Сняг… Тишина… Съзерцание… Размишление… Има нещо магично в хубавия дебел бял сняг. Няма как да не забавиш темпото. Кара те да поспреш, да се поогледаш и да помълчиш. Като помълчиш, започваш да чуваш по-добре – себе си и околните. Като чуваш по-добре, започваш да разбираш по-добре – себе си и околните… И да чувстваш по-добре… Да обичаш повече… И по-силно… Снега. И не само… Има нещо магично в хубавия дебел бял сняг.
Росица Пейчева гостува в Клуб на Хорото на 18.01.2012 и на практика беше първият изпълнител, пял на живо в любимата ни Хоротека. Но това съвсем не беше първата ни среща с чаровната народна певица. Не е тайна, че Чанове имат слабост към нея, а както и тя сподели „Слабостта ни е взаимна”. Роси беше гост-изпълнител на 5-я рожден ден на „Чанове” (2010 г.) и гост на 5-я семинар на „Чанове” (2011 г.). Имах известно притеснение дали интервюто ще се получи, откъде да започна така, че да не стане „дървено” и т.н. Имах удоволствието да се срещна с Роси преди да излезе на сцената – говорихме си докато тя се приготвяше и се получи истинско женско дърдорене. Роси е толкова лъчезарна, сладкодумна и открита, че просто…
За изминалите шест години ви казах толкова много за себе си… И толкова много премълчах… NeeAnn ви показа много… Но и много скри… Спазих обаче най-важното обещание, което си дадох тогава: в блога да пиша само за красиви неща и той да пази само хубавите спомени. И сега, години по-късно, като се разхождам по страниците му, чета и се усмихвам и съм доволна от даденото и спазено обещание. И установявам, че въпреки динамиката, в която живея, аз съм си същата и не съм си променила мисленето за важните неща… Това хем ме успокоява и балансира, хем си мисля, че точно то е нещото, което ми помага да се движа право напред през всякакви турболенции… 🙂 И друго си обещах тогава: да не пиша за работа….
Желаем ви движение! Не е важно нагоре или надолу, напред или назад. Важно е да е в посока по ваш избор! Желаем ви спокойствие! Да намирате време за старите си приятели и време, в което да откривате нови! Желаем ви смисъл! Да бъдете доволни от всичко, което правите, както и от това, което прецените да не направите! Желаем ви здраве! Бъдете силни и уверени, за да живеете живота си с лекота! Желаем ви Щастие! Да намерите очите, в които да се оглежда истинското ви щастие! Lee&NeeAnn Снимката е собственост на Теодора Костова. Всички права са нейни и нямате право да я ползвате без изричното й разрешение.
Това, скъпи подскачковци, е новата формула на ентусиазма! Когато я чух за първи път преди няколко дни, бях в колебание дали да пиша за купона, който току-що бе свършил (временно) или този път да си запазя емоциите за себе си. Това изречение обаче ми подейства освен танцувално-вдъхновяващо, и някак… споделящо-вдъхновяващо. Може би защото скарпините ми още подскачаха в ритъма на Самоковската ръченица, която играха няколко поредни пъти, благодарение на един къдрав господин… Но, това е друга тема 😉 Всъщност, историята около това изречение е колкото обикновена, толкова и специална. Това изречение събира в себе си състояния и емоции, които ако не си изпитал, едва ли можеш да разбереш. Всъщност, изречението описва случка. Влиза един господин в новия ни Клуб на Хорото и си поръчва 4…
Важно е къде отиваме, от къде минаваме, и кого срещаме по пътя си. Но по-важно е да има място, където да се връщаме… П.П. Честит имен ден, Ники!
На 29 ноември 2011 в София отвори врати първата уникална и единствена… Всъщност, редно е да започна от доста по-далеч, защото новината сама по себе си, първо: вече не е нова, защото както знаем, добрите вести идват бързо и второ, защото новината нямаше да съществува, ако не съществуваха редица други предпоставки и събития. Мина ми през ум да си поиграя с търпението ви и да започна разказа си някъде от около 1980-81 г., когато на бял свят са започнали да се появяват част от предпоставките, но ще бъда милостива и ще започна от преди някъде 4-5 години и ще се постарая да бъда доста по-конкретна. 🙂 Идеята не е нова. Преди 4-5 години вече съществуваше в главите на Миленка и Коце. Вероятно някъде в пространството винаги…
Силата идва от подкрепата и постоянството, подкрепата и постоянството идват от толерантността и търпението, толерантността и търпението идват от обичта и споделените ценности!
Не, нямам предвид небе, а Земя, и наистина не е грешка. Е, вярно, че в този случай земята е над главата само за няколко секунди, но трудът вложен, за да стане възможно това, не може да се измери с дни… Всъщност, мери се с часове… в полет 😉 Едва ли има нужда да уточнявам, че става дума за летене с парапланер. Може би по-скоро трябва да припомня разлика между обикновеното свободно летене, в което по въздух изминаваш определено разстояние (по отворен или затворен контур – няма значение), като ползваш термиките, за да се издигаш и да продължаваш да летиш и Акрото, което доста излиза от нормалните човешки представи за „обикновено летене”.
Имало едно време една принцеса. Тя била умна, разумна, прелестна и омайна, имала си две ръце, две очи, уши, дълга коса… какво повече му трябва на един принц? Ааа, имала си, разбира се, и два крака. Левият не бил нещо особено. Крак като крак. Но деснияяяя… Десният крак на принцесата бил специален, защото бил вълшебен. Ама не бил обикновено вълшебен, защото на външен вид си бил съвсем като левия, ама десен, а бил някак особено вълшебен, защото вълшебствата се задействали само когато принцесата потропвала с него. Но понеже и това не било достатъчно по принцесешки сложно, принцесата си имала специална дума, която указвала края на потропването и началото на вълшебството. Или по-скоро началото на сбъдването на вълшебното заклинание, изречено под съпровода на принцесешко потропване. …
Някой знае ли как се казва това цвете? Няма уловка, наистина не знам. Между другото – розовото боде! Пълно безобразие!
