Училище за изящни изкуства

L’école des beaux-arts Jacques Prévert  Dans une boîte de paille tressée Le père choisit une petite boule de papier Et il la jette Dans la cuvette Devant ses enfants intrigués Surgit alors Multicolore La grande fleur japonaise Le nénuphar instantané Et les enfants se taisent Émerveillés Jamais plus tard dans leur souvenir Cette fleur ne pourra se faner Cette fleur subite Faite pour eux A la minute Devant eux.  Училище за изящни изкуства Превод: LeeAnn  От кутия плетена от слама Таткото избира малка топчица хартия И я хвърля направо в коритото старо пред своите деца, заинтригувани от тази игра. Изникна тогава Пъстроцветно Голямо цвете от Япония Мимолетна водна лилия И децата замълчават Удивени След години в спомените техни това цвете няма как да увехне. Това цвете…

Continue reading

Променящият се пейзаж

Le paysage changeur                       Променящият се пейзаж Jacques Prévert                                    Превод: LeeAnn De deux choses lune                          От двете, които ни съпътстват  l‘autre c‘est le soleil.                           едното е Слънцето.

Continue reading

water lily

Принцесата на Усмивките В езеро тихо, сред парка зелен Лилии нежни цъфтят И над водата, на слънцето в плен Кончета сини летят Стрелкат се тихо, над цвят и листа Любопитковци нетърпеливи Тъй и открили лилия една Неразтворена и мълчалива Всички в почуда, кокорят очи: “Как ли това е възможно? Лято е вече, всичко цъфти! Тайна тук има тревожна!” Чу ги Жабока и присвива очи “Как? Нима не сте разбрали? Дойде ли август, под лунни лъчи Лилията крехка се разтваря. Че само тогава, в чашката бяла Принцеса на Усмивките се ражда Палава, чаровна, засияла! Може облак да разсмее даже!” Кончета водни, с крила от дъга В маранята, сред парка зелен Пърхат и чакат, сред цвят и листа На Принцесата деня рожден.

Continue reading

Придворният смешник

Имало едно време една принцеса, имало и един принц, имало крал, имало кралица, имало придворен разказвач на приказки, имало дори придворен смешник. Всички те живеели в кралския двор… Странно, аз пък винаги съм си мислила, че поне принцесите живеят в дворец!  Принцовете и рицарите са ясни – те прекарват доста време навън в побеждаването на този и онзи, а в двореца играта с остри предмети е забранена. Та, за тях ми е понятно защо живеят в двора. Но принцесите… А придворните им смешници?  Всяка истинска принцеса си има своя придворен смешник. Това е едно много отговорно занимание и не знам защо смешниците са толкова онеправдани – участват само в скучните принцесешки приказки, шият им грозни дрехи и им нахлупват глупави шапки… И никой не иска да…

Continue reading

За ремонтите и хаоса

След прокраднали се в коментари към вчерашната ми публикация твърдения, че задръстванията покрай ремонта на “Орлов мост” вече не били толкова драстични, ето на какво недрастично задръстване станах свидетел тази сутрин. Мястото на снимката е кръстовището между улиците “Оборище” и “Черковна”, а времето — накъде между осем и девет сутринта. Обърнете внимание на оранжевият автобус в дъното на първата снимка — успя да ме настигне някъде малко преди резиденцията на френското посолство, което се намира в еднопосочната част на улицата. Това, което ми направи впечатление е, че задръстването беше от края на улица “Оборище” (тя свършва в булевард “Ситняково” до срещата и с булевард “Евлоги Георгиев”. И понеже във вчерашната статия стана дума за състоянието на улица “Оборище” след пресичането и с “Евлоги Георгиев” —…

Continue reading

Този път за София …

Както можеше да се очаква от горчивия опит от миналата година (когато бяха затворени за ремонт едновременно шест основни булеварда в София) и тази година ремонтът на кръстовището на Орлов мост, разстрои движението в почти целия град. Освен големите задръствания по съседните булеварди, определени за поемане на трафика от него, той наложи и неочаквани пешеходни разходки по улиците на София, поради липсата на адекватен заместващ транспорт на променените линии. Например, единственият що-годе бърз начин да стигнете от хотел “Плиска” до “Орлов мост” или от “граф Игнатиев” до театър “София” беше да използвате собствените си крака. Имайки работа до една добре известна пекарна на улица “Иван Асен II” и след това до една фирма, намираща се около театър “София” ми се наложи да премина по един…

