urban landscapes 01 …
the empire strikes back …
kids 001 …
Моята тайна любов
Винаги съм харесвала тази песен на „Импулс”. Винаги съм харесвала „Импулс” заради тази песен. Нито помня кога съм я чула за първи път, нито кога и колко съм я слушала. Спомням си само Наско, обвит в магична мъгла и гласът му, който я изпълва и извира от нея. Винаги съм харесвала „Високо” на ФСБ. И винаги съм харесвала ФСБ заради „Високо”. А заради „Протегнах две ръце” ги смятах за гениални и ги обожавах. Всъщност, обожавах човекът, извадил наяве тези чувства. Обожавах и авторите на другите песни, докато в един миг, в съвсем недалечното минало установих, че авторът е един и същ и през цялото това време всъщност съм била влюбена в душата на Евтим Евтимов. Душата на поета… Красива, дълбока, ранена, смееща се и плачеща…
Късчета щастие…
Добре е човек от време на време, макар и за малко, да се връща там, където в миналото е бил истински щастлив и да си носи късчета щастие за бъдещето…
Предвестникът…
дали аз закъснях или ти бързаше …
old fashion 03 …
Ден на мечтателите`14
Днес празнуваме провъзгласения от мен международен празник „Ден на мечтателите”. Защо ли? Защото нашите мечти са нашите най-добри приятели – те винаги са тук за нас, навъртат се наоколо дори когато надеждата е готова да си тръгне и денонощно са готови да ни вадят от лошото настроение. Те са огънчето, което огрява пътя ни и ни топли отвътре. На тях никога не им омръзва да (се) повтарят и никога не смятат, че „много хубаво не е на хубаво” 🙂 Затова не пропускайте да помечтаете поне днес. Честит празник, мечтатели!
Чанове на 9 години!
Днес, 11.04.2014 г., Клуб по народни танци Чанове навършва девет години! Несъмнено това е специален ден за създателите на клуба, но е празник и за всички останали като мен, които са свързани с клуба не само танцувално, но и силно емоционално. Впрочем, след толкова много години с тези хора – танцуващи и хореографи – не мога да си представя да има човек, за когото клуба да е просто място за танцуване и да не е поне малко емоционално обвързан с останалите хора и с атмосферата. Неведнъж съм разказвала за клуба, за хората и сбирките, за участията и постиженията… Има цяла категория в блога, пълна главно с разкази, свързани с Чанове. Всяка година правя и по някоя и друга равносметка. Това, обаче, което обикновено оставям да…
честита пролет …
Честита Баба Марта!
Последната нощ на Апостола
Това е името на спектакъл на ансамбъл „Българе”, представен в деня на 141 годишнина от обесването на Васил Левски. По правило, не съм привърженик на практиката да се чества нечия гибел и ако не ме бе привлякло името „Българе”, едва ли бих отишла. Но заложих на симпатията си към това, което „Българе” правят и не сгреших. Спектакълът е нестандартен – комбинация от актьорска игра, сценични ефекти и фолклор, съчетани с цел да бъдат пресъздадени определени исторически събития. И то не кои да е събития, а последните месеци от живота на Васил Левски. Това несъмнено е доста спорен и, бих казала, даже непознат момент от историята ни и вече 141 години от това продължават да възникват въпроси като „Кой и защо предаде Левски?”, „Защо Народът не…
Майстори на разказа
Вероятно след хвърлянето на първия поглед на публикацията, още при вида на тези две корици на едно място, сте се зачудили какво ли общо съм намерила, та да ги сложа заедно. Общото е много просто – и към двете книги посегнах от чисто любопитство. Имах желание да прочета повече от Деян Енев още от мига, в който неговата „Заложна къща” се оказа залог за успех на седмокласниците преди 6 години. Но така или иначе, на точните неща им идва времето в точния момент – така се случи и с „Българчето от Аляска” – появи се на хоризонта, отлежа на рафта и търпеливо дочака реда си. Книгата съдържа, както подсказва и подзаглавието й, „софийски разкази” – кратки и човешки, от миналото и настоящето. Чувала съм и…
after the storm 03 …
winter garden 03 …
Писмо от непознато другарче
Спомняте ли си онези времена, в които всеки от нас си имаше поне по едно непознато другарче, с което си мислеше, че си усъвършенства чуждите езици? Трябва да си призная, че имаше момент от времето, в който бях много активна – редовно си пишех поне с 2 русначета. Честно казано, вече не помня почти нищо за тях, освен името на единия младеж – казваше се Дмитри и беше от Киев. Преди повече от 20 години съм зарязала кореспонденцията и съм изхвърлила всички писма и картички. Запазила съм само едно нещо: рисунка на Дмитри с красив стих на Есенин на гърба. С времето листа взе да пожълтява, а думите да избледняват. Затова, преди да е станало безвъзвратно късно, реших да запазя този спомен, на сигурно място,…
Първата от вторите седем
Ако попитате едно четиригодишно дете на колко години е, то ще ви отговори „На седем!”. Ако попитате едно 34 годишно дете на колко иска да бъде, то пак ще ви отговори „На седем!”. 🙂 Тия дни май и с нас се получи нещо такова. Говорейки си с NeeAnn за предстоящия рожден ден на блога, изведнъж и двамата се объркахме и решихме да празнуваме седмия ни рожден ден. После пък се сетихме, че вече завъртяхме първата седмица и вече сме наченали втората и решихме, че някак трябва да отбележим началото й, като отпразнуваме първата от вторите седем. Или с други думи: днес блогът ни става на 8 години. Ако се поровите из разните нумерологии ще откриете, че традиционно осмицата се счита за символ на безкрайност. Аз…
Покорителят на небесата
Трябва да призная, че бях доста резервирана, когато взех тази книга в ръце, първо, защото падането от 39 км със свръхзвукова скорост е всичко друго, но не и „полет”; второ, защото тогава така и не разбрах какъв е зора да се скача от там; трето, защото нещо ме кара по принцип да не харесвам и да избягвам прекалено нашумелите хора/места/явления/автори и т.н. (дори любопитството ми не помага); четвърто, защото очаквах Феликс Баумгартнер да ни обяснява колко е велик… (не, че не е 😉 ) Реших да й дам шанс, само защото ми е подарък за Коледа… И все пак, в живота има моменти, в които си доволен, че очакванията ти са останали неоправдани и преживяването с тази книга бе един от тях! Книгата се оказа…