и магично. Спомням си също, че много им завиждах и исках и аз да мога да танцувам. Не да репетирам – само да мога да танцувам 🙂 30 години по-късно сбъднах тази си мечта и народните танци вече са част от ежедневието ми, което пък от своя страна подхранва възхищението ми към професионалните танцьори – от всички ансамбли като цяло, и…