“Елементът” на сър Кен Робинсън
Според сър Кен Робинсън, Елементът е мястото, където се пресича това, което обичаме да правим и това, в което сме добри. А истинската страст идва, когато сме добри в това, което обичаме да правим и правим това, в което сме добри 🙂 . Тогава спираме да „ходим на работа” и се отдаваме единствено на хобито си. Книгата ни дава множество примери за хора, открили своя Елемент – по един или друг начин. В нея се споменават имена като Джилиан Лин, Ерик Клептън, Мег Райън, Моника Селеш, Боб Дилън, Пауло Коелю, Ридли Скот и тези на още много много известни хора. В книгата си „Елементът”, сър Кен Робинсън изказва недотам положителното си мнение за училището, образователните системи, стандартизираните тестове и всичко онова, което ни лишава от творческото…
От българското по-хубаво няма
В края на август в Гърция (Халкидики, Касандра, Ханиоти) се проведе международен фолклорен фестивал. Въпреки, че претендираше да бъде международен, фестивалът беше по-скоро балкански – имаше представители от България, Гърция, Турция, Сърбия и Румъния. Вероятността да съм пропуснала някого е много малка. Участниците бяха подбрани по странен за мен принцип. Или по-точно: така и не разбрах какъв е бил принципът – групите бяха от най-различна възраст и ниво – имаше всякакви – от аматьори възрастни, през детски ансамбли до професионалисти възрастни. Не мога да кажа, че това е някакъв проблем, особено за зрителите, на които се дава възможност да видят повече неща, но ако аз организирах, бих събрала по-еднородни участници. Фестивалът се провеждаше за първа година и този факт беше виден от километри – нито…
За смелостта…
Най-много смелост от нас се изисква, за да изречем „страх ме е”!
in memoriam …
2002-2012 10 години без Димитър Киров Не си забравен, приятелю! [youtube:https://www.youtube.comh?v=ldXFxtqKGmU&playnext=1&list=PLFA11844889A9B542&feature=results_video]
Майсторът на лули
Толкова отдавна беше започнал да се занимава с това, че вече сам не си спомняше защо и как. Докато усети, нещата се бяха случили – завърши художествената гимназия, после и висшето, попътува по света малко, върна се и накрая една сутрин се събуди с прошарена коса, очила и работилничка 3х3 на кьоше в малък град. Работилничката беше тесничка и закътана и по нищо не личеше, че там работи единственият майстор на лули в България. Е, из занаята се срещаха още 1-2 двама, които кой от любопитство, кой за запълване на свободното време, се бяха захванали с луларство, но едва ли някой се заблуждаваше, че надпис на стената ги прави майстори. Майсторлъкът не е нещо дето можеш да го прочетеш на стената. Но пък можеш да…
HBD v4.0 …
„мога да летя, мога и да спра на ръба, мога да не спя, и да се науча да плача, мога хиляди неща …“
Годината на среброто ;)
Отдавна не е тайна, че напоследък работата доста ми пречи на писането и от това страдате най-много вие – читателите. Аз обаче не си губя времето с работа, защото харесвам това, което правя и определено не се скатавам от писане. 😉 В последно време се оказа, че и други хора харесват това, което правя. Нещо повече – не само го харесват, ами раздават и награди 🙂 Чели сте вече Лондон (2). Това, което не пише там е, че в Лондон бях на състезание, организирано от Международната асоциация за обмен на най-добрите практики в контактни центрове.
Лондон… 02
Случвало ли ви се е да си пожелаете нещо, ама в стил „искам само един път в този живот да…” и то да почне да се сбъдва, ама чак да ви писне от сбъдване и да се получи нещо като „внимавай какво си пожелаваш”? Сигурна бях, че така ще кажете. И с мен и Лондон стана така, с лекия нюанс, че аз нито веднъж не съм си пожелавала да ходя там 😉 Тази година обаче се оказа много Лондон_наситена. Тамън се върнах в началото на март и се оказа, че през юни пак трябва да отида. Еми, да отида, рекох си, то някак не върви да се дърпам 😉 И през ноември няма да се дърпам, обещавам. И така – хоп-троп и на самолетчето. Само…
Я, какво си намерих…
heat 01 …
friends 03 …
the memories remain 03 …
Париж
Ах, Париж, Париж… Колко ли хора въздишат по теб и искат да те зърнат поне веднъж, макар и само за няколко часа! Е, аз не съм от тях! Или по-точно не бях… Сега, след като се върнах от Париж и имах шанса да поотъпча тротоарите му макар и само за няколко часа, уверено казвам, че с удоволствие бих се върнала отново там. Някога. Сега възнамерявам да заведа вас на една импровизирана разходка по парижките улици. Но, имам едно условие: първо пуснете тази песен да се повтаря безкрайно и чак тогава продължете с четенето! [youtube:http://www.youtube.com/watch?v=XNVt3e6vHHM&feature=endscreen&NR=1] Тази мелодия ме съпътстваше по време на целия ми престой в Париж – независимо дали бързах да си намеря хотела, дали отивах на работа или просто се разхождах по улиците на Париж……
Чанове България на 7 години!
7 години! Ако помолите едно дете на 7 години да ви разкаже за себе си, то със сигурност ще започне така: „Аз като бях малък…”, и вероятно ще успее да ви разкаже целия си живот с малко думи. Хората пък казват, че първите седем са най-важните – за възпитанието на децата, за зрелостта на връзката, за изграждането на навиците, за свикването с темперамента и особеностите на партньорите / съмишлениците… Хората обаче не казват как да разкажеш с малко думи „първите седем” на институция като Чанове – клуб, не само със собствена история, но и със собствен стил, език и вътрешен фолклор 😉 🙂 От първите седем обикновено става ясно какви ще са следващите 70 🙂 А като гледам тези първи седем, с нетърпение очаквам следващите 70…
friends 02 …
after the storm …
Да не цапаме България…
… за мен е доста по-смислено като призив и кауза от „Да изчистим България за един ден”. Но е доста по-трудно, защото изисква промяна в мисленето, в нагласите, в отношението, в начина на живот, във възпитанието… Ако започнем тази „кампания” сега, България има шанс да бъде чиста за внуците на децата ни. С призиви от рода на „Да изчистим България за един ден”, България ще бъде чиста един ден, а от гледна точка на човешкия живот, това е точно… никога! Тези, които са цапали цяла година, няма да спрат сега, само защото някой чисти. За тях няма истинска промяна. Единствената промяна е, че едни ентусиазирани хора любезно им отварят място за нови боклуци. Това е като темата с клошарите – помагаш ли на клошар, когато…
the memories remain 02 …
Сестри Диневи в Клуб на Хорото
Диляна и Миглена Диневи, по-популярни като Сестри Диневи, гостуваха в Клуб на Хорото на 25.04.2012 г. Аз обаче ще ги наричам Диляна и Меги, защото те са толкова млади, толкова нежни и скромни създания, че това „сестри” отпред някак внася грубост в излъчването им. А излъчването им може да се събере само в една дума: очарователно! Вълнението им да бъдат там и да пеят за нас, се предаваше през цялата вечер и на нас, гостите. Благодаря ви, че се съгласихте да направим това интервю. Вие сте сестри, нали, не сте близначки…? Да, сестри сме, имаме две години разлика… Сестри сте, а имате еднакъв талант – това не е много често срещана комбинация…Вероятно защото разликата ни е много малка… Винаги ли сте пели заедно?Не, всъщност първа започна да…