Мечтай…

Това, че сме хора, не ни снабдява автоматично с мечти. Това, че имаме мечти, ни прави хора. Само способността ни да мечтаем ни отличава от останалите животински видове. Способността ни да мечтаем е тази, която вади на показ човешкото у нас. Мечтай, защото способността ни да мечтаем ни отваря вратата и ни извежда от „съществуването ден-за-ден” към пълноценния полезен живот. Само ако си способен да мечтаеш, има къде да отидеш да потърсиш изгубената си човещина. Само ако си способен да мечтаеш, в сърцето ти винаги ще има топлинка. Само ако си способен да мечтаеш, е възможно да бъдеш част от нечия чужда мечта. Само ако си способен да мечтаеш, можеш да сбъднеш чужда мечта. Способността ни да мечтаем е свързана със способността ни да разбираме….

Continue reading

В ден като днешния…

В ден като днешния се чудиш, дали понякога на природата не й идва да събере от всички блогове по малко… … Обърка се света, омесиха се блоговете като латинките в лехата на баба ми! Има един блог, в който… Дори без докосване Сетивата настръхват… … но, само с гледане и преглъщане не става. Може да пробваш с целувка, при една принцка особа се получи, въпреки че … толкова отдавна не беше усещала този вкус. Ако разбереш кой е блога, Докосни го диво – като вятър Стопли ръцете си – с дъха му Замени вампирското наметало за чифт фейски елитри – по възможност златисти и без точки!   Въпреки студа и преспите, на това вълшебно място винаги е като лятна буря – спираща  дъха, разместваща пластове,…

Continue reading

Иван Дяков в Клуб на Хорото

Иван Дяков гостува в Клуб на Хорото на 21.03.2012 г. Участието му беше едно прекрасно начало на дълго чаканата пролет. Въпреки, че рекламните плакати на Иван Дяков така и не пристигнаха и реклама на практика нямаше, Хоротеката беше пълна „до горе”. Имаше хора, които стояха отвън и чакаха всички с куверти да се настанят, за да видят дали ще остане място и за тях. А място наистина нямаше. За сядане и дума не можеше да става – дори място за чаша беше трудно да се намери. Но как да върнеш почитатели на българската народна музика и Иван Дяков – няма начин! Иван Дяков пристигна със съпругата си малко преди 20.00 часа, но докато си настрои микрофоните и си направи пробите, пък после да се преоблече…

Continue reading

Честита пролет!

Не само „първа” пролет, а цялата пролет. Сигурно ще се съгласите с мен, че това е една от най-дълго чаканите пролети в последните десетина година. Може би, защото в последните десетина години не бяхме имали такава дълга и упорита баба Зима като таз годишната… … или може би защото хората полекичка започнаха да се научават да се радват на малките неща… … или може би защото все пак пролетта по някакъв необясним начин събужда у нас желанието да бъдем по-добри… … желанието да започнем отначало и на чисто… … желанието да бъдем ведри и усмихнати… … или просто различни… … или от всичко по малко, но факт е, че това е най-честитените пролети от много много време насам. Затова се присъединявам и аз:   Честита пролет! Изживейте я смислено!…

Continue reading

Лондон

Лондон е град, населен с лондончани, 🙂 и да ви кажа честно, изглежда добре са се наредили. Хотелът ми беше в един сравнително краен квартал – първият смислен район от Хийтроу към града – Chiswick. Краен, но много спокоен. Толкова спокоен, че вечер след 20:00 няма хора по улиците, а магазините затварят в 21:00.

Continue reading

Ива Давидова в Клуб на Хорото

Ива Давидова гостува в Клуб на Хорото на 15.02.2012 г. Усмихната, с нова прическа, кокетна и суетна в здравословни дози, открита, общителна… това е Ива Давидова в няколко думи. В повече думи – четете надолу. Иве, благодаря ти, че се съгласи на това интервю. Започвам направо с въпросите, за да се вместим в почивката. Какво искаш да знаят хората за теб? Те го знаят всъщност. Аз съм много открит човек – винаги съм била открита – за приятелите си, в работата си. Никога не съм крила каква съм. Каквато съм на сцената, такава съм и в живота си. Флиртуваш с публиката си и това ми харесва… Ах, като изляза на сцена, тогава съм най-много себе си. Толкова обичам да съм на сцената, да радвам хората,…

Continue reading

Мимолетно… (2)

Затворих очи и летях нагоре, въртях се като пеперудена фея, понесена от прашна вихрушка… Тогава видях… Земята, сънят на цветята, диханието на водата, шумът на гората… Открих смисълът им когато започнаха да изчезват… Тогава се върнах.

Continue reading

Вълшебната тайна

Имало едно време една принцеса, която била умна, разумна, прелестна и омайна. А освен всичко това, била и много добра. Толкова добра, че всяка година по едно и също време преживявала едно и също преживяване. Ако си мислите, че има нещо омагьосано наоколо, може и да не грешите много. Но не принцесата била омагьосана, нито денят, в който се повтаряло преживяването. Съвсем очаквано, омагьосано се оказало най-неочакваното… Но да започнем отначало… Имало едно време една принцеса, която била умна, разумна, прелестна и омайна. А освен всичко това, била и много добра. Толкова добра, че всяка година, в един и същи ден, в двореца й пристигали принцове всякакви. Та и рицари даже. И така било от много време насам. Принцесата дори не помнела от кога се…

Continue reading

against ACTA …

В последните няколко седмици глобалното Internet общество беше настръхнало срещу конспиративното подписване от редица правителства (включително и българското) на така нареченото търговско споразумение против фалшифицирането (ACTA). Понеже преговорите за това споразумение бяха засекретени и на обществеността бяха сервирани само общи приказки, датата 11 февруари 2012 година беше обявена за ден за глобален протест срещу това споразумение. В България протест се проведе в 17 града, няма да ги изброявам всичките, само ще поздравя всички, които предпочетоха да излязат в студения зимен ден и да изразят отношението си към опитите за ограничаване на нашата свобода, не само в Internet, а и изобщо. По-надолу ще се опитам с картинки и кратки коментари да ви покажа какво беше този съботен ден в София. Началото на протеста е обявено за…

Continue reading

Поли Паскова в Клуб на Хорото

Поли Паскова гостува в Клуб на Хорото на 01.02.2012 г. Първото нещо, което Поли направи, след като бе посрещната от домакините, бе да провери техниката и да си настрои микрофоните. Бързо, точно и професионално! Въпреки, че клубът бе почти празен, когато тя пристигна, присъствието й моментално изпълни залата и завладя всички подранили посетители. Поли Паскова е от хората, чието присъствие веднага се забелязва. Няма как да влезе и да не усетиш – нещо те кара да обърнеш глава и да я следиш с поглед. Магнетична личност в пълния смисъл на думата. Затова, не се учудвайте, че интервюто прилича повече на монолог, отколкото на диалог – удоволствие е да слушаш Поли да говори и се постарах да предам това усещане и на вас. Дано думите й…

Continue reading