Continue reading

Калпазанско царство

А, не! Това вече преля чашата! Днес се обърнаха към мен със “Здравей, Калпазанке, как си?” без да съм направила нищо конкретно, ама съвсем нищо и то пък точно днес! На протестите ми, отговорът гласеше: “Защо не? Виж колко ти отива!” Това наистина беше последната капчица, която чашата чакаше, за да прелее и да се превърне в една нова подкатегория, в която ще ви разказвам за детските си пакости, но разчитам и на вашата помощ, защото аз всъщност бях (и още съм си) едно много добро и кротко дете… Е, ако не се брои това, че играех само с момчета и първия път, когато баба ми облече рокля, отидох с тях да крадем джанки от съседите… Ама съседката-бабка ни видя и ни погна. Е, да, ама…

Continue reading

Умчо е за чистотата

Нашият учител каза: – Ученици, ученички, утре е неделя. Всички имате свободно време. Нека всеки се заеме хубаво да се измие и обущата изтрие, дрехите да си изглади. Нека всеки тъй направи. Научете се от млади, щом сте чисти, ще сте здрави. Понеделник Първи Умчо наш пристига, гордо-гордо влиза, мига. И лицето, и косата, и обущата, краката, всичко в ред е, в пълен ред. Умчо днес е най-напет. Вторник Умчо е с обуща прашни. Сряда Рошава му е косата и нечисти колената. Четвъртък Днес ръцете му са мръсни, ноктите му – дълги, криви, и очите гуреливи. Петък И лице, ръце и шия, всичко тъне в мръсотия, палтото ми даже кално, да го гледаш ти е жално. Събота Черен Умчо влиза в час, всички викат в…

Continue reading

Винаги в сърцето ми

Голяма част от мъжкото съсловие категорично твърди, че няма принцове и принцеси. В абсолютно отрицание на това обаче, преди няколко дни на мейла на блога получих една история. История за принц и принцеса. Не розова като моите. Не и толкова забавна, но определено много по-истинска – написана от самия живот. Всъщност, историята е тъжна. Това е история за любовта, за грешките, за любовта, за вината, за любовта, за прошката… Най-тъжното обаче в тази история е, че е недовършена. Една Принцеса още чака своя Принц… Този Принц още чака своята Принцеса… Публикувам тази история в нейния оригинален вид, като съм си позволила да коригирам единствено техническите грешки, със съгласието на авторката. Под публикацията няма да бъде изписано име – авторката се надява, че рано или късно,…

Continue reading

Залез в Сопот

В Сопот най-обичам времето, когато облаците се сгушват около слънцето и започват да му разказват приказки за лека нощ, сякаш искат да го убедят, че вече е време за почивка. Тогава то леко отдръпва част от топлината си от уморената от жега земя и облича на планината сиво-зелена раирана пижама. Планината на свой ред се приготвя да си отдъхне и като благодарност му изпраща уморени въздишки. Вятърът ги подхваща и ги превръща в рехави пухкави дантели, с които го забулва като с балдахин, за да му покаже, че планината е готова за сън и му изпраща облачна целувка за “лека нощ”. И така, лека-полека, слънцето се обвива в нежен сивкав здрач, който плавно се спуска към земята… Със заспиването на слънцето си тръгват и цветовете….

Continue reading

Пак за Иракли

На последното си заседание, Министерският съвет реши да подари 1000 декара в местноста “Иракли” поради сериозен интерес и направени инвестиции в района. Както излиза от думите на министъра на околната среда и водите, новата заповед забранява строителството там, където няма (намерения) да се строи, и го позволява там, където има заявени такива намерения. Цялата тази словесна еквилибристика е направена от желание за защита инвестициите на инвеститорите. Поради тази причина, си позволявам да цитирам части от вцепеняващо точния анализ на казуса около природен парк “Странджа”, направен от Златко Костадинов, който с пълна сила може да бъде приложен и в случая с “Иракли”. “… Реално хората, които участваха в протестите за ПП Странджа не бяха много. Просто една незначителна част от българското общество, дори, бих казал, незначителна…

