Островът

Попаднах на Островът на Александър Секулов абсолютно случайно, но не съжалявам за нито една минута от изгубването си там… Бях забравила колко е хубаво да си тринадесет годишен… … да ходиш бос и рошав, да шляпаш необезпокояван из локвите, омазан до уши и с обелени колене и това вместо да те тревожи, да ти създава усещане за свобода… … морето да е до колене, всеки загадъчен шепот на непознат да е плод на конспирация, а всеки поне средно усмихнат дядо да е бивш таен агент (няма бивши агенти!)… … всяко момче / момиче, което те погледне в очите или те оскубе / спъне / набие да е любовта на живота ти, а всяко влюбване да е по-дълбоко от океана и дълго колкото тежка въздишка… Бях…

Continue reading

Носталгично…

… но в добрия смисъл на думата, ако изобщо тази думата може да носи настроение, различно  от това, което те обзема като се върнеш 30тина години назад. Това никога не е нито напълно хубаво, нито напълно лошо, хем ти е приятно, хем нещо те стяга под лъжичката… Истината е, че това пътешествие в последните няколко месеца ми беше повече приятно, отколкото обратното. Пътешествието започна с група „Стари хипари”, които се размотават по плажовете на Иракли. Книжката на М. Вешим съдържа разкази за къмпинга, писани в годините. Лошото е, че им личеше, че просто са събрани на едно място, защото доста описания, изрази и похвати се повтаряха и само женското любопитство ме заведе до последната страница. Не стана така с останалите три книги на Вешим, които…

Continue reading

Николай Славеев в Клуб на Хорото

Николай Славеев гостува в Клуб на Хорото на 23.10.2013 г. За съжаление обаче, аз не можах да присъствам, което автоматично означава, че не можах да направя традиционното интервю с народния изпълнител. Поради тази причина, разказът ще бъде само по снимки и видео-репортажи на Хоро.бг.- можете сами да се уверите, че веселието е било на ниво! http://horo.bg/index.php?menunode=9&show=material&materialid=4024\ http://horo.bg/index.php?menunode=58&show=material&materialid=4034\ http://horo.bg/index.php?menunode=58&show=material&materialid=4035\

Continue reading

Когато детето ми се роди

До сега никога не бях попадала на песни на Пиер Башле (Pierre Bachelet). „Когато дете се роди” е първата песен, която чух (по молба от читател). За да мога да вникна по-добре в смисъла на песента, чух и други негови песни. Повечето от тях са бавни и меланхолични и по-скоро звучат като изпят разказ за нещо преживяно и почувствано, отколкото като специално написана песен. Песните му звучат успокояващо и умиротворяващо, без значение какво се пее в тях и това несъмнено се дължи на спецификата на гласа му. Текстовете, този също, изглеждат малко далечни и чужди спрямо сегашната ни действителност, но за времето си навярно са били актуални – все пак Пиер Башле е роден през 1944 г. Целият му живот е свързан с музиката, като…

Continue reading

Стойността…

В православния календар днес е „Денят на християнското семейство”, а в моя личен календар това е просто Денят на семейството. На семейството и на приятелите. Всяка година на този ден, мислено или гласно, напомням на себе си и на света, че този ден е един от най-подходящите за онзи вид особени равносметки, които не касаят количествата сами по себе си, защото не количеството постижения ни дава усещането за пълноценност и принадлежност, а удовлетворението от начинът, по който сме изминали пътя, довел ни до тях… И тази година въпросите ми за равносметка са много обикновени: Колко пъти през изминалите 365 дни направихте компромис със себе си и със семейството си? Заслужаваше ли си? Колко от собствените си ценности потъпкахте и размихте, докато тичахте по пътя? Струваше…

Continue reading

in memoriam 02 …

Източник „Изгубената България“ — Сократ-май 04 Фев 2013 11:41 Тази идея ме мъчи от известно време. Не е моя, подхвърляна е неведнъж, но никой не е предприел нещо сериозно. Става дума да се издигне мемориал на жертвите от бомбардировките през Втората световна война. Ако не греша, те са около 4 хиляди. България е малка страна, сигурен съм че има десетки, може би стотици хиляди хора, в чиито родове има такива жертви. В моя няма, но една от бабите на жена ми е загинала така – и колкото и слаба да е роднинската връзка, това ме вълнува. Бих искал да се организира подписка за един такъв мемориал. Да се съберат доброволни средства – вярвам, че хиляди хора биха отделили по лев, по два, кой колкото може….

Continue reading

Ако

Ако ти подарят стихотворение като това – вероятно има защо… Ако владееш се, когато всички, треперят, а наричат теб страхлив; Ако на своето сърце едничко се довериш, но бъдеш предпазлив; Ако изчакваш, без да се отчайваш; наклеветен — не сееш клевети; или намразен — злоба не спотайваш; но… ни премъдър, ни пресвят си ти; Ако мечтаеш, без да си мечтател; ако си умен, без да си умник; Ако посрещаш Краха — зъл предател — еднакво със Триумфа — стар циник; Ако злодеи клетвата ти свята превърнат в клопка — и го понесеш, или пък видиш сринати нещата, градени с кръв — и почнеш нов градеж; Ако на куп пред себе си заложиш спечеленото, смело хвърлиш зар, изгубиш, и започнеш пак, и можеш да премълчиш за…

Continue reading

Разковничета …

Движението е живот. Животът е енергия. В природата, всяко нещо, което не се развива – умира. Човек трябва да има цел, да се стреми към нещо, да се развива и да постига. Това са добре известни истини, отдавна осъзнати и от мен. Споделям ги с хората около себе си като опит и верую. Наскоро обаче осъзнах, че разковничето не се крие само в движението, нито само в развиването и постигането. Живея динамично, движа се много (и в буквален, и в преносен смисъл), всеки ден уча по нещо ново и постигам нещо повече. Но някак рутината все пак успява да надделее и да превърне движението и постигането в изтощителна надпревара. Тия дни имах късмета да открия разковниче в разнообразието – да се срещнеш с нови лица,…

Continue reading

Седми национален семинар по български народни танци “Чанове 2013”

Още когато тръгвах за семинара, даже още когато се записвах за семинара, знаех, че после ще трябва да разказвам за него. И то не само защото всички започват да питат как е било, а и защото и мен ме сърбят пръстите да разбуля малко мистерията около тайнствените семинари… И както обикновено става в случаите, когато имам много за разказване, което не е много-много за разказване, като седна да пиша и не знам откъде да го подхвана. Затова спирам, давам си малко време за избистряне на главата от първоначалните нечленоразделни емоции и започвам от начало. Ама съвсем съвсем отначало… Клуб „Чанове” е създаден преди осем години, а семинари по народни танци се провеждат от седем години насам. Семинарите са ежегодни, провеждат се през лятото на някое…

Continue reading