Continue reading

Облачето тръгва на училище

Облачето, ще – не ще, и то тръгна на училище. Тръгна с огромно желание и нескрито вълнение. Защото това не беше каквото и да е обикновено училище, а специално училище: Вятърно училище за малки облачета. Там Облачето трябваше да се научи на всички важни вятърни неща и на всички специални вятърни приготовления. Тези умения му бяха нужни, за да може да излиза самичко на разходка извън Царството на Ветровете. А на него му харесваше да бъде самичко, нищо че го беше страх. Малко. То, естествено, не смееше да си признае това пред Ветровете. Но пък и нямаше нужда, защото те винаги много добре знаеха какво точно му е на Облачето – знаеха кога го е страх, кога е тъжно, кога е весело, кога е нетърпеливо,…

Continue reading

Общуването, възпитанието и „малките неща”

Общуването е обмяна на информация между индивидите – словесна или несловесна. От друга страна аз разграничавам общуването от комуникирането, въпреки, че двете думи по същество значат едно и също. Възпитанието, от своя страна, се базира на общуването, но включва в себе си някаква целенасоченост при предоставяне на информацията, дори манипулативност. И друг път съм споделяла възгледите си за възпитанието на децата и няма да го правя отново, защото нищо в подходът не се е променило. Това са два процеса, много силно свързани помежду си. Освен това са двупосочни. Поне за мен. Но все пак в известна степен те могат да съществуват и независимо един от друг. От една страна, можеш да общуваш с хората около себе си (дори и с децата си) без да се…

Continue reading

Отглеждане на деца с целувки

Изключително важно за отглеждането на едно дете е средата, в която то расте, да бъде здравословна за него. Не говоря за температура и влажност на въздуха, чист въздух, проветрено помещение, наличие на вода и храна и маниакална чистота. Много родители смятат, че отглеждането на деца се свежда именно до спазването на определени стойности на гореизброените показатели. Това обаче далеч не е така. Под „среда” имам предвид човешкото присъствие около децата и възникващите взаимоотношения. Те са много по-важен фактор при отглеждането на децата. Разбира се аз съм ЗА каляването, ПРОТИВ навличането, по-скоро ЗА чистотата (в разумни граници), отколкото ПРОТИВ нея, но това са по-скоро вторични характеристики на здравословната среда. Най-важно за децата са хората около тях и атмосферата, която те създават. Говоря за обичта, разбирането, ласките,…

Continue reading

Колекция от уникални звуци

Обичам да колекционирам в съзнанието си звуци – уникални, такива, които няма как да чуеш в ежедневието и също такива, които са специфични и неповторими, но характерни. Нищо не разбрахте, нали? 😉 Преди близо година открих как звучи летящо крило (парапланер), колапсиращо крило, открих звука, който издават вървите на парапланера при изпълняване на фигури. Това са звуци, които не можеш да чуеш всеки ден, а чуеш ли веднъж – не можеш да сбъркаш или забравиш. Скоро добавих към колекцията си още два звука: · Свистене на “прашен дявол”. · Свистене на бясно пикираща лястовица. “Прашен дявол” е природно явление, при което топъл въздух от прегрятата земя тръгва да се отделя от нея (да не се бърка с “термика”). Ако мястото е равно и прашно, “прашният…

Continue reading

Крилати фрази, готови да отлетят

Да, и крилати фрази обичам да си събирам в главата – ей така, за себе си. Някои от тях пасват на най-разнообразни битово-екзистенциални ситуации ;), други стават за мото, трети могат да послужат дори за формиране на житейски принцип. В същото време клишетата ме дразнят, особено някои, които не се вписват във времето и действителностто ни, но се повтарят без (у)мисъл. Някои пък ме разсмиват. Други открито си плачат за опровергаване. Известна фраза на Остап Бендер, която научих скоро, но ме развесели бе “Ледът се пропуква, уважаеми господа съдебни заседатели, ледът се пропуква!” Само от уважение към събеседника си тогава се стърпях да не добавя: “Спокойно, полека, уважаеми господа съдебни заседатели, вода има за всички!”. Другото е класика: нещо, изречено от Цезар: “Нещата винаги изглеждат…

Continue reading

Жълти стотинки

Днес, по време на проведената протестна акция срещу забавянето на приемането на екомрежата “Натура 2000” бяха събрани и предадени на представители на изпълнителната власт няколко килограма жълти стотинки като помощ към правителството за изплащане на евентуалните (макар, че по-скоро това са сигурни) глоби за забавянето. Мястото на събитието е същото, както и при предишните протестни акции (вече 19 на брой) — пред централния вход на Министерския съвет.

Continue